Насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, нехуманните условия в центровете за психична грижа, правата на ЛГБТИ хората на фокус в доклада на БХК

 

В годишния си доклад най-голямата правозащитна организация БХК отчита безпрецедентно нисък институционален капацитет за работа по подобряване състоянието на правата на човека, целенасочено развитие на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска пропаганда, и липса на адекватен отпор от страна на съдебната власт на противоречащите на принципите на правовата държава действия от страна на институции, организации и отделни личности. Това е логично развитие на тенденцията, формирана през предходните две години с включването на националистически формации в управлението на страната и цялостен завой в посока отричане на базисни човешки права от представителите на водещите политически формации.

Сред сферите, в които определени права бяха активно ограничени или уязвени през 2018 г. от законодателната и/или съдебната практика, са насилието срещу жени, безконтролното подслушване и тайното следене на граждани, както и правата на ЛГБТИ хората. Международни институции осъдиха остро състоянието на институциите за хора с психични разстройства; страната ни за пореден път получи предупреждение заради влошаващото се състояние на правата на малцинствата.

Ето и основните следните акценти:

  • Независимост на съдебната власт – годината започна и завърши със законодателна дейност по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който на практика създаде безотчетен орган с права да разследва хора с широк кръг повдигнати обвинения, без задължението това разследване да бъде обвързано с доказване на вина. Законово изменение в Закона за ДАНС създаде възможност за безконтролно тайно следене на граждани и организации. Поредица от спорни кадрови решения пък превърна Бюрото за контрол на СРС във фасадна институция, от която на практика не се очаква да защитава правата на гражданите, а да работи в услуга на репресивния апарат.
  • Свобода на медиите – Годината беше белязана от поредица публични опити за сплашване на журналисти от национални медии и директна саморазправа с техни колеги от по-малки издания от страна на представители на институции и политически партии. На този фон през ноември почти без дебати беше приет Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал известен като “медийния закон на Пеевски”, а в началото на 2019 г. парламентът прие поправките в Закона за защита на личните данни. И двата нормативни акта създават свръхрегулация и възможност за ограничаване на свободното разпространение на информация и целенасочено преследване.
  • Права на жените – през юли 2018 г. българският Конституционен съд създаде прецедент с решението си да обяви Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, и с това да затрудни значително борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. През годината беше отчетен и повишен брой убийства на жени, които могат да бъдат класифицирани като фемицид. В същото време предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс с цел подобряване на защитата от домашно насилие са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели. Жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми като трафика на хора и ранните бракове.
  • Права на хората с психични разстройства – Тежките условия за лечение, рехабилитация и социална подкрепа на хората с психични разстройства привлякоха вниманието на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на изтезанията, Агенцията на ЕС за основни права, както и Европейската психиатрична асоциация. Бяха констатирани маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на достатъчно леглова база, финансиране и специалисти. Като позитив се отбелязва приемането на стратегията за деинституционализация, със забележката, че даденият до 2034 г. срок е неприемливо дълъг.
  • Права на децата в институции – Всяко трето дете в институция е под тригодишна възраст, а всяко второ ново настаняване в дом и през 2018 г. е на новородено бебе. Социалното изключване на децата с тежки и с множество увреждания продължава и в новите услуги, като около 8 000 деца с увреждания изобщо не посещават учи­лище. Не се променят нивата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 г. смъртните случаи са 43. Позитивна стъпка е внесеният в парламента в края на 2018 г., законопроект за социални услуги. За първи път са заложени срокове за закриване на институциите за деца до 2021 г., а до 2035 г. – на всички домове за лица с увреждания.
  • Права на ЛГБТИ хората – През годината състоянието на правата на ЛГБТИ хората в България се влоши. Една от целите на мащабната кампания против Истанбулската конвенция бе изключването на защитата както от домашно насилие, така и от основано на пола насилие, която ратификацията на конвенцията би дала на нехетеросексуалните и трансджендър жените и мъжете. Страничен и неочакван ефект на това бе и произнасянето на Конституционния съд, че евентуален бъдещ закон, въвеждащ процедура за промяна на пола в личните документи на трансджендър лица, би бил противоконституционен – извод, който няма опора в Конституцията.
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.