През уикенда още две дечица попълниха статистиката за смъртността на най-малките

Споделете статията:

Две деца загинаха при пожар във вила в местността “Под манастира”, Шуменско.В процес на изясняване са причините за възникването на пожара, при който са починали двете деца. Изгорели са и два фургона в Божурище. За срок до 24 часа е задържана 20- годишната им майка, а по случая е образувано досъдебно производство.

Децата са били на 5 месеца и година и половина. Сигнал за инцидента е приет в 10:58 в областната дирекция. Било е съобщено, че гори вила в местността “Под манастира”.

По този повод Иванка Шалапатова от авторитетната неправителствена организация “За нашите деца” написа в социалните мрежи:

“През уикенда още две деца попълниха статистиката за детската смъртност у нас. Огънят в дома им – уж най-сигурното място за всяко дете, ги изпрати във вечността в адски мъки. Едното не доживя годинка, другото не посрещна втория си рожден ден!
Можеше ли тези деца да пораснат, да имат детство, щастливо детство?
Аз твърдя, че да, ако действителността беше друга …
• Ако след раждането още на първото дете имаше патронажна грижа – такава, каквато моите родители помнят – с посещение у дома, с подкрепа за родителите… Или каквато пилотно приложи Уницеф в наше време. Това щеше да покаже, че семейството изпитва трудности в отглеждането на детето. Щеше да е ясно, че това е рискова среда и за останалите 3 деца. Поради това, че подобна практика липсва, родителите са оставени сами да се справят.
Бедността на майката не е порок. За никого не е порок. Дори липсата на родителски капацитет не е. Порок е за обществото, не за майката, отричането, че НПО-тата могат да помогнат. А те могат. Могат да подкрепят майката по начин, който ще й помогне да осигури на децата детство, каквото всяко дете заслужава.
• Ако този толкова „страшен“ Закон за социалните услуги, в Глава 9 от който са регламентирани точно такива интегрирани форми на подкрепа на родителите, беше влязъл в сила, тогава тази новина можеше да е различна. Можеше да е за две деца с щастливо детство. Такова, каквото всяко дете заслужава.
Каква е действителността?


Патронажна грижа няма, затова няма и подкрепа на родителите. Поне не навременна. Сега вероятно ще има, но за двете дечица ще е късно, непоправимо късно.
Стратегия за детето няма. Тази Стратегия, която беше отхвърлена с лека ръка, предвиждаше точно такава подкрепа на родителите – навреме и ефективна подкрепа за едно щастливо детство.
• Интегриран подход за подкрепа няма. Ако имаше, педиатърът на децата щеше да ги посещава често, на място, в дома им (ако това, в което са живели, може да се нарече ДОМ). Щеше да разбере, че майката не може да се справи сама и щеше да потърси за нея подкрепа от Отдела за закрила на детето към МТСП.
Не знам кой и как реши, че липсата на подкрепа към родителите от професионалисти с мисия е в най-добрия интерес на /ългарските деца и семейства! Не разбирам и какви цели се преследват!
Но знам, че:
33 390 деца са били в риск през изминалата година (статистика на МТСП);
• Близо една трета от българските деца живеят в риск от бедност и социално изключване;
• Изкуствено се демонизира ролята на социалните служби и на професионалните НПО в социалната сфера;
• Държавата няма нито стратегия, нито визия за ранното детство.
ЗНАМ, че губим възможността да дадем силен старт в живота на ВСЯКО Българско дете.
Но НЕ ЗНАМ в чий интерес е това

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.