Протести в Хонконг и цензура в интернет в Китай

Хонконг е обзет от хаос заради продължаващите протести на местните жители срещу решението на управляващите в Пекин да ограничат свободите на гражданите при избора на нова управа на автономния район през 2017 г. Редица клонове на банки, обществени институции и училища не отвориха врати заради ескалиращото напрежение. Според официалното изявление на полицията, цитирано от Би Би Си, при разпръсването на протестите в 87 случая е използван сълзотворен газ, демонстранти са били бити с палки. Над 140 души са арестувани.

В дните на протестите китайските потребители на интернет се оплакаха от пореден случай на цензура. На 28 септември е спрян достъпът им до популярната услуга за споделяне на снимки Instagram. Тя е прекъсната в Китай след избухването на вълненията в провинция Хонконг. Вероятната причина е огромният брой снимки от случващото се по улиците в автономната провинция.

Хонконг излезе на протести срещу решението на Пекин, че кандидатите за премиер и главен изпълнителен директор на бившата британска колония трябва да бъдат одобрени от китайското правителство, преди хората да ги изберат. Уен Юнчао, китайски блогър и активист за свободата на словото, живеещ в Ню Йорк, заяви пред Агенция Ройтерс, че връзката между тези две събития е очевидна. Преди спирането на платформата мнозина китайци са я използвали, за да споделят снимки с хаштаг „Occupy Central”, отразяващи гражднаското неподчинение и продължаващите демонстрации на хиляди жители на Хонконг. Снимките изразяват подкрепа и солидарност и най-често изобразяват жълта панделка върху черен фон и лозунги като „Не можем да запазим спокойствие, защото Хонконг умира”. Друг потребител отбелязва: „Ние сме в сълзи, но не заради сълзотворния газ”. Под снимка на млад мъж с противогаз е написано: „Не хвърляйте сълзотворен газ – ние можем да плачем заради самите себе си!”.

Големите държавни медии в Китай не публикуват и дума за протестите, а местните власти се опитват да предотвратят появата на подобни изображения в интернет, за да не научат континенталните жители за събитията.

Китай редовно прекъсва достъпа до интернет заради съдържанието на някои сайтове, които правителството смята за дестаблизиращ фактор. След смъртоносните етнически бунтове, избухнали в Урумчи в отдалечения район Синцзян през 2009 г., правителството блокира достъпа до Twitter и Facebook. От ръководството на социалните мрежи отказват коментар по случая.

В китайския Twitter, както и в социалната платформа Weibo, мнозина потребители осъждат спирането на дейността на сайтовете, докато други публикуват ридаещи емотикони на празните си Instagram страници. Един от постовете в Weibo, споделен над 4000 пъти, отбелязва, че вече и Instagram се нарежда сред останалите интернет сайтове, чиято дейност е спряна в Китай през последните няколко години: „Instagram най-накрая се присъедини към семейството на Facebook, Twitter, Youtube, Line и Snapchat. Сбогом”. Като коментар под тази публикация се явява и язвителното наблюдение на потребител, който отбелязва пълната забрана на подобен вид социални мрежи в съседна Северна Корея: „Не мога повече да се присмивам на Северна Корея”. Друг блогър отбелязва: „Instagram изчезна изведнъж, подобно на Малайзииските авиолинии”.

Китайският активист Ху Джиа отбелязва в съобщение до Амнести Интернешънъл, че платформата е бързо възприета от потребителите в Китай, след като правителството е спряло други социални мрежи. Според него китайските власти не са смятали Instagram за толкова заплашителен, тъй като е сайт за споделяне на снимки, а не е текстово базиран. Но това тяхно отношение се променя, след като потребителите започват все повече да споделят снимки на Далай Лама, както и фотоси от протестните продемократични шествия на площад Тянанмън през 1989 г. Според Ху правителството в Пекин не желае тези снимки да достигат до китайския народ и споменът за събитията да се пробужда отново.

Сред потребителите на Weibo се намират и такива, които осъждат събитията в Хонконг като причина за спирането на Instagram. Изненадващо мнозина китайци от континенталната част на страната са осведомени за хода на събитията, въпреки блокирането на социалната платформа. Като крайна мярка Weibo дори спря търсенето в директорията по ключовата дума “instagram”.

Avatar

Томи Бисеров

Томи Бисеров е студент по право в СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури. Основател е на младежката платформа Revolution of Love. Занимава се и с изпълнителски изкуства.