Отидоха си Христо Буцев и Стефан Джамбазов. „Там, на кладбище, так спокойненько…“

Днес почина и Христо Буцев. Несравним интелектуалец. На 25 години преведе „Театърът и неговият двойник“, на Антонен Арто, смазвайки мълчанията при комунизма.  Отдаден на в-к Култура до последен дъх. Редактор на книгата на големия китаист Крум Ацев „Белите облаци“, за да четем стиховете „безконечните писмена на небето и земята, извезани над планини и реки…“

С Буцев обичахме песните на Михаил Ножкин. Особено тази:

Там, на кладбище, так спокойненько,
Ни врагов, ни друзей не видать,
Все культурненько, все пристойненько –
Исключительная благодать.

Напусна ни и Стефан Джамбазов, колега журналист, кинаджия и фотограф. В последните години, заедно със съпругата си Зелма Алмалех, Стефан правеше мултимедийната платформа Въпреки, както и фотоизложбата „Андрей Даниел – последните 7 години“.

Светла ви памет, приятели!

Съболезнования на Зелма Алмалех и на децата им Давид и Ирина.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.