Силен жест на български държавник пред паметта на загиналите от Холокост в Скопие

от -
386
Министър-председателят Бойко Борисов и гости от Държавата Израел, както и равините на всички балкански еврейски общности след службата за Авдала в Софийската синагога

Днес в Скопие премиерът Бойко Борисов поднася цветя пред  паметната плоча на депортираните в  газовия лагер в Треблинка  7 144 македонски евреи през 1943 година. Плочата е поставена до бившия тютюнев склад, където са били закарани хората преди да ги натоварят във вагоните към нацисткия концлагер. Безпрецедентният жест на българския политик се случва по повод 75 годишнината от честванията на  спасяването на 48 хиляди евреи у нас през 1943 година и почитане паметта на  11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот. Специално за тържествата пристигнаха г-н Ейтан Броши, член на израелския парламент и председател на групата за приятелство между България и Израел, както и равините на всички балкански еврейски общности. На служба за Авдала в Централната софийска синагога в събота, като част от честванията, организирани от  ОЕБ“Шалом“,  на премиера Бойко Борисов бе връчена най-голямата награда „Шофар“ за усилието в борбата с антисемитизма.

„Истинска храброст и кураж е присъствието на българския премиер Бойко Борисов по време на честванията свързани с депортацията на македонските евреи“,  споделя пред Агенция БГНЕС 44-годишният главен и изпълнителен директор на Фонда на Мемориалния център на Холокоста в Скопие Горан Садикарийо по повод визитата на Бойко Борисов в Скопие.

Ето как описва трагичните събития
Румен Аврамов, един от най-големите изследователи на държавния антисемитизъм в България в периода 1940-1943 година:

„Към онзи момент в трите области живеят около 13 000 евреи (близо 8500 в Македония и около 4500 в Беломорието), съсредоточени почти изключително в по-големите градове (Дедеагач, Ксанти, Гюмюрджина, Ка-вала, Драма, Серес, Битоля, Щип, Скопие и Пирот), където от столетия съществуват добре организирани еврейски общини.  „Новите земи“ веднага попадат под ударите на вече действащия Закон за защита на нацията (ЗЗН),както  на приетия през юли 1941 г. закон за еднократния данък върху тяхното имущество и на другите антисемитски разпоредби, приети в България. Стотици документи показват как върху „новите предели“ на царството е утвърждаван де факто българският суверенитет.

Със Закона за поданството  евреите в Беломорието и Македония (през май-юни 1942  г.)евреите се превръжат в “апартиди“, лица без гражданство. Този акт предшества с около месец началото на преговорите с германците за депортацията. В речта си пред парламента Никола Мушанов показва, че депортираните евреи са превърнати в res nullius (ничия собственост, безстопанствени хора) като окачествява това  като флагрантно посегателство върху правовия ред, при което без обвинения и доказателства невинни са задържани и лишавани от права.

Между 23 февруари и 3 март 1943 г., Ръководителят на Комисарството по еврейските въпроси /КЕВ/Александър Белев прави инспекционна обиколка из „новите“земи, изготвят се списъците, осъществено е окончателното устройване на лагерите. До 4 март КЕВ  извършва подготовката по  отвеждане на всички евреи до границата, положени са стриктни усилия  за опазване имуществото им, което впоследствие в голямата си част ще бъде осребрено в полза на държавата.

Това са  фазите и критичните моменти между 4 и 29 март: нощна военна блокада на градовете в Беломорието (4 март), Македония и Пирот (10 март); „вдигане“ на евреите от домовете им; отвеждане същия ден във временните концентрационни лагери в Бе- 6, депортирането на евреите от Вардарска Македония,  Беломорието и Пирот; транспортиране от Битоля и Щип до етапния лагер в Скопие, а на тези от Беломорието (между 5 и 9 март) до етапните лагери на съсредоточаване в Горна Джумая и Дупница с прекачване в Демир Хисар; извозване от Горна Джумая, Дупница (17 и 18 март) и Пирот (19 март) през София до Лом; натоварване за последния им път към бивша Полша на очакващите ги кораби в Лом (20 и 21 март) и композиции в Скопие (22, 25 и 29 март).“

Медиите по света отбелязват с надежда промяна в тона на отбелязване на 75 годишнината. Очакваният жест от българския премиер Борисов за поемане на отговорност за трагичните жертви на про-нацисткия режим на  кабинета на Богдан Филов, накара мнозина да си припомнят за канцлера Вили Бранд през 1970 година. Когато полага венец на паметника на героите от Варшавското гето, Бранд не просто почита паметта на жертвите – той коленичи. И потъва за повече от една минута в спомени. Настава пълно мълчание – чува се само шумът от фотоапаратите. Снимките на коленичилия Бранд обикалят света. И са и до днес сред най-известните мигове от германската история.

След поклонението пред паметника на жертвите на Холокоста, са  предвидени речи в Македонския Парламент на премиера Бойко Борисов и премиера на Република Македония Зоран Заев.

Като част от гостите на церемонията е поканен и екипът на Маргиналия.