Организации призовават за възпоминание на жертвите на комунизма пред мемориала в парка на НДК на 1 февруари

от -
185

Възпоминание за жертвите на комунизма организират пет политически организации – БЗНС, ДСБ, „Да, България, „Зеленитеи ДЕОС. То ще се състои на 1 февруари 2018 г. (четвъртък) от 11:00 ч. в градинката пред Националния дворец на културата, където има параклис и паметна стена с изписани на нея имената на хиляди убити по политически причини български граждани  от комунистическия режим.  Това съобщават организациите в кратко обръщение, разпространено в социалните мрежи. То гласи:

„На тази дата почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим.

Каним всички демократично мислещи хора на възпоменание пред мемориала на жертвите на комунизма на 01.02.2018г. от 11ч. в гр. София (в градинката пред НДК).

Нека заедно пазим завета на загиналите и почетем оцелелите жертви на репресиите!“

Датата 1 февруари е избрана за ден на почит към жертвите на комунистическия режим, защото на този ден през 1945 г. е произнесъл присъдите си т.нар. Народен съд,  по-точно неговите състави, действащи  в София. Той е създаден като извънредно съдилище(забранено от действащата тогава Търновска конституция), при това с наредба-закон, който има обратна сила,  от дошлата на власт на 9 септември 1944 г. с преврат коалиция „Отечествен фронт“, в която решаваща роля играе БКП. Обявената  с цел на Народния съд е да съди виновниците  за влизането на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. Но той разширява неимоверно обхвата на наказателната си репресия и по същество се е превърнал в инструмент за унищожаване на политическия и обществен елит на тогавашна България. До 31 март 1945 г. са се състояли, по данни на тогавашния министър на правосъдието Минчо Нейчев (комунист) разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими. От тях на смърт са били осъдени 2730 души, на доживотен затвор 1921 души, 19 души са били осъдени на 20 години затвор, 962 – на 15 години, 727 – на десет години затвор. 3241 души са били осъдени на затвор за срок по-малък от десет години.

Съвременни изследователи твърдят, че Народният съд в много  случаи узаконява вече извършени преди него без съд и присъда политически убийства и че общият брой на жертвите на политическия терор през есента на 1945 г. е многократно по-голям. Изтъква се също, че докато Нюренбергският съд на държавите победителки във Втората световна война над виновниците за започването ѝ и за военните и престъпленията срещу човечеството, извършени от ръководителите на нацистка Германия завършва с дванадесет смъртни присъди, то нашият Народен съд произнася 2730 такива.

През 1996 г. Върховният  съд на Република България отмени голяма част от присъдите на Народния съд, защото са произнесени при пълна липса на доказателства. През 1998 г. с Решение № 4 Конституционният съд постанови, че присъдите на Народния съд нямат силата на правни актове, защото той е извънредно съдилище, действало в нарушение на тогавашната конституция на България.