Не, Финландия не е феминистка утопия!

Споделете статията:

Санна Марин е на път да стане най-младия премиер в света, след като беше номинирана да ръководи коалиционното правителство във Финландия. Досега 34-годишната Марин заемаше поста на транспортен министър и беше избрана от социалдемократите да застане начело на правителството, след като досегашният премиер – Анти Рине, подаде оставка.

Финландия може да се окаже на километри напред, що се отнася до правата на жените спрямо много държави по света, но страната далеч това феминистичното царство, което може да си представят мнозина. Страната е един от пионерите, що се отнася до правата на жените. През 1906 г. тя става първата държава, която разширява правото на глас сред жените, която дори им позволява сами да се кандидатират за избираеми позиции.

Жените влизат масово в работната сила след Зимната война – военният конфликт между Финландия и Русия, продължил от ноември 1939 г. до март 1940 г., за да помогнат за изплащането на натрупваните военните дългове на страната към Москва. След това те така и не се връщат обратно до печката.

Финландското общество все още е далеч от този баланс между половете. Работният живот е бил и остава полов – съществуват така наречените мъжки и женски области и, както и на други места, съществува значителна разлика в заплащането между мъжете и жените, които изпълняват една и съща работа.

Едно скорошно проучване върху насилието над жени в Европа установява, че Финландия се нарежда на вторр място по насилие спрямо жени, докато вълната от обвинения под хаштага #MeToo разкри начините, по които сексуалният тормоз се нормализира във финландското общество.

Визията на ново правителство, ръководено от пет жени политически лидери, вероятно носи надежда за мнозина, че по тези проблеми ще започне да се работи. Фактът, че са избрани, показва, че живеят в страна, в която жените се насърчават да се кандидатират. За това говори и фактът, че около половината депутати в новия парламент също са жени.

Най-малкото – Финландия вече е преживявала подобни амбиции за промяна. През 2000 г. левият политик Тария Халонен беше избрана за президент, а 6 години по-късно беше и преизбрана. След края и на втория й мандат обаче дойде времето на Саули Нийнистьо – кандидатът на консервативната партия “Национална коамиция” и махалото се обърна в другата посока.

В цяла Европа избирателите все повече се обръщат към консервативни партии за успокоение по време на бурните политически времена, когато демокрацията изглежда е подложена на изпитание. Те искат силна “бащина фигура”, на която да могат да разчитат и да се осланят във времената на несигурност.

Издигането на Марин на министър-председател е свидетелство за това колко се е отдалечил света от онази ера, в която политиката е била ексклузивно мъжки клуб.

Един от многото рискове Санна Марин е да се превърне именно в събирателна мишена за всички консервативни атаки – самата тя е феминистка, социалдемократ, твърде млада и идва от “семейство на дъгата” с две майки – всичко това, което по-консервативните избиратели обичат да мразят.

Финландия измина дълъг път. Но да бъдеш по пътя към прогреса не е същото като “утопия”. И би било опасно за прогресивните избиратели да обявяват победата твърде рано.

/със съкащения/

Източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.