Резултати от изследване: По-бедните мюсюлмани у нас са по-религиозни

Религиозността на българските мюсюлмани зависи от доходите им, макар и не само от тях. Религиозността зависи от доходите (не като единствен фактор), сочат резултатите от ново изследване на екип от „Алфа Рисърч“ и Нов Български университет (НБУ). Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот, че са религиозни 100% (като дълбоко религиозни се определят 46%) и 100% вярват в Аллах. Повече от половината мюсюлмани у нас не одобряват носенето на забрадки в училище  – против са 55%, а 30% нямат мнение. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и 20% одобряват само ако жената сама желае това.

Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и „Ислямска държава“ (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период забележимо е нараснал техният дял. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи, а само 1.1%  са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан.

Проучването, осъществено с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“, е на тема „Нагласи на мюсюлманите в България – 2016“. То е осъществено пет години след първото аналогично изследване „Нагласи на мюсюлманите в България – 2011“, отново на НБУ и „Алфа рисърч“. В изследователския екип участват доц. д-р Боряна Димитрова, „Алфа рисърч“, проф. Евгения Иванова, НБУ, доц. д-р  Михаил Иванов, НБУ и доц. д-р Соня Хинкова, НБУ.

За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани по време на преброяването през 2011 г. Изследователите обръщат внимание, че тогава общо 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание.

Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са по произход мюсюлмани. Статистическата грешка е ±2.8%. Отчетено е разпределението по следните подгрупи – турци (турци-сунити), българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити (турци-алевити).

Резултатите от изследването сочат, че мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. От анкетираните 62% декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева; за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, според екипа на изследването, стимулира миграцията.

Има установена семейна емиграция от български мюсюлмани. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си, от които в Турция 20%, Германия 10%, Белгия 4%, Великобритания и Испания – 2%, Холандия, Гърция и Франция – 1%. За петгодишния период е нараснал два пъти делът на домакинствата, които формират своите доходи с принос на средства, идващи от чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г.

В ценностната скала на мюсюлманите, смятат изследователите, съжителстват традицията с модерността. Новото в сравнение с предишни изследвания е известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения. Устойчиво най-високо са поставени семейството (96%) и родът (80%). След тях като много важни в живота им са работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%), жената в семейството (86%), страната, в която живеят (75%), религията (64%). Сравнението на данните от изследванията през 2011 г. и 2016 г. показва, че ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения се засилва.

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% отговарят, че смятат религията за важна в техния живот. Не всички, които са отговорили, че са религиозни обаче, едновременно с това са казали, че вярват в Аллах, и обратното. Отговорили са, че вярват в Аллах и, че са религиозни 72% (и са дълбоко религиозни 18%). Делът на тези, които са заявили, че вярват само във висша сила и/или в съдбата (но не и в Аллах) и са религиозни е 10% от извадката.

При най-младите (18-30) през петгодишния период е нараснал с 10 пункта делът на тези, които отдават на религията много голямо значение в своя живот от 40% (2011) на 50% (2016).

Делът на тези, които не спазват религиозните изисквания, продължава да е висок. Не се молят 54%, не посещават джамия 41%. В същото време, за петгодишния период от предишното изследване има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и сега са 30%; тези, които не ядат свинско също са намалели с повече от 10 пункта (28% през 2016). Много висок е процентът на правещите доброволни дарения (не става дума за задължителния зекят) – 60% (13% от тях – често). Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на исляма (98%). Двата обреда имат силно символно значение за принадлежност към исляма.

През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, според екипа на изследването, че именно това е групата на тези, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока.

Показателно, според екипа на изследването, е сравнителното измерване, отнасящо се до три най-големи прегрешения в исляма – отстъпничеството от религията, убийството и прелюбодейството. Оказа се, че сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. На въпроса кое е най-осъдителното прегрешение измежду споменатите три, 65% отговарят убийството, много по-малко – 24% вероотстъпничеството (най-тежкия грях) и само 5% прелюбодейството.

За много от мюсюлманите в България продължава да е характерен религиозен плурализъм, но има известен спад в сравнение с 2011 г. 47% смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. От друга страна, според 20% ислямът е единствената вярна религия, без в другите религии да се съдържат някои основни истини. Към този краен възглед се придържат мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%). Високо е нивото и при българоезичните мюсюлмани – 39% от тях са на същото мнение. В същото време, само 6% от турците сунити и 2% от алевитите отговарят по този начин.

Религиозният плурализъм на мюсюлманите се проявява във високата степен на доверие към християните, с които живеят съвместно, смятат изследователите. На междуличностно равнище има запазване на доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни, а 67% твърдят, че в отношенията между християни и мюсюлмани през последните години няма промяна. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са довели до промяна в отношението към тях и само според 7% има влошаване.

В междуобщностен план резултатите от изследването сочат, че има известно обособяване. Чувствителен измерител е въпросът как трябва да се изучава предметът религия в училище. И при двете изследвания делът на тези, които смятат, че в училище трябва (или не трябва) да се изучава религия е почти по равно. От тези, които са за това религия да се изучава, през 2011 г. 55% са на мнение, че децата трябва да учат всеки своята религия отделно, а 44% са за това всички заедно да учат този предмет. През 2016 г. е настъпила значителна промяна, която говори за тенденция към по-голяма общностна затвореност. Делът на тези, които смятат, че децата трябва да учат поотделно е нараснал на 78%, а привържениците на идеята всички деца заедно да учат за различните религии, а не само своята, е паднал на 17%.

Друг измерител на междуобщностна дистанция е отношението към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка или мюсюлманка и християнин са в първия случай 33%, а във втория 40%. Останалите или одобряват безусловно (респективно 37% и 28%) или поставят решението в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около 31%), така че дистанцията всъщност не е толкова голяма.

По отношение на бежанците се очертават две групи. Първата от тях – 38%, са настроени рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%), се състои от по-умерено настроени, които са за това все пак да има прием, но той да бъде регулиран, като или се приемат бежанци по квоти, определени от ЕС, или се въведе ограничен брой от държавата.

Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. От друга страна са запазени и вътрешнообщностни механизми за тяхното регулиране.

Спадът с 13 пункта на дела на мюсюлманите, които при възпитанието на децата отдават голямо значение на уважението към страната, в която живеят, както и значителното увеличение на броя на тези, които не се интересуват от политика (от 30% на 52%), а също отрицателният рейтинг на всички държавни органи, според екипа на изследването показват, че е налице тенденция на известно отчуждаване от българската държава и нейните институции.

Външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта – на 12%, делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. Предпочитащите духовно образование Саудитска Арабия, са намалели с 1 пункт и вече са 6%.

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика напоследък, е Турция. Изследователите припомнят, че връзките на българските мюсюлмани с Турция имат своите дълбоки исторически и културни корени.  Голям е процентът на тези от тях, които имат там родственици. По правило доверието към нея е много високо, като през 2016 г. то е нараснало с нови 9 пункта на 68% (недоверието обаче също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%).  Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо –  49% (19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение „Хизмет“ има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%.

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка – 52%. Преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията 18%, а като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен – 11%. В същото време, не са малко тези, които не одобряват действията на правителството на Турция, като смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите (12%) и че се нарушават човешките права (12%).

Влиянието на Турция, според изследователите, расте и в резултат на помощта, която оказва на мюсюлманското вероизповедание у нас, като поема голяма част от издръжката за на Ислямския институт в София и на трите средни мюсюлмански училища. 5% от респондентите смятат, че други държави се намесват в живота на българската мюсюлманска общност. Не смятат така 50% и не могат да преценят 46%. От смятащите, че има такава намеса, 85% посочват Турция, 10% Саудитска Арабия и 7% – САЩ.

След Турция, най-голямо доверие мюсюлманите в България имат към Германия. За петгодишния период доверието към Германия е нараснало с осем пункта и е заявено от 65% от анкетираните. И тук се развива нееднозначно отношение – недоверието е нараснало с 12 пункта на 17%. Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (два пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). И за трите държави – наред с одобрението – значително е нараснал и делът на тези, които имат критично отношение към тях. Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% (с 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността.

През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидера: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган, е рейтингът на Ангела Меркел – 44% положително отношение и 24% отрицателно. Не много след нея е Владимир Путин с 43% одобрение и 16% неодобрение. Далеч по-назад е Барак Обама с 23% одобрение и 29% неодобрение.

Според изследователите описаната картина показва, че и през 2016 г., както през 2011 г., сред мнозинството от мюсюлманите в България не съществуват радикални тенденции. Според тях обаче не трябва да се подценява опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.