Отиде си Манолис Глезос: Прощално „сбогом“ на „последния Партизанин“

Споделете статията:

 

В понеделник на 98-годишна възраст (род. 9 септември 1922) си отиде от живота Манолис Глезос, емблематична за Гърция, за борбите на гръцкия народ и Съпротивата срещу хитлеристката Окупация личност, с дългогодишно присъствие и след това в политическия и обществен живот на страната. В нощта на 30 срещу 31 май 1941 г., въоръжени само с джобно фенерче и ножче, двамата заедно с Апостолос Сантос свалят от Акропола омразния нацистки символ – знамето със свастиката. Министър-председателят Кириакос Мицотакис каза по повод кончината на Глезос: „Целокупното държавно и политическо ръководство се прекланя, за да премине в последния му път един голям грък“.

Всички гръцки медии отразиха на 1 април погребението на личността, резюмираща историята на Гърция от двайсети век, като някои публикуват и видеозапис на излезлите по балконите граждани, които отдават последна почит. Знамето на Акропола се вееше на половин мачта, докато траеше погребалната церемония н Първо атинско гробище (гръцкият вариант на Пер Лашез), където почиват най-високите върхове на гръцкия духовен и обществен живот като поетите нобелисти Георгиос Сеферис и Одисеас, Елитис, Мелина Меркури, политици, както и откривателят на Троя Хайнрих Шлиман и др.

Погребението се извършва на държавни разноски, като минимален дан на почит към „последния партизанин на Европа“, като гробното място е предоставено от Атинската община. Опелото на големия борец от националната Съпротива Манолис Глезос бе отслужено в тесен семеен кръг, в тягостна атмосфера, заради извънредните мерки срещу коронавирус. При други обстоятелства за последно „сбогом“ на бореца щеше да се стече многохиляден народ.

От 2018-та по киноекраните в Гърция бе показван документалният филм на  Андреас Хадзипатерас „Последният Партизанин“, окачествен от критиката като открояваща се кинотворба. Режисьорът подхожда към Глезос със свеж младежки поглед, но и проницателност, обрисувайки пламенната му личност, ту с хумор, ту с дълбоко затрогващ поглед, съумявайки да открои страстта му към самия живот.  А в един втори план разказът на личната история на Глезос ни дава портрета на съвременната история на Гърция.

В голяма степен тази различна гледна точка се дължи и на различната изходна точка от която тръгва Хадзипатерас.  Роден и израснал в Лондон, потомък на гръцка фамилия, през 2015 г. той учи в Ню Йорк в известния кинофакултет на Нюйоркския университет (който са завършили режисьори като Мартин Скорсезе, Джим Джармуш и мнозина други), когато чува за пръв път името на Глезос. Негова преподавателка е прочела статия в „Ню Йорк Таймс“, в която се разказва как Глезос е избран за евродепутат на 92-годишна възраст и пита Хадзипетарес дали познава този „evergreen” политически мъж.

 

С изострено любопитство, той започва да търси в интернет, обажда се по телефона на роднини в Атина, за да научи повече и се свързва със самия Глезос, за да заснеме филм за него. С „разваления“ си гръцки и отстранеността си от  гръцката често политиканска действителност,  Хадзипатерас се стреми да улови пулса на дълбоката същност на Глезос. Камерата го следва в дома му, в политическия му кабинет, в несекващата, трескава програма на ежедневието му, в пътуването му до Европарламента, разкривайки един човек, който се радва на вълнуващо одобрение и приемане, където и да попадне, и чиято житейска съдба е тъждествена с историята на неговата страна.

 

Двайсет и тригодишният режисьор обяснява защо 70-те години, които го делят във възрастта и времето от Манолис Глезос се превръщат в решаващи за замисъла на „Последния партизанин“, премиерата на който се състоя на Двайсетия Солунски филмов фестивал в Солун през 2018-та.

Подтикнат от любопитство към една легендарна за Гърция фигура, „Последният партизанин“ бързо се разгръща като личен професионален проект  на Андр. Хадзипатерас чрез който той се потапя в съвременната гръцка история, като оставя Манолис Глезос да бъде негов водач в перипетиите на един безценен урок по пълноценно изживян живот, продължаващ отвъд смъртта.

Здравка Михайлова, Атина

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.