От „Шанс за щастливо бъдеще“ до нечовешки третирани деца и злоупотреба с европейски средства

Уебинар „Път без изход“ посветен на децата с увреждания в България се състоя вчера. Участващите бяха Ерик Розентал, Изпълнителен директор на Disability Rights International, САЩ. Стивън Алън, Validity Foundation, Унгария  Амалиа Гамио, Зам-председател на Комитета на ООН за КПХУ – Изискванията на КПХУ във връзка с институционализацията на деца с увреждания,  Надежда Денева, Социален работник – ДМСГД и медицинският модел на грижа, както и адвокат Анета Генова, дългогодишен наблюдател и автор по проблемите на хората с увреждания на Маргиналия.

Експертите поставиха отново във фокуса на общественото внимание фактическите последици на деинституционализацията. През 2014 г. в България процесът стартира под надслов „Шанс за щастливо бъдеще“. Според данни на Ноу-хау център към НБУ общият брой на участниците до този момент е над 150, от които: представители на националното и местно управление, професионалисти от ОЗД и социални услуги за деца, представители на академичната общност, приемни родители, както и 41 деца, които в момента живеят в специализирани институции и резидентни услуги и 7 млади хора, които вече са напуснали грижата.

 Шокиращ разказ представи Ерик Розентал. „Деинституционализацията в България се използваше като модел, а Унгария я обяви за пример. В ООН имаше похвали на българския опит за извеждане на децата с ментални увреждания от институциите и създадените за тях специални малки къщички където да живеят“, каза той. – Но 2 години по-късно последствията за настанените в тези групови домове деца се оказват съвършено различни. България нарича ЦНСТ “семейни домове“. В тях няма нищо, което да прилича на семейство. Открихме жестоки нарушения. Видяхме добре обзаведени стаи,  а 14 деца бяха затворени в задната част и покрити с изпражненията си. Дете с аутизъм е напълно изолирано. На въпроса защо е така, отговорът на персонала е „да се запази материалната среда“.

Участниците посочиха и други доказателства за фактическата „реинституционализация“ и злоупотребата със европейски средства и живота на децата в неравностойно положение.

През 2019 г. Маргиналия публикува доклада на DRI/ Disability Rights International, в който се говори ужасяващи условия в ЦНСТ в България.Цитирани бяха дехуманизиращите и опасни условия на децата в тях. Основната констатация на доклада бе, че реформите, подпомагани от ЕС и от международната общност, са „заменили системата от големи стари домове за сираци с по-нови, по-малки сгради, които все още функционират като институции“.

Злоупотребите в груповите домове в България, са толкова сериозни, колкото това, което сме виждали в домове за сираци по целия свят“, казват правозащитниците .Конвенцията за правата на хората с увреждания (CRPD), която България и ЕС са ратифицирали, изисква правителствата да гарантират, че децата могат да растат в семейство, било то биологично семейство, роднини или приемна грижа, но не и групови домове . „Големите или малки групови домове са особено опасни за децата, за които няма заместител на необходимостта да растат със семейство“, според Комитета на ООН за правата на хората с увреждания.

Маргиналия ще публикува анализите на останалите експерти

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.