Община Гърмен няма къде да настани децата и възрастните от съборените къщи

След събарянето на пет къщи в Гърмен обитателите им остават на практика бездомни. Това обясни вчера пред Българското национално радио кметът на общината Минка Капитанова. “Ситуацията е много сложна, защото след събарянето на къщите общината няма къде да настани хората. Опасявам се, че тази вечер някои от тези, на които ще бъдат съборени къщите, има опасност да останат на улицата”, каза тя и допълни: “В тези къщи, които днес трябва да се събарят, има и деца. Чувствам се безсилна в тази ситуация, защото това е следствие от бездействие години назад и сега вече ескалира проблемът. Няма как с магическа пръчка той да се реши за месец”.

Сред децата, които остават без дом, има и бебе на два месеца.

Вчера в ромската махала в Гърмен бяха съборени първите пет от общо 124 къщи, които инспектори на Националния строителен контрол определиха за премахване. Живеещите в една от къщите доброволно я събориха, останалите четири бяха разрушени с булдозер. Това стана след неуспешни протести от страна на обитателите на къщите. Глобата, ако хората не разрушат домовете си доброволно, е между 500 и 2000 лева.

“Искаме да си плащаме данъците, да си узаконим местата. Защо събарят нас, а не незаконните хотели, сред които има и замъци?”, питаха жители на махалата, цитирани от вестник “Сега”.

До събарянето на къщи в ромската махала в Гърмен се стигна след конфликт, възникнал поради силно слушане на музика и прераснал в бой. Няма информация как на мястото на конфликта са се оказали активисти на ВМРО, между които и евродепутатът Ангел Джамбазки. Последваха протести срещу “ромската престъпност” на националисти, пристигнали в Гърмен за целта, твърдения, че ромите в махалата са “пришълци”, призиви да се съборят къщите им, а те да бъдат изселени.

Две седмици по-късно имаше идентичен случай в столичния квартал Орландовци. Конфликт, започнал от децибелите на музика, прерасна в бой, в който се оказаха политически функционери, този път – от партията на Бареков. Отново имаше протести срещу “ромската престъпност”, изказвания, че ромите в квартала, които причиняват проблеми, са “пришълци” и трябва да бъдат изселени, а къщите им – съборени.

“Проблемите се решават с трайни действия. Ако се започне от образованието, здравния статус, участие в обществото и т.н. Тогава, когато бутнете постройките и изгоните хората на улицата, единственото, което може да се даде, е социалната система, която не решава проблемите”, каза вчера пред журналисти социалният министър Ивайло Калфин по повод на събарянето на къщите в Гърмен.

През 2012 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за събарянето на къщи в ромска махала в София. В началото на юни Татяна Ваксберг коментира за “Дойче Веле”, че в решението на съда “се казва, че властите твърде дълго са бездействали и с това са направили възможно образуването на ромско поселище. Така ромите са създали здрави връзки с мястото и са изградили общностен живот, в резултат от което са възникнали и постройките, които са единственият им дом. Оттук нататък властите са били длъжни да потърсят решение, алтернативно на събарянето. Например, узаконяване на къщите. Или предоставяне на алтернативно жилище.”

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.