Резултати от изследване: България „приписва“ гражданство на лица без гражданство

Обикновено България „приписва“ гражданство на лица, които нямат такова. Това е едно от заключенията в доклад (пълна версия на английски език, резюме на български език), изготвен от Фондацията за достъп до права (ФАР). Докладът представя резултати от изследване, проведено по поръчка на Европейската мрежа на лица без гражданство. Резултатите от изследването се представят днес на пресконференция от 10 часа в пресклуба на БТА.

Според Конвенцията на ООН за лицата без гражданство от 1954 г. апатрид (или лице без гражданство) е човек, който не се разглежда като гражданин на нито една страна в съответствие с нейното законодателство. В доклада на ФАР се казва, че в България тези хора често се затварят в центрове за задържане на чужденци (в Бусманци или Любимец), и че остават там по-дълго от другите чужденци, задържани в тези места.

По закон обаче единствената цел на имиграционното задържане е чужденецът да бъда принудително изведен от страната. Но за да бъде върнат в родината си, трябва да е ясно коя е тя. Ето защо, според ФАР, българските власти са склонни да „приписват“ гражданство на апатриди – за да съществува формално основание за задържането им. Като друго основание се изтъква фактът, че българските власти нямат практика да изслушват чужденците, които задържат, за да чуят защо са без документи и каква е тяхната история.

Въпреки че България е ратифицирала Конвенцията за намаляване на броя на лицата без гражданство, в страната ни има такива хора, които няма как да бъдат легализирани по силата на сега действащото законодателство. Те живеят без лични документи и без право на всичко, за което трябва документ за самоличност – да работят, да учат, да имат достъп до здравно осигуряване, да се женят, да имат телефон на свое име и пр.

МВР подготвя проект за изменение на Закона за чужденците, с който да се даде възможност определени лица без гражданство да получат легален статут. В него се казва:

Чл. 21б (1). Статут на лице без гражданство може да се предостави на чужденец, който е роден или е влязъл законно на територията на Република България, има издадено разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване и не се явява гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.

Много от хората без гражданство са дошли в страната като бежанци, тоест не са влезли легално на територията ѝ. Освен това, оставането без гражданство, след като човек вече е влязъл в България, дори и легално, обикновено е свързано със загуба на легален статут тук – ако държавата на произход откаже да издаде лични документи (или вече няма държава, която да може да направи това), българските власти не продължават разрешенията за пребиваване. Затова предлаганата промяна няма да бъде от полза на повечето лица без гражданство, смятат от ФАР. Според екипа, осъществил изследването, условията, поставени в законопроекта, неправомерно ограничават смисъла на конвенцията, която България е ратифицирала.

В доклада се разказва историята на Христоф, мъж без гражданство, който живее в България от 24 години. Той е от бивша Югославия, която напуска през 1992 г., след като жената и децата му са убити във войната с Босна, а той получава наранявания от куршуми. Пресича границата, без никой да го спре, заселва се в едно българско село, където остава близо четвърт век. Въпреки че се е интегрирал в средата, говори български, уважаван е от общността, в която живее, Христоф е задържан за 4 месеца в Бусманци. При задържането си е записан като гражданин на Босна и Херцеговина – държава, която не е съществувала, когато е дошъл в България. Освободен е, след като успява да намери адвокат, който отива в селото му. Тогава негов приятел дава декларация, че му предоставя адреса си и средства за издръжка, а кметът на селото изготвя специална препоръка, че Христоф няма опасност да се укрие.

Във видеото по-долу Христоф разказва за престоя си в Бусманци:

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.