Резултати от изследване: значителен спад в престъпността след инвестиции в ромския квартал в Каварна

Значителен спад в престъпността в община Каварна се наблюдава за периода от 2004 до 2014 г. В този период се осъществяват и значителни инвестиции в преобладаващо ромския квартал “Хаджи Димитър” в доскорошната “столица на рока” в България. Това става ясно от резултати от изследване на екип на Центъра за изследване на демокрацията, публикувани на сайта на организацията вчера.

Изследването е върху социално-икономическите ефекти от публичните инвестиции за приобщаване на ромите в Каварна. То си поставя за цел да отговори на въпроса – дали има такива ефекти, или става дума за пропилени пари, каквото е преобладаващото усещане, когато става дума за инвестиции в ромски общности. За проучването е избрана Каварна, защото това е, според изследователите, единственият български град, в който има траен приток на различни типове инвестиции, свързани с различни сфери от живота на ромите, за период от над 10 години.

Изследването е проведено през първата половина на 2015 година и има количествена и качествена част. Количествените данни са събрани с представително проучване на домакинствата в квартал “Хаджи Димитър”. В извадката, осъществена на случаен принцип, са попаднали 300 домакинства – 154 български, 131 ромски и 15 с друго етническо самоопределение. В тях влизат 525 души, които се идентифицират като роми, 385 – като българи и 61 от друг етнос. Данните са сравнени с резултати на Националния статистически институт (НСИ), регионалното проучвание на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и Програмата за развитие на ООН (ПРООН).

Също така, проведени са полустандартизирани интервюта със служители в общинската администрация в Каварна, между които и вече бившият кмет Цонко Цонев, който е и основният инициатор на инвестициите в ромския квартал в града.

Според изследователите най-преките ефекти се наблюдават в подобряването на инфраструктурата и жилищните условия. В квартала са узаконени незаконни жилища, предоставена е общинска земя, на която да се строи с лични средства, както и безплатни архитектурни планове. За най-бедните е изградено и общежитие. В същото време е наложен строг контрол върху незаконните строежи. Към момента на изследването няма установени незаконни постройки в квартала. Също така, асфалтирани са улиците, изградени са водопровод, канализация и улично осветление.

В Каварна са направени редица инвестиции и в образователната интеграция, включването в пазара на труда, здравеопазването и други области.

Същевременно, ромите са привлечени и в управлението на града. Четирима общински съветници са роми, в общината има назначен служител от ромски произход, ромите участват в обществени дискусии.

МВР не събира данни за престъпността по етнически принцип, но престъпността в Каварна е много по-ниска от средната за страната и чувствително е намаляла за период от десет години. За много видове престъпления, като например насилие, заплахи, сексуални престъпления и грабежи, няма регистрирани случаи, а регистрираните престъпления от другите видове са единични случаи. Има хипотези, че намаляването на престъпността може да има връзка с подобрената инфраструктура, в частност – уличното осветление, както и в чувството на приобщеност на хората към града им. Изследователският екип обаче подчертава, че не може да се говори за пряка причинно-следствена връзка.

Подобрената инфракструктура улеснява достъпа до здравеопазване, а подобрената хигиена (изградени водопровод, канализация, бани и тоалетни) намалява риска от инфекциозни заболявания.

Инвестирането на публични средства в ромския квартал в Каварна не постига толкова осезаеми успехи в областта на образованието и заетостта. Според проучването 93 % от ромските деца в съответната възраст спрямо 100 % при българското население на града записват начално образование, а средното за страната е 97 %. В прогимназиалния курс включеността в образованието намалява (70 % при ромите, 100 % при българите от Каварна и 94 % за страната), а в гимназията спада още повече – 27 % при ромите спрямо 100 % при българското население и 87 % за страната. Възможна частична хипотеза за тези данни е и че в квартала има много мигрантски семейства и децата отиват в чужбина при родителите си.

Според резултатите от изследването, заетостта на ромите в Каварна е по-ниска от средната за страната, а според резултатите от преброяването на населението през 2011 заетостта на ромите в трудоспособна възраст в Каварна (12,4%) е дори по-ниска от средната за ромите в страната (20,6%). Голяма част от ромите от квартал “Хаджи Димитър” работят в Полша.

По отношение на бедността, 24% от ромите в Каварна живеят в домакинство, в което някой си легнал гладен поне веднъж в месеца преди провеждането на изследването. За сравнение, в национален план това се случва в 39% от ромските домакинства. Според изследователския екип възможни причини за по-ниската степен на бедност са инвестициите в жилищните условия на ромите, както и обстоятелството, че много от тях работят в чужбина и доходите им не са от България.

Проучването е проведено в рамките на изследване „Преразглеждане на приобщаването: Практически решения за справяне с „другостта” на ромите в България”, финансирано от Think Tank Fund на Институт „Отворено общество”. Целият доклад може да бъде прочетен тук.

Цонко Цонев не се кандидатира за кмет местните избори през есента на 2015 г. и начело на града застана Нина Ставрева от БСП, избрана с подкрепата и на ГЕРБ. Едно от първите неща, които направи в качеството си на кмет Ставрева, беше да отмени планирания рок концерт за Нова година и да анонсира “Дни на руската култура” в Каварна. Още няма информация дали новият кмет ще продължи процесите на ромска интеграция в Каварна и дали ще запази практиката, въведена от предшественика си, за ромите да се отделят 1/4 от парите на общината – толкова, колкото е и техният дял в населението ѝ.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.