Мостове от хора за хора. Как изглежда светът, в който няма визия?

Споделете статията:

Как се справят зрящите хора, когато попаднат в свят на пълна тъмнина, в какъвто живеят хората с увредено зрение? Как „изглежда светът“, в който няма визия, а превес взимат останалите сетива, които се обострят и разгръщат в цялата си пълнота?Това са въпросите, които си задаваме отбелязвайки Международния ден на белия бастун.

Преди година се откри първия тъмен ресторант у нас, в който гостите могат да влязат в обувките на незрящите домакини. Фондация “Ratio” проведе експеримент в имитираща слепотата среда. Изчислено е, че 83-85% от цялата информация, с която боравим, идва по визуален път. Екипът на ресторанта е технически подготвен да угаси осветлението до степен, в която се имитира пълна слепота, както и да гарантира безопасността на гостите в този тъмен сегмент. Една от целите на “Ratio” е да се адресират някои предразсъдъци и неясноти относно слепите.

„Сега, когато мислим за слепи хора, ние обикновено мислим по два различни начина – в единия случай ги представяме като безпомощни хора, които се нуждаят от нашата помощ, а в другата крайност мислим за тях като супергероя на Marvel Daredevil, който, при все, че е сляп, вижда дъжда със сетивата си, надушва от километри и прочее. Това са едни митологеми, които ще се опитаме да оборим или поне да поговорим за тях. Със сигурност това съществува като явление и феномен – компенсаторните сетива, но тук не можем да говорим за  екстрасензорни възприятия,“споделят пред БНР Петко Желязов от „Рацио“.

Промяна в обществените нагласи към хората с увреждания е и основната цел на кампанията „Мостове от хора за хора“. В нея отблизо се показват историите на вдъхновяващи делнични герои, които не спират да полагат усилия обществото да стане по-разбиращо и отворено към различните. Инициативата е на сдружението „Общност  МОСТОВЕ“. Всеки от членовете на неправителствената организация е водил своя лична битка, за да направи най-доброто за детето си или за свои близки с увреждания.

Тъмният ресторант е работното място на Милена Костадинова. Незрящата млада жена разказва, че хората с увредено зрение непрекъснато се сблъскват с дискриминация при търсеното на работа

„Промяната в нагласите трябва да тръгне от съседа, до министър-председателя. Тя е всеобхватна. От свободата на придвижване, до право на гласуване, право на работа, право на образование. Т.нар. достъпна среда, за която се говори, не са само тротоарите и плочките, а и адаптираното образование, достъпът до работни места, цялостното отношение към хората с увреждания – погледът към тях не като към хора, които нещо не могат, а хора с потенциал, които могат да допринасят  за обществото.“

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.