“Ню Йорк таймс”: Нападения срещу румънски роми в Швеция

В Швеция зачестиха нападенията срещу имигранти роми от страни от ЕС. Така на риск е изложена репутацията на страната като една от най-толерантните и най-приветливите държави, пише “Ню Йорк таймс”, цитиран от Агенция “Фокус”.

Един от тези случаи е нападението срещу румънския ром Георге Ранку в парка Берзели. Той е залят там с течност, съдържаща хлор, докато спи, и само благодарение на лекарска намеса няма белези. Сега 27-годишният Георге признава, че трепери, когато му се налага да мине през парка и че веднага щом събере пари, ще се върне в родината си.

За разлика от бежанците от Сирия, Африка и от други обхванати от войни и беди места по света, които идват в Европа нелегално, гражданите на страни от ЕС като Румъния са свободни да пътуват на територията на 28-те страни членки. Но бежанците извън Европа, които получават убежище, могат да получат и основни социални помощи, а, за разлика от тях, бедните европейски имигранти, които нямат работа, не получават никаква или почти никаква финасова подкрепа.

Миналата година Швеция предостави убежище на 31 220 души от страни извън ЕС, но сега се бори с приток на имигранти от по-бедните южни европейски страни като Румъния. В много от случаите става въпрос за румънски граждани, извършващи просия. Темата за имигрантите от бедните европейски страни се обсъжда във всеки град в Швеция, твърди Свен Ховмьолер, професор по химия в Стокхолмския университет и вицепрезидент на организация, подпомагаща бездомните мигранти. Той разказва, че навсякъде в страната пред магазините има хора, които просят. Бедността в Румъния превръща тази страна в отправна точка за такива мигранти, които най-вече са роми и които в родината си са обект на предубеждения.

В Швеция проблемите с имигрантите от бедните европейски страни бяха последвани от възхода на партията “Шведски демократи”, която е дясна, популистка и антиимиграционна партия, и която спечели 13% на изборите миналата година. Подобни политически реакции имаше и в Дания, Великобритания и Франция. В случая с Великобритания притесненията относно притока от имигранти от Южна и Източна Европа зае главно място в дебата за това дали Великобритания трябва да напусне ЕС.

Според директора на изследователския институт “Тимбро” Андреас Йонасон Хейно възходът на Шведски демократи е най-голямата промяна в страната от десетилетия насам. До този момент липсата на антиимигрантска партия е част от шведската идентичност и шведите винаги са смятали, че подобни партии в страната няма да има, посочва специалистът. В Швеция просията не е незаконна, но партията “Шведски демократи” иска да я криминализира, или поне да постави извън закона онова, което тя нарича организирана форма на просия.

Според полицията в Швеция има 4000 души, извършващи просия, като от тях 1000-1500 са в Стокхолм. Линда Стааф, началник на отдела за национални операции към шведската полиция, разказва, че атаките срещу ромите в Швеция са нараснали и мнението на шведите относно извършващите просия е поляризирано. Една част от обществото смята, че те са хора, на които трябва да се помага, а друга част гледа враждебно на тях. Но умножаванетоим по улиците на Швеция, освен това, обърква много шведи, защото досега за тях просията е била феномен в бедните страни, но не и с феномен, който може да се наблюдава в родината им, разказва Анна-София Кенсел, експерт от организацията “Експо”, създадена от покойния писател Стиг Ларшон, за да се бори с десния екстремизъм.

Понастоящем зона на крайна бедност има по хълмовете на Хогдален, на 20 минути път с метро от центъра на Стокхолм, една от най-богатите в Европа столици. Там група от 50-60 роми живеят в импровизирани палаткови лагери и бараки, без вода, ток и без никакви санитарни условия. Обитателите на този лагер разказват, че прекарват тук няколко месеца, събират пари от просене и от връщане на празни бутилки, а после се връщат в Румъния. В последните 18 месеца 77 просещи хора са били нападнати в Швеция, посочва организацията “Експо”. Едно от нападенията е извършено в Малмьо, където палатки в ромски лагер бяха подпалени. Друго нападение беше в Борас, където просяк беше прегазен с мотопед. Трето нападение имаше в Скара, където мигрант беше прострелян с въздушна пушка.

Заради националния проблем с просията правителството назначи национален координатор – Мартин Валфридсон, който ще отговаря за уязвимите граждани, дошли в Швеция от европейските страни. Валфридсон пояснява, че наскоро Швеция се договорила с Румъния за насърчаване на сътрудничеството между социалните и здравните работници на двете страни. Координаторът подкрепя идеята за законови промени, които улеснят и даването под съд на имигрантите, които контролират просяците и им взимат част от спечеленото. Координаторът обаче иска да направи по-лесни процедурите за прогонване на просещите хора от техните импровизирани лагери. Според него това ще отправи послание към тях, че ако идват в Швеция, те трябва да се уверят, че печелят достатъчно пари за обикновено легло в пансион. Онези, които нямат работа, не могат да получат пълни здравни права в Швеция и решението за такива хора трябва да бъде намерено в техните родни страни, смята още координаторът.

 

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.