През юни 1962 година е обесен Айхман, нацистки лидер с ключова роля в Холокоста

Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо. Заради неговите организаторски умения и идеологическа благонадеждност е натоварен обергрупенфюрера Райнхард Хайдрих  да организира провеждането на масовата депортацията на евреи към гета и лагери на смъртта в окупираните от Германия части на Източна Европа. В прочутата си книга “Айхман в Йерусалим” Хана Аренд  описва историята с Айхман и процесът срещу него като особено важни с това, което разкриват за природата на тоталитаризма и дефектите на правосъдието срещу него.

Писателят Виктор Барух е единственият български евреин отразявал процеса.

След разгрома на Третия Райх  Адолф Айхман избягва в Аржентина, като използва паспорт на Международния червен кръст, където живее под фалшива самоличност и работи за Мерцедес-Бенц до 1960 г. Израелското разузнаване Мосад обаче влиза в дирите му и изпраща специален отряд, който го залавя и го прекарва тайно в Израел.

Айхман е отведен в укрепено полицейско управление в Израел, където прекарва девет месеца. Израелците не искат да го подведат под отговорност само основавайки се на доказателства от документи и показания на свидетели, така че затворникът е подложен на ежедневни разпити, записите от които са над 3500 страници.

Съдебният процес срещу Айхман започва пред специален трибунал на 11 април 1961 г. Обвинен е в 15 престъпления, включително престъпления срещу човечеството, престъпления срещу еврейския народ, членство в престъпна огранизация и други. Израелското правителство урежда голямо покритие от медиите на процеса. Айхман седи в кабинка от бронирано стъкло, което да го защитава от опити за убийство.

Обвинителното дело е представено за 56 дни, включвайки стотици документи и 112 свидетели (много от които са оцелели от Холокоста). Прокуратурата доказва, че Айхман е посещавал места, където са убивани евреи, включително ХелмноАушвиц и Минск (където наблюдава масов разстрел на евреи), и следователно е знаел, че депортираните са били убивани.

Когато обвиненията свършват, защитата (съставена от германски адвокати) поисква делото да бъде прекратено, тъй като самият съдебен процес е незаконен. Тя твърди, че ако делото трябва да продължи, то това трябва да стане под юрисдикцията на Западна Германия. Прокуратурата отговаря, че ООН подкрепя действията на Израел и че Германия и Аржентина са се съгласили, че обвиненията срещу него са законни.

В показанията си по време на процеса, Айхман настоява, че е нямал избор, освен да следва заповеди, тъй като е бил принуден от клетва в името на Хитлер – същата защита, използвана от някои обвинени по време на Нюрнбергските процеси по-рано. Айхман твърди, че решенията не са взимани от него, а от Мюлер, Хайдрих, Химлер и Хитлер. Относно Ванзейската конференция, Айхман заявява, че след нея чувства облекчение, тъй като е взето ясно решение за изтребване на евреите не от него, а от началниците му. През последния ден той признава, че е виновен за организирането на транспорта, но не се чувства виновен за последствията. Айхман признава, че не харесва евреите и че ги смята за съперници, но също така казва, че никога не е смятал, че избиването им е оправдано.

Заседанието е закрито на 14 август, а присъдата му е произнесена на 12 декември. Съдиите го обявяват за невинен за това, че лично не е убивал който и да е и за това че е изпълнявал длъжността си по контролиране на дейностите на Айнзацгрупите. Решено е, че е отговорен за ужасните условия на влаковете за депортиране и за това, че е събирал евреи за запълването на тези влакове. Обявен е за виновен за престъпления срещу човечеството, военни престъпления, пресъпления срещу поляците, словенците и циганите. Обявен е за виновен и за членуването му в три организации, които са счетени за престъпни по време на Нюрнбергските процеси: Гестапо, СД и СС. При прочитането на присъдата, съдиите заключват, че Айхман не само е следвал заповеди, но и е вярвал изцяло в нацистката каузи и е бил ключов извършител на геноцида. На 15 декември Айхман е осъден на смърт чрез обесване.

Защитата на Айхман обжалва присъдата през Върховния съд на Израел. Прослушванията са проведени от 22 до 29 март 1962 г. На 29 май Върховният съд отхвърля обжалването (което се основава главно на законови аргументи относно юрисдикцията на Израел), след което Айхман веднага подава молба за помилване от израелския президент. Различни известни хора, сред които и израелски философи, също защитават Айхман. Бен-Гурион извиква специално събрание на кабинета, за да се реши проблема. Кабинетът решава да не препоръчва на президента Бен-Цви помилване на Айхман и Бен-Цви отхвърля искането за помилване. В 20:00 часа на 31 май Айхман е информиран, че последната му молба е отвхърлена.

Айхман е обесен в затвор в Рамла. Екзекуцията е  планирана за полунощ в края на 31 май, но леко се забавя и следователно се случва няколко минути след полунощ на 1 юни 1962.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.