Парламентът отхвърли президентското вето върху част от промените в АПК

от -
71

Парламентът отхвърли президентското вето върху част от промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). „За“ повторно приемане на промените гласуваха 146 народни представители, „против“ бяха 69 депутати от БСП, а „въздържали се“ нямаше, с което ветото бе преодоляно, съобщават от  Дневник.

Измененията ще бъдат изпратени повторно на президента Румен Радев, който повече няма право да отказва обнародването им. От левицата пък обявиха, че ще сезират Конституционния съд заради промените.

На критиките на депутатите от БСП отговаряше председателят на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов. Депутатът от левицата Явор Божанков припомни, че когато парламентът изключи втората съдебна инстанция при екооценки, управляващите са подчертали, че промяната е изключение. С измененията в АПК изключението става правило, обясни той. Народният представител наблегна и на друга критика на партията си към промените – за завишените такси за касационно обжалване по административни дела, както и за въвеждането на закрити заседания.

От своя страна Кирилов даде пример с делата по Закона за достъп до обществена информация, които заради обжалване пред две съдебни инстанции се бавят толкова, че актуалността на исканата информация е отпаднала. Председателят на правната комисия подчерта, че ако съдът отхвърли определено искане за достъп до обществена информация, заявителят може да подаде ново заявление като го промени съобразно мотивите в съдебното решение. Затова той нямал нужда от втората съдебна инстанция.Той каза още, че по делата за социално осигуряване и други за социални права има твърда такса от 30 лв. като жалбоподателят може да бъде освободен от таксата, когато е социално слаб. По думите на Кирилов административното производство не става скъпо и недостижимо, а остава социално и достъпно. Сравни го с гражданските дела и такси по тях, които били в пъти по-високи. Даде пример и с други европейски държави, където имало такси за административните дела. Обясни още, че заседанията ще бъдат винаги открити, когато това се иска от някоя от страните. На опаснието на Божанков, че и двете страни може да искат „скриване“ на делото, Кирилов отговори, че тогава думата има съдът, който също може да реши дали едно дело ще се гледа в открито или закрито заседание.

Промените в АПК бяха приети от Народното събрание на 25 юли и върнати за ново обсъждане от държавния глава Румен Радев на 1 август. Той оспори 16 разпоредби от закона.  На свой ред 51 неправителствени организации реагираха остро срещу промените.

Адв. Александър Кашъмов  от Програма Достъп до информация, коментира пред медиите: „За да се разбере значимостта на промените в АПК е достатъчно да се припомни, че всяка година десетки хиляди граждани, фирми и организации на граждани се обръщат към административните съдилища, за да търсят справедливост по спорове, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското управление, като: неправилно определяне на данък, определяне на пенсии, право да строят, обществени поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, здравеопазване, образование, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от държавата и общините, достъп до обществена информация, защита на личните данни, защита от дискриминация, защита от незаконно уволнение на служители, достъпна градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и много други.“От организацията обобщиха, че се готви удар срещу демокрацията.

Срещу внесените промени реагира и Върховният административен съд.