Трима участници в турската съпротива срещу “възродителния процес” предложени за награда

Министерският съвет предложи на президента да награди с орден „За гражданска заслуга” трима от най-видните организатори на протестите срещу т. нар. “възродителен процес”. Става въпрос за Юсуф Бабечки, Мустафа Юмер и Али Орманлъ, съобщи пресцентърът на правителството. Предложението е във връзка с наближаващата годишнина от многохилядните демонстрации на турците в България срещу насилственото преименуване на турците в България, известно още като „майските събития от 1989 г.”

В скоро време Marginalia ще представи на читателите си интервюта с предложените за награда правозащитници.

Кои са Юсуф Бабечки, Мустафа Юмер и Али Орманлъ?

Юсуф Бабечки е бил заместник представител на Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ) за Варненска област, а представител е била Зейнеп Ибрахимова.

Семейството на Юсуф Бабечки е изселено в Северна България от Корница след Корнишките събития през 1973 г. Понеже отказват да си сменят имената в началото на 1985 г., той и семейството му са насилствено преместени от Толбухинско (Добричко) в село Климент, Шуменско. През юни 1985 г. той, Зейнеп Ибрахимова и други техни съмишленици правят опит да избягат от страната, като си поставят за цел да информират международната общественост за насилствената асимилационна политика на режима. Властите ги залавят и осъждат на различни срокове затвор, Юсуф Бабечки – на 2 години и 4 месеца. Освобождават го през 1987 г. След затвора семейството на Юсуф Бабечки е изселено в Михайловградско (сега Монтанско). Там той установява връзка с НДЗПЧ и става член на този нелегална тогава правозащитна организация.

На 16 януари Зейнеп Ибрахимова, Юсуф Бабечки и техни съмишленици мюсюлмани започват гладна стачка в знак на солидарност с гладната стачка на известните дисиденти Петър и Вера Манолови. В отговор 3 февруари  комунистическият режим експулсира от страната на Юсуф Бабечки и сестра му Вайде Бабечка.

Остава обаче съпротивителната мрежа, която създават Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки с помощта на неколцина съмишленици. Тя взема дейно участие в организацията на т.нар. „майски събития от 1989 г.”.

Мустафа Юмер е председател на Демократичната лига за защита на правата на човека в България, която е нелегална турска правозащитна организация. Той е идеолог на организацията и ръководител на цялостната й дейност.

На 8 ноември 1984 г. заради протест срещу насилственото преименуване на турците у нас пред сградата на общинския съвет в Крумовград, на който той е организатор, Юмер е арестуван за три дни. Обвинен, че е подтиквал хората към този протест, през януари 1985 г. той е уволнен по политическа непригодност като учител, а дъщеря му, която е в десети клас, е изключена от училище. В средата на 1986 г. е интерниран във Врачанско.

На 13 ноември 1988 г. Мустафа Юмер заедно с други интернирани турци във Врачанския край основава Демократичната лига за защита на правата на човека в България, като той е избран за председател, Али Орманлъ за зам. председател и Сабри Искендер за секретар.

Документите на Лигата са излъчени по радио „Свободна Европа”, разпратени до средствата за масова информация в България с искане за регистриране, както и до международни организации и държавни ръководители в чужбина. От самото начално на своето съществуване Лигата открито заявява своите цели и намерение да осъществява своята дейност в рамките на закона. В програмата изрично се подчертава, че Лигата като независима и непартийна организация „работи за осъществяването на своите цели и задачи със законни и мирни средства”; тероризмът се отрича „във всичките му разновидности”.

На 4 юни 1989 г. Мустафа Юмер, вече в изгнание (експулсиран е от България от комунистическите власти на 9 май 1989 г.), прави обръщение към българския народ. В него той призовава за борба срещу тоталитарния режим и за първи път у нас поставя въпроса, че трябва да се свика Кръгла маса, на която да се водят с властите преговори за премахването на комунистическия режим. Както е известно, след 10 ноември 1989 г. от февруари 1990 до май същата година такава Кръгла маса беше свикана у нас, и тя имаше решителен принос за прехода ни от комунистически режим към демокрация.

През 1990 г. се завръща в България. На изборите в края на 1991 година е избран за кмет на община Крумовград (до 1995 г.).

Али Орманлъ е заместник-председател на Лигата за защита на правата на човека в България. Играе изключително активна роля за изграждане на структурите на организацията и осъществяването на нейните действия.

Али Орманлъ е активен участник в започналия на 17 януари 1985 г. бунт в село Ябланово срещу насилственото преименуване, потушен с голяма жестокост с участието на Сливенската танкова бригада. Арестуван е и е задържан в окръжното управление на МВР в Сливен в продължение на година и половина. В средата на 1986 г. е въдворен в концентрационния лагер в Белене до края на 1987 г. След освобождаването му от лагера е интерниран във Врачанско. През април 1989 г. е нападнат от пияни служители на МВР и малтретиран.

Участва в учредяването на 13 ноември 1988 г. на Демократичната лига за защита на правата на човека в България и е избран за неин зам. председател.

Развива активна дейност за изграждане на структурите на Лигата в различни райони на страната и на 9 май 1989 г. е експулсиран от България.

На 10 ноември 2014 г. президентът награди със същия орден още и Зейнеп Зафер – пълномощник на НДЗПЧ за тогавашната Варненска област и Сабри Искендер – секретар на Демократичната лига за защита на правата на човека в България, както и Нури Адалъ. Marginalia публикува интервю със Сабри Искендер.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.