Русия: Международни правозащитни организации влизат в “черен списък”

„Патриотичен списък“ или обяви в сряда горната камара на руския парламент. В списъка, наречен още „стоп-листа“, влизат 12 организации, дейността на които по разни причини сенаторите смятат за нежелателна за Русия, съобщава Би Би Си.

В “стоп-листата”, раздадена на журналистите, има полски, американски и украински неправителствени организации, Включено е и неформалното обединение на правозащитници, които се занимават със ситуацията с правата на човека в анексирания от Русия полуостров Крим.

Първото място в списъка на „нежеланите“ за Русия организации заема Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, който и без това е прекратил дейността си в Русия още през 2003. Второто и третото място са отредени на американските организации Национален фонд за демокрация и Международен републикански институт.

По-нататък фигурират Националният демократически институт на САЩ по международни въпроси, фондът „Макартър“, известната правозащитна организация Freedom House, фондацията „Чарлз Стюарт Мот“, която финансира много правозащитни проекти, фондът „Образование за демокрация“, Източноевропейският демократически център, Световният конгрес на украинците, Световният украински координационен съвет. Последното място се заема от кримската полева мисия за правата на човека.

Във вторник сутринта председателят на съвета на федерацията Валентина Матвиенко съобщи, че на 8 юли горната палата на руския парламент ще утвърди списъка и ще го изпрати на Генералната прокуратура на Русия. Там ще се реши дали към влизащите в списъка организации да бъде приложен законът за „нежеланите организации“. Списъкът в бъдеще ще може да се съкращава или да се разширява, заяви Матвиенко. Според нея „дейността на всичките 12 неправителствени организации носи ярко политически характер“.

Единствено от Кримската полева мисия за правата на човека коментираха за тях ситуацията. Ръководител на тази организация е членът на Съвета по правата на човека при президента на Русия Андрей Юров. Той каза, че Кримската полева мисия не е организация, а е само инициативна група от доброволци, и той не може да разбере как може група, която не е юридическо лице, да попадне под ударите на закон за „нежелани организации“, т.е. за нежелани юридически лица.

Юров не изключва, че признаването на Кримската полева мисия за „нежелана“ може да сложи край на тяхната работа. Според закона, участието в работата на „нежелана“ организация може да се навлече на виновния голяма глоба, а при повторно нарушение човекът може да бъде осъден на затвор до шест години.

Признатите за „нежелани“ организации не могат да разпространяват никаква информация за себе си по никакъв начин.

„Ще изчакаме решението и ще се борим с юридически средства или ще спрем работата си, защото не можем да контактуваме с хората, ако поради това те бъдат заплашени от наказателно преследване“, каза Юров. Той добави, че се надява, че неговата организация няма да бъде призната за „нежелана“, и подчертава, че мисията на правозащитниците, за разлика от другите участници в „стоп-листата“, не е организация: там няма членство, няма бюджет и групата не е юридическо лице. Поради това той не разбира как може такава група да попадне в списъка на „нежеланите“ организации.

Според Юров Кримската правозащитна мисия е група от доброволци правозащитници, между които има и хора от Русия, които се опитват да наблюдават системно положението с правата на човека в Крим. Ядрото на групата, състоящо се от три до пет души, обсъжда стратегията на работата, а след това другите членове, които са около двадесет, отделят от времето си и пътуват до Крим, а след това пишат доклади.

За това как в списъка е могла да попадне и Кримската полева мисия, може да се съди от изявленията на ръководителя на комитета по международни въпроси на Съвета на федерацията Константин Косачев. Той заяви, че от 12-те организации седем са свързани със САЩ, две – с Полша и три – с Украйна, като очевидно включва в числото на последните и Кримската полева мисия.

На свой ред ръководителят на комитета по отбрана и сигурност на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) Виктор Озеров каза, че макар че всичките организации, попаднали в „стоп-листата“, ще минат през проверка, те имат пълни шансове да попаднат в списъка на нежеланите. „Не мислете, че ние сме направили грешка с първите дванайсет“, заяви той в интервю пред вестник „Газета.ру“.

Признаването на Кримската мисия за правата на човека за „нежелана“ не може да носи никаква полза на руските власти, смята Юров.

„Досега на всички международни форуми ние постоянно говорихме, че Кримската мисия работи свободно и това доказва, че ситуацията с правата на човека в Крим не е още толкова лоша. Сега, за съжаление, ще сме принудени да отговаряме, че въобще са ни забранили да работим. И какво хубаво има във всичко това за имиджа на Русия?“, попита той.

Законът за нежеланите чуждестранни и международни организации беше подписан от президента Путин на 23 май. След това както от Съвета на федерацията, така и от Държавната дума (долната камара на руския парламент) постъпиха много предложения кои организации да бъдат вписани в списъка на „нежеланите“.

По-рано Косачев направи изявление, че сенаторите и депутатите обсъждат няколко десетки организации, които следва да бъдат обявени за „нежелани“. Между тях, според медиите, са Фондация „Карнеги“ за международен мир, Transparency International, Human Rights Watch, Amnesty International, фондация „Международен мемориал” и Фондация „Роберт Бош“.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.