Памет за жертвите на арменския геноцид – “агхет” невъобразимото престъпление на над 1 000 000 хора

Споделете статията:

Датата 24 април е обявена за Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид (1915-1923 г.). Геноцидът се описва също и с арменската дума „агхет” – „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. Първоначално той е назован от Европейския парламент през 1987 г. като Международен ден за солидарност с арменския народ, като се чества за първи път през 1989.

 

Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е геноцид извършен умишлено и систематично от Османската империя по време на Първата световна война и малко след това над арменското население. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци извършени от младотурските власти в периода 1915 и 1916 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ век.

През август 1896 г. група арменски революционери завзема сградата на Отоман Банк в Цариград с искане за провеждане на неосъществените реформи. В отговор на това е извършен погром над арменската общност в града. След клането в Ерзурум, Адана, следва втори погром.През февруари 1915 г. всичките 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в концлагери и след това са зверски избити. Арменците, намиращи се в непосредствена близост до фронта, както и други от вътрешността на страната, се опитват да избягат пеша през  знойните пустинни земи на Сирия и Месопотамия. Според други сведения, те са били насилствено депортирани в кервани и обкръжени от турски войници, след което са избивани целенасочено по пътя и в лагерите, включително чрез глад. При депортацията огромен брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове. Тези арменци емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Част от тях намират убежище и в християнска България,

Жертвите през този период са около 300 000 души. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за тези събития.

През последните години се засилват призивите в световен мащаб за международно признаване на арменския геноцид както и признаване от страна на турското правителство за случилото се. От 2007 г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

използвани са материали от БНР, Уикипедия, медии

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.