Македонските депутати приеха “червени линии” за езика и идентичността в спора с България

С95 гласа “за” и един “въздържал се” македонските депутати приеха резолюция, с която темата за македонския език и идентичността не могат да бъдат предмет на преговори с България, за да отпадне нейното вето за европейския път на страната, съобщава Дневник.

 

Внесената от опозицията резолюция получи подкрепа от всички големи партии – но основно в македонския блок – още преди седмици. Етническият “албански” блок тогава бе резервиран, но днес най-големите партии в него (включително коалиционният партньор) гласуваха “за”.

Управляващите социалдемократи на премиера Зоран Заев подкрепиха тази стъпка на ВМРО-ДПМНЕ, иначе критична към начина, по който правителството подхожда към диалога със София. Единствената поправка на партията на Заев бе предложението да се добави в текста конституционното име на страната – Република Северна Македония.

ВМРО-ДПМНЕ приветства решението и го обяви за знак за “цялостен консенсус” за насоката за ускоряване на европейската перспектива, без това да засяга “укрепването на държавния и национален суверенитет”. Освен това “македонският език и идентичност са неприкосновена реалност” и сега резолюцията дава на македонската дипломация “цялостен инструмент” за защита на държавата на международната сцена.

В документа, копие от който бе публикувано от няколко медии, се споменава контекстът на наложените двустранни пречки “по пътя на нашата интеграция в Европейския съюз”. Условията, които парламентът би следвало да одобри, включват безрезервно уважение към “знанието на македонските обществени, хуманистични и културологични науки за самобитността на македонския народ и неговия исторически, езиков, културен и религиозен континуитет”.

Резолюцията изисква уважение към “знанието, утвърдените факти, усвоените теории и емпиричните изследвания на съвременната светска славистика” – например за това, че:

– македонският език и диалектните му разновидности имат свой “пространствен и времеви континуитет” (българската лингвистика е на друго мнение, защото разглежда македонския като диалект на българския и следователно част от същия диалектен континуум);

– езикът е част от македонската идентичност заедно с набор от “многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет” и др. (тук София и Скопие спорят, защото българската страна настоява, че не накърнява македонската идентичност с искането си да се използва конкретна формула за езика в документите за преговори);

– не бива да има “ексклузивно присвояване на историята и традицията” в споделените места на памет на балканските и средиземноморските народи и да се “робува на анахронистични исторически стереотипи и илюзии” (част от тези обвинения всъщност отправя България към Северна Македония).

Резолюцията бе гласувана в деня, когато в Скопие лидерите на Северна Македония, Сърбия и Албания обявиха задълбочаване на досегашния си проект за регионална интеграция под ново име – “Отворени Балкани”

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.