Радикален акт на неподчинение на евреите от Варшавското гето, за да избегнат депортациятата

Навършиха се 77 години от Варшавското въстание – един от най-радикалните актове на отчаян стремеж към свобода и неподчинение по време на Втората Световна война.

 

Въстанието във Варшавското гето. От хората на тази снимка е оцелял само мъжът с голата глава, Авраам, останалите са загинали в концлагери. Тези кадри не са сцени от съвременен филм, а оригинални снимки от онова време, оцветени със съвременните технологии от поляка Миколай Качмарек – оцветител на архивни фотографи

На 19 април 1943 г. започва първият опит за градски бунт срещу нацисткия режим. Срещу СС се надигат евреите от Варшавското гето. То е създадено през военната 1940 година в еврейския квартал на града. Допреди вълната от депортации към лагерите на смъртта в него живеят 400 000 евреи, а след това остават едва около 60 000 души.

В началото на 1943 година райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер издава заповед за окончателното разтуряне на гетото. До този момент повечето евреи се въздържат от оказването на въоръжена съпротива – предимно по религиозни причини. Когато обаче започват последните депортации, няколкостотин от по-младите обитатели на гетото решават да грабнат оръжието.

 

Изпратените германски военни части срещат неочаквана съпротива. Младите въстаници са били наясно колко безнадеждно е положениието им, тъй като са им липсвали оръжие, храна и подкрепления. Успяват обаче да издържат на атаките цели три седмици. Когато в началото на май германците обкръжават бункера на въстаниците, защитниците предприемат колективно самоубийство.

След взривяване на голямата синагога на Банковия площад във Варшава командирът от СС Юрген Щрооп, оглавяващ потушаването на въстанието във Варшавското гето, изпраща телеграма и озаглавява доклада си до Берлин „Варшавското гето вече не съществува“.Според Щрооп „еврейският въпрос е решен и във Варшава вече няма евреи.

“Искали са сами да определят как да умрат”, казва Зигмунд Степински – директор на новия варшавски музей за историята на полските евреи. Смъртта на въстаниците, според него, съдържа определено политическо послание: “С поведението си те са искали да покажат, че могат да се изправят срещу нацисткия режим”, казва Степински. Примерът на варшавяни е бил последван по-късно и в други по-малки еврейски гета.

Бившият външен министър на Полша Владислав Бартошевски беше нарекъл въоръжената съпротива на евреите от Варшавското гето “романтичното въстание”, имайки предвид отчайващата решителност на младите въстаници, предпочели “да умрат с оръжие в ръка, вместо да бъдат депортирани в лагерите на смъртта”. Самият Бартошевски е бил концлагерист в Аушвиц-Биркенау.

 

След въстанието нацистите изравняват със земята гетото, за да не остане никакъв спомен за него.

Цветните снимки са от профила на журналиста Красимир Крумов, който любезно ни ги предостави.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.