Откъде идват антиваксърските възгледи

Според изследване на Центъра за противодействие на дигиталната омраза във Вашингтон само 12 души са отговорни за близо 2/3 от антиваксърското съдържание във Facebook. „Дезинформационната дузина“ включва остеопата д-р Джоузеф Меркола, натрупал милиони от алтернативна медицина, и Робърт Ф. Кенеди-младши, който получава 255 000 долара годишно като председател на една от най-влиятелните американски активистки групи срещу ваксините. Според проучвания, цитирани във вестниците „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ и реномираното издание Nature Medicine.

Създаването и разпространяването на дезинформация е финансирано от малка група хора. Това е стратегически разработен и добре координиран процес, чиито послания достигат до над 59 млн. онлайн последователи.

Основната целева група са „колебаещите се“, които не знаят дали да се доверят на официалната информация. Причините за това са различни: от трудност в разбирането на специализирана научна информация до проблеми с доверието в авторитетите. Най-усилено се таргетират групи потребители, които проявяват по-високи нива на страх, тревожност, липса на доверие в науката и в авторитетите, с интерес към алтернативни методи и конспиративни теории като QAnon.

Все по-често се появяват обвинения в цензура срещу Facebook и онлайн платформите, които премахват съдържание с доказано грешни факти. Истината обаче е, че социалните медии и прекомерното доверие в тях са ключов фактор за инфодемията. Популярното съдържание от малък брой източници достига експоненциално до голяма аудитория.

„Дезинформационната дузина“ инвестира в онлайн реклама на съдържанието си и технологичните компании трябва да балансират между желанието си да изглеждат като етичен играч и основния източник на финансиране на иначе безплатната им услуга.

Наличието на фалшива информация не е достатъчно условие за инфодемията. От зората на масмедиите има издания, които пишат за конспиративни теории и публикуват сензационна информация, базирана на полуистини или откровени лъжи. Разликата е, че преди появата на интернет и социалните медии те са достигали до ограничена, често изцяло местна аудитория. Днес маргинални доскоро възгледи могат да достигнат до милиони хора с инвестиране на минимални средства. Демократизацията на достъпа до информация улеснява и достъпа до дезинформация.

Гюнтер Айзенбах, медик и преподавател в Университета на Виктория в Канада, създава дисциплината „инфодемиология“ (епидемиология на дезинформацията) преди близо 20 години. Той определя инфодемията като „нефилтриран поток от информация“

Хора, които са най-податливи на дезинформация са тези, които си съставят мнение основно по два, много подвеждащи критерии. Първият е дали експертът е известен (в онлайн коментари ненаучни твърдения се защитават с репликите „Миковиц е известен учен“, „Андрю Уейкфийлд е световен специалист“, „Защо тогава толкова световноизвестни лекари се обявяват против това?“…). Вторият критерий е дали дадено твърдение съвпада с предварително изградената им позиция (учените наричат това склонност за потвърждаване, на английски confirmation bias).

В интернет може да се намери информация в подкрепа на абсолютно всичко. За да се отсеят достоверните твърдения, е нужна обективна преценка за качеството на източниците и специализирани познания как да се провери надеждността на дадено твърдение.

Механизмът на разпространени включва използване  онлайн тролове за моделиране на нагласи. Тези, които споделят фалшиви новини, понякога са наши близки и публични личности, не само тролове или бот акаунти. Специално се таргетират хора, които се колебаят и търсят информация.  Дезинформацията е „брандирана“ като нещо, което ще даде специален статус на запознатите с нея. Репликите „информирай се“, „отвори си очите“, „чети“ целят да посеят съмнение в официалната информация.

Вярващите в конспиративни теории се чувстват като членове на специален клуб на просветени („малко останаха авторитетите, които не се поддадоха на финикийските знаци“, „малко са медиците, които биха се осмелили да кажат истината“, „аз съм си отворил очите, ти вярвай на научни измислици“). Съответно хората, които са на противоположното мнение, се обезличават с колективни презрителни названия („овцете“, „ковидиотите“, „истериците“).

Изследванията показват, че хората са склонни да вярват на фалшива информация, ако идва от близки, на които имаме доверие. Те по-често помнят съдържанието, но не и първоначалния източник: многократното повторение засилва податливостта им към фалшива информация и увереността ни в нея.

Неслучайно фалшивите новини имат в заглавията си „Шок!“, „Ужас!“ и други фатални послания. Паметта и вниманието ни са устроени да приоритизират отрицателна информация. Ако сме в реална опасност, това помага бързо да реагираме на нещата, които ни застрашават. Ако не сме, този уклон към отрицателното привлича вниманието ни към определен тип

Източниците на дезинформация са малко на брой, но особено активни онлайн профили (които често повтарят няколко основни тези). Социалните мрежи улесняват инфодемията, защото споделянето скрива първоначалния източник на информация. Трудно е да отсеем истината, особено по специализирани теми. Дори да сме скептични към подозрителни профили, ние се доверяваме на близки, без да знаем дали те са проверили това, което споделят. В паметта ни се запечатва прочетеното и неволно приемаме непроверени твърдения за факт. Малко са тези, които нарочно споделят невярна информация – инфодемията е опасна, защото е несъзнателен процес.

със значителни съкращения

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.