Незабавни действия по контрол на процеса на преместване на деца с увреждания от ДМСГД в други институции

Уважаема госпожо Ковачева,

Уважаеми дами и господа членове на екипа на Омбудсмана,

 

Обръщаме се към вас, разтревожени от разпространената в медиите информация, свързана с внезапно предприетите действия по реализиране на процедура по закриването на Домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в България и с настойчива молба да упражните функцията си както на Омбудсман, така и на Национален превантивен механизъм, за да гарантирате прозрачност на този процес и защита на живота и здравето на децата, както и да гарантирате, че децата няма да се окажат заложници на бюрократичен подход и стремеж за усвояване на европейски средства.

През последната седмица в редица медии бяха публикувани статии на професионалисти и лица свързани с различни ДМСГД, в които се излагат твърдения за започнала внезапна и много краткосрочна процедура по закриване на същите домове. Беше разпространена петиция от работещите в институцията в с. Бузовград, с молба да се спре или отложи закриването на същата. Тук следва да подчертаем, че поне от началото на 2020 г. се декларира, че процесът по закриване е започнал и е неизбежен, но едва сега, по-малко от две седмици преди края на годината, се предприемат реални действия.

 

Ние сме напълно убедени, че институция от типа ДМСГД не следва да съществува изобщо нито в правния мир, нито пък в реалността. Подкрепяме политиката на деинституционализацията в България и Европа, и считаме, че пътят за реална социализация и истинска грижа за децата с увреждания е действителното им включване в обществото, а не поредното им изолиране в домове от какъвто и да било тип.

Описаните по-долу публикации и сигнали обаче са силно обезпокоителни и будят съмнения относно начина на изпълнение на тази политика и по-конкретно, методите на затварянето на ДМСГД в настоящия момент. Редицата изразени мнения, че действията по закриване са започнали внезапно, че местата за настаняване на децата от закритите ДМСГД не са готови, както и посоченото преместване и събиране на същите деца в няколко по-големи домове от подобен характер, са много тревожни.

В България е започната процедура по деинституционализация през 2009 г. Трябва да отбележим че, въпреки същата обявена политика, не наблюдаваме съществени промени по отношение на институции от типа на ДМСГД. Те винаги са били затворени за външния свят и ревниво пазени от погледа на външния наблюдател и особено от независимия поглед на правозащитниците. Тази тенденция се прояви по особено категоричен начин през последните години.

В новините около закриването на ДМСГД се прокрадва силно обезпокоителна информация, която, според нас лесно може да бъде проверена и е възможно да се достигне до предотвратяване на трагедии и загуба на човешки животи, до предотвратяване на тежки нарушения на правата на децата и възрастните с увреждания, които ще бъдат засегнати.

През 2019 г., както ви е известно, екип на Disability Rights International посети редица социални услуги за деца в България, като през ноември 2019 г. бе публикуван силно критичен доклад, за състоянието на центровете за настаняване от семеен тип. В него се съдържа и информация относно центрове от типа на тези, в които следва да бъдат настанявани обитателите на закритите ДМСГД.[1] Част от нас активно съпровождахме екипа от експерти на цитираната организация и бяхме непосредствени свидетели на фактите, които ще изложим по-долу.

Въпреки системните усилия, които полагахме, за да получим достъп за същия екип до ДМСГД, такъв систематично ни бе отказван. Посетихме няколко центъра за деца с постоянна нужда от медицинска грижа. Притесненията на международните експерти от положението в тях бяха значителни. Така например, в център от посочения тип в гр. Габрово, установихме, че е държано дете, което е в напреднал стадий на хидроцефалия. Медицинското му състояние е от естество да предизвиква силна, непрестанна болка. Въпреки това, не бяха предприети никакви мерки, за облекчаването му. Персоналът ни обясни, че лекуващия лекар, същия, който се грижил за детето, докато било настанено в ДМСГД, не намирал проблем в това състояние. Едва след промяната на личния лекар било изразено съмнение в приемливостта на задържане на детето в състояние на перманентна болка. Не ни е известно дали това състояние е променено.

В гр. Русе, отново в център от подобен тип, екипът на делегацията изрази съмнения в адекватността на полаганите медицински грижи.

В гр. Пловдив, отново в център от посочения тип, наблюдавахме деца, поставени зад стъклени прегради, напълно лишени от друг контакт освен от контакта с обгрижващите здравето им лица. Това породи сериозна тревога относно спазването на правата на децата, настанени там. Без съмнение, правото на живот има предимство, пред всички останали права, но да се изолира едно дете от света и другите човешки същества по такъв начин, да преживее живота си единствено като обект на медицинска грижа, не кореспондира с никакви норми на международното и националното законодателство. Нещо повече, подобна изолация нарушава и ограничава качеството и упражняването на това право, до степен да обезсмисли самите грижи. Считаме, че това практически води до незачитане на Принципите, върху които е изградена Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (член 3), а именно: пълноценно и ефективно участие и включване в обществото, уважение към различията и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род, равни възможности, достъпност и зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.

Описаното по-горе ни кара да смятаме, че отношението към децата с тежки увреждания, настанени в ДМСГД и след това премествани в други, уж базирани в общността, центрове, практически представлява едно отношение като към предмети, към обекти подлежащи единствено на медицинска грижа (понякога спорно адекватна), без да се зачита тяхното човешко качество, както и правото им, въпреки увреждането си, да получат възможност да израснат като пълноценни човешки същества, които са приети от света на хората като равнопоставени.

В разпространената в медиите информация относно преместването на децата, личи именно това отношение като към предмети, а не като към човешки същества.[2] Имаме основание да вярваме, че това отношение е факт. Наблюдавали сме го при закриване на други институции, при което децата бяха премествани без необходимата подготовка и предпазливост, което доведе до смъртни случаи, за които вярваме, че също имате информация. Нищо не показва, че в настоящия момент подготовката е извършена и е намерено най-доброто решение за всяко дете.

 

Най-доброто решение за всяко дете би било настаняване в биологичното или в приемно семейство, след адекватна подготовка и осигуряване дългосрочна подкрепа за  адекватна грижа. Няма данни за нищо такова в настоящата процедура по закриване на домовете – нито за подготовка на децата, нито за осигурена съпътстваща подкрепа, нито пък са налице гаранции, че пътят на преместваните деца ще бъде от институцията към общността, а не от институцията към друга институция. Имаме сериозни основания да подозираме, че ще бъде осъществен именно вторият сценарий, при който реалните действия по деинституционализация на децата ще останат единствено добри, но неосъществени пожелания, описани в нечий доклад като „успехи”.

 

В този смисъл и като вземете предвид изложеното, Ви молим да:

  1. Извършите запитване до Министерство на здравеопазването относно това кои ДМСГД ще бъдат закрити и каква ще бъде съдбата на всяко едно дете;
  2. Да извършите запитване и лична проверка относно това как точно е проведена подготовката за извеждането на всяко дете и каква последваща подкрепа е осигурена, като при тази проверка не се осланяте единствено на доклади, а се доверите на собствени наблюдения и/или на оценка от независими експерти;
  3. Да предприемете действия, които да доведат до преустановяването на всяко произволно преместване на едно дете от една в друга институция;
  4. Да проверите по места, там където децата ще бъдат премествани, какви медицински, социални и други условия са осигурени, за да се предостави подходяща медицинска грижа и социално включване на децата.
  5. Да изискате справка относно това какъв брой и кои деца от закритите ДМСГД ще бъдат върнати в биологичните си семейства, или ще бъдат настанени в приемни семейства.
  6. Да изискате/следите за периодичен мониторинг/отчет за извършените действия по преместване на всяко от децата от закрити ДМСГД, както и ефекта върху тях от тази изключително сериозна процедура.

С други думи, молим ви да осъществите мониторинг на процеса на преместването на децата, като проследите съдбата на всяко едно дете.

Считаме, че няма друг по-подходящ и независим орган, който да може да се справи с тази задача – само Вие на основание правото Ви на достъп до информация (чл. 6 и сл. от Закона за омбудсмана), на широките Ви правомощия, посочени в чл.19 от Закона за омбудсмана, както и с оглед на обществената ангажираност и доверие, с които се доказахте в работата си, бихте могли да осъществите независим, всеобхватен и съобразен с вътрешните и международните правозащитни актове контрол и мониторинг над този процес. Само Вие с необходимата бързина и експедитивност бихте получили пълната информация до актовете, посредством които се осъществява преместването на децата, само Вие със своята вещина, експертност и задълбочено познаване на правозащитните актове, можете да извършите правилна преценка относно защитата на правата на децата, подлежащи на преместване. Горното следва и от статута ви на Национален превантивен механизъм и произхождащите от това ваши правомощия.

 

На следващо място, налице са данни, че част от институциите от типа ДМСГД няма да бъдат закрити, а най-много формално ще бъдат преструктурирани. За това свидетелстват данните относно разпределението на обитателите в дома в с. Бузовград. В статията се описва, че децата под 18-годишна възраст ще бъдат настанени в Дом в Стара Загора, а 9-те лица, които са навършили пълнолетие ще бъдат разпределени из цялата страна.[3]

Намираме, че това е напълно неприемливо и противоречи както на заявените ангажименти на държавата по отношение на деинституционализацията на децата с увреждания, така и на международноправните актове в областта на защита на правата на човека и на правата на хората с увреждания. С оглед на историята на закриване и откриване на различни социални услуги от институционален тип, налице е богата практика, свързана със заобикаляне на международните стандарти, изразяваща се във формално и административно преструктуриране, което де факто не води до промяна за децата с увреждания. В подкрепа на изтъкнатото прилагаме връзка към доклада на министър Кирил Ананиев, в който личи именно това етикетно преструктуриране на една и съща по вид услуга, цитираме: „В тази връзка считаме за целесъобразно в сградата на ДМСГД – Видин да се разкрие ЦКОДУХЗ, като по този начин ще се използва най-пълноценно наличният ресурс на здравната система и няма да са необходими допълнителни инвестиции в инфраструктура и персонал за изпълнение на поетите ангажименти…“[4]

В този смисъл бихме желали да изтъкнем, че всички заведения, които притежават белезите на социална услуга от институционален тип, като: сегрегация; невъзможност за включване в социален живот; местоположение извън населеното място; установен строг режим на хранене, сън, дневни дейности и разходка; наложено ограничаване на придвижването и контакта с външния свят, представляват затворени институции, и следва да бъдат закрити съгласно политиката на деинституционализация на България.

Във връзка с горното ви молим да започнете да разглеждате ДМСГД и създадените на тяхно място комплекси, именно като затворени институции, които подлежат на контрол в качеството Ви на Национален превантивен механизъм. Молим същите да бъдат включени в плановете Ви за мониторинг и да бъде осъществен такъв в най-кратки срокове.

 

На следващо място, молим да предприемете действия, които ще гарантират, че МЗ и управляващите съответните услуги/лечебни заведения, където децата ще бъдат премествани, следва да ви уведомяват за всички настъпили смъртни случаи измежду групата на преместваните деца, за период поне една година от извършване на всяко преместване, както и да сезирате прокуратурата в случай на настъпване на подобна смърт. Знаем, че разследването на смърт в лечебно заведение е задължително, но доколкото ни е известно, такова не се извършва, когато става въпрос за деца с тежки увреждания.

 

На последно място, но не по важност, в статия относно закриването на ДМСГД с. Бузовград,[5] е посочено, че там живеят и девет пълнолетни лица с увреждания. Отделно от факта, че се касае за незаконно задържане на дете над допустимата възраст в подобна институция, възниква въпроса за това къде ще бъдат настанени сега същите лица и как ще оцелеят на новите места. За всички ни е известно, че институциите за възрастни не са закрити, т.е. преместването на тези млади хора е възможно да бъде в посока по-голяма институция, където положението може да е много по-тежко, отколкото в ДМСГД или в посока ЦНСТ, където те, без да са подготвени е вероятно да развият поведенчески проблеми.

В този смисъл Ви молим да проследите съдбата на тези пълнолетни вече лица и да се уверите, че няма да бъдат настанявани в институции или изолирани ЦНСТ, особено такива, които не се намират в места, с подходяща инфраструктура, така че да осигури възможност за равнопоставено включване на тези лица в общността и закрила на основни техни права…

Сигналът ни е адресиран до вас, тъй като наблюденията ни показват, че останалите държавни институции са изчерпали капацитета си за интервенция.

Възнамеряваме да изпратим сигнала си до медии и до прокуратурата, с молба за повишено внимание по отношение на смъртните случаи на премествани деца или пълнолетни деца, както и да адресираме тревогите си до релевантните международни органи.

 

Молим ви, да се ангажирате сериозно и отговорно със съдбата на децата от ДМСГД и да се застъпите по всички възможни начини за това правата им да бъдат реално защитени. Осланяме се на вярването, че Омбудсмана е институция, призвана да защитава правата на българските граждани, когато се намират в трудна ситуация, а в случая се касае за възможно най-уязвимите граждани на Република България.

 

Оставаме на разположение за коментари и подкрепа.

Подписали:

адв. Анета Генова;. Цветелина Маринова;адв. Мария Кръстева:адв. Мирослав Моравски; адв. Владимир Мирчев; Надежда Денева

 

 

[1] Докладът е достъпен на български език тук: https://www.driadvocacy.org/wp-content/uploads/DRI-Bulgarian-final.pdf.

[2] Виж например тук: https://www.kazanlak.com/news-32834.html; и тук: https://www.kazanlak.com/news-32829.html.

[3] Тук: https://www.kazanlak.com/news-32817.html

[4]Цитат от доклада с дефиниция за лечебно заведение ЦКОДУХЗ: „В тази връзка през 2015 г. в Закона за лечебните заведения се регламентира нов вид лечебно заведение – Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания /ЦКОДУХЗ/…“; „В дейностите, които ще извършва ЦКОДУХЗ е предвидено да се поеме именно тази част от функциите на ДМСГД по грижата за децата с тежки увреждания – провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация, които са изключително необходими за подкрепа на родителите на децата с увреждания и предотвратяване на институционализацията на децата.“; „ДМСГД – Видин е с добре структурирана и оборудвана материална база за този вид услуги, също така има необходимите квалифицирани специалисти за развитието на дейностите на ЦКОДУХЗ, тоест има необходимия капацитет (материална база, човешки ресурс). В тази връзка считаме за целесъобразно в сградата на ДМСГД – Видин да се разкрие ЦКОДУХЗ, като по този начин ще се използва най-пълноценно наличният ресурс на здравната система и няма да са необходими допълнителни инвестиции в инфраструктура и персонал за изпълнение на поетите ангажименти в актуализирания План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Предлагаме от 01 януари 2020 г. да се закрие ДМСГД – Видин и от същата дата да разкрие ЦКОДУХЗ, да се осигури непрекъснатост на грижата за децата с увреждания от общността, които към момента посещават Дневния център в ДМСГД – Видин. За целта ще бъде създадена необходимата организация от страна и на двете структури, като до 31.12.2019 г., децата ще получават необходимата медицинска и психопедагогическа рехабилитация към дневния център в ДМСГД, а от 01.01.2020 г. тази грижа ще бъде поета от ЦКОДУХЗ. По този начин ще се предотврати и загубата на квалифициран персонал при закриването на ДМСГД – Видин. Предвижда се те да бъдат наети в ЦКОДУХЗ.“

 

[5] Пак тук: https://www.kazanlak.com/news-32817.html

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.