Правозащитници, историци, общественици негодуват срещу изложба, подменяща историческата истина

от -
2 154
Иво Инджов, преподавател, дългогодишен журналист Снимка: Николай Драганов

Остър протест сред общественици, историци и правозащитници провокира информацията за предстоящата за откриване на 8 май (вторник) от 18 ч. в Съюза на архитектите в столицата изложба „Страната на спасените евреи“. Лично министърът на културата Боил Банов щял да отправи институционално приветствие към събитието, което е част от Културната програма за Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, на НФ „Култура“.

От прессъобщението научаваме, че експозицията съдържа секретни доклади, писма, телеграми на германските дипломати в София през Втората световна война, както и на представителите на Гестапо и висшия германски държавен апарат. Документи на Адолф Хитлер, Адолф Айхман, Ернст Калтенбрунер, Анджело Ронкали, Адолф Бекерле и Йоахим фон Рибентроп. Посланието на организаторите гласи е да  „представят ролята на българските държавни власти в спасението на евреите през Втората Световна война“!

Пълният текст на прессъобщението може да прочетете тукhttp:http://mc.government.bg/newsn.php?n=6438&i=1

Ние намираме идеята и целите на тази изложба за недопустимо предизвикателство към историята и паметта за събитията през 1940-1944 година! Липсата на консенсусна гледна точка в обществото ни относно твърдяната от кураторите на изложбата спасителна роля на „държавните власти“ през Вт.св.в. когато България е съюзник на Третия Райх, ни накара да се обърнем с Отворено писмо както към министъра на културата г-н Боил Банов, така и към премиера на Република България г-н Бойко Борисов да се дистанцират тази изложба!

Ето писмото:

 

Отворено писмо до министъра на културата Боил Банов

Копие до: Министър-председателя на Република България
и членовете на Министерски съвет
Уважаеми г-н министър,
Уважаеми дами и господа,

От съобщение, публикувано на уеб-страницата на Министерство на културата на 4-и май т.г., разбираме, че на 8-ми май министър Банов щял да открие изложба „Страната на спасените евреи“. Според текста на съобщението, наред с другото, експозицията щяла да подчертае „ролата на Цар Борис в спасението на евреите“.

Уважаеми дами и господа,
Абсурдно и дори цинично е през XXI век, когато отбелязваме 75 години от началото и спирането на депортацията на евреите от България, да се открива изложба, представяща само една част от тази трагична история.
Абсурдно е, защото така се изкривява историческата истина и се дава храна на псевдоисторически интерпретации на случилото се, като се пренебрегва или изобщо не се споменава ролята на царя и неговото пронацистко управление в лицето на Народното събрание и Министерския съвет за започването на депортацията, довело до смъртта на 11343 евреи от Егейска Тракия, Македония и Пиротско.
Цинично е, защото до спасяването се е стигнало не благодарение на цар Борис III, а въпреки желанието му да депортира българските евреи, към които той е изпитвал особена неприязън, описана подробно в стенограмите от заседанията на Св. Синод на Българската православна църква. Желанието му се вижда добре при осъществяването на депортацията от страна на правителството на Богдан Филов, в нейното активно и ефективно провеждане, което спира едва с намесата на БПЦ, на Димитър Пешев, както на много общественици.

Подобна изложба, която представя само положителните случаи на скрита съпротива срещу решението на властите за депортацията и приетите по-рано антисемитски закони, изкривява историческата истина и не води до повече познания, а до повече дезинформация.

Изложба като тази, разбира се, има място, но само и единствено, ако наред с посочените положителни примери, в които отделни български дипломати са предоставяли визи (в нарушение на указанията от тогавашното Министерство на външните работи!), бъде посочено, че много български поданици – евреи, са били предадени от царските власти на нацистите, за да бъдат унищожени в концлагерите на смъртта. Това се случва, например, с българските евреи във Франция, за които МВнР отказва* да се застъпи, въпреки молбата на българския консул в Париж да бъдат „прибрани в България“. Отговорът от МВнР е „да бъдат предадени на германците“.

Уважаеми дами и господа,

Темата за депортацията на евреите (от окупираните от България територии по време на Втората световна война и нейното спиране след гражданските протести) е болезнена и предизвиква сериозно разделение в обществото, предимно заради това, че държавата все още няма трайно изградено отношение към случилото се. Допълнително напрежение възниква от тенденциозния „нов прочит“ на историята, осъществяван от лица без историческо образование, но с достъп до медиите, които се опитват да представят депортацията като дело на „германското командване“, а спирането ѝ – като резултат от действията само и единствено на цар Борис III.

Какви са мотивите на авторите на тази позиция, представяща тенденциозно историческите факти, това е друга тема.

Но не е друга темата да призовем министъра на културата или да не открие такава изложба, или поне да прояви гражданска позиция, като обяви при откриването ѝ, че експозицията представя историческата трагедия със съдбата на евреите в управляваната от българските власти територия по време на Втората световна война едностранчиво, като това е очевиден опит да се представи образът на цар Борис III и неговото пронацистко правителство в положителна светлина. Очевидно е, че съставителите на експозицията са предпочели да не посочват ясния исторически факт, че депортирането на 11343 евреи е станало със съгласието на царя, то е изпълнено от неговото правителство, начело с Богдан Филов – при това по законите, вкарани в Парламента от Министерски съвет и подписани от самия цар! Отговорността за това престъпление срещу човечеството и военно престъпление не може да се изкупи с последващото спиране на депортацията и оцеляването на 48000 души, а и двете фази на едно и също действие не бива да се съпоставят, както правят някои хора, твърдящи, че щом са спасени повече, отколкото са убити, то управляващите по време на Втората световна война могат да бъдат оправдани.

Съдът на историята е категоричен: депортацията на мирно население е престъпление, за него няма давност.

Надяваме се, министър Банов, че ще проявите едно рядко за България качество – държавническа мъдрост – и няма да участвате в откриването на тази изложба, представяща само една част от истината за съдбата на свързаните с България евреи по време на Втората световна война.

 

С уважение:

Юлиана Методиева – журналист, главен редактор на онлайн платформа за човешки права „Маргиналия“

Емил Коен – социолог, председател на Сдружение „Маргиналия“

Марта Методиева – преподавател НГДЕК, докторант БАН

Вени Марковски –  общественик, Интернет общество-пионер

Румен Аврамов – икономист, историк

Проф. Надя Данова – историк, БАН

Здравка Кръстева – юрист, автор на „Правни аспекти на държавната антиеврейска политика в Царство България – 1940-1944 г-„

Румен Петров – преподавател НБУ, социален психолог

Кети Мирчева – историк

Доц. Стефан Дечев – историк, Благоевградски университет

Димитър Атанасов – историк,  гл. ас. д-р, ИЕФЕМ-БА

Чавдар Найденов

Александър Оскар – председател на ОЕБ „Шалом“

Йорданка Колева – лекар

София Коен – председател Централен израелтянски духовен съвет

Борислав Дичев – историк

Ирина Алексова – адвокат

Касиел Ноа Ашер – актриса

Красимира Готева – председател на ОЕБ Шалом – Стара Загора

Иван Минев – юрист, общественик

Юлия Дандалова – изпълнителен директор ОЕБ „Шалом“

Самуел Йосифов

Виолета Димитрова

Мира Хакимов

Дафина Рашкова

Белослава Султанова

Елка Ашикова – учител по история

Проф. Лиляна Деянова/с особено мнение/

Емануел Йосифов

Белослава Султанова

Доц, д-р Албена Танева – автор на сборника „Гласове в защита на гражданското общество. Протоколи на Светия синод на Българската православна църква по еврейския въпрос 1940-1944“ (2003, 2005-на английски);

Арон Бали – съосновател на “Шалом”

Доц. Олга Тодорова –  ст. научен сътрудник в Института по история – БАН

Проф. Анна Кръстева – политолог, НБУ

Проф. Антоний Тодоров – политолог, НБУ

Никола Филипов – писател

Ваня Креймър – журналист

Д-р Антонина Желязкова – османист, преподавател СУ

Виолета Димитрова – филолог

Дафина Рашкова – филолог

Ади Костов – Йосифов – учител

Никола Филипов . писател

Сабетай Нисим Варсанов – ОЕБ Шалом-Бургас

Д-р Михаил Иванов – експерт, съветник на президента Желю Желев

Доц.д-р Евгени Аструков – хирург, зам.председател РОЕ „Шалом“

Боян Доганов – член на Консисторията на „Шалом“

Виктор Мезан – зам.председател на Консисторията на ОЕБ“Шалом“

Бойко Киряков – историк

 

 

 

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ