Съдът постанови злоупотреба и изключителен държавен произвол през “възродителния процес”за Шукри Мехмед

До началото на  т.нар. „Възродителния процес“Шукри Мехмед/ 70 г/е бил учител по немски в Кърджали. След това е изпратен в Белене, после заточен в монтанско село и накрая изселен в Турция. Той завежда дело  по чл. 2б, ал.1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който пряко транспонира и чл. 6 от европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), а именно: че “всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок”, пише clubz.

Преживяното от Шукри Мехмед се изразява в”… побой, въдворяване в концлагер” Белене”, заточение, извършени по време на т.нар. „Възродителен процес“, за които е образувано следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II – 048/1999 по описа на Военнокръжна прокуратура – София, което не е приключено и до настоящия момент.”

За 29 години  Прокуратурата  не е установила виновните, оспорва иска с доводи за неоснователност, изведени от това, че началото на продължителността на процеса следва да се прецени от момента, в който ищецът е придобил процесуално качество на пострадал.

Със свое определение от май 2019 гВърховният касационен съд оставя в сила обезщетението за Шукри Мехмед от първите две инстанции за това, че не е получил справедливост или поне завършено разследване на събитията, които е преживял през т. нар.“ Възродителен процес“|.

Според решението на съдия Топалова, има и злоупотреба и превишаване на власт, и “изключителен държавен произвол”.

Част от вредните последици от престъплението по процесното досъдебно производство, в широк смисъл, са именно засягането на основни права на етническа принадлежност, свободно придвижване, право на име и право на труд на лицата, спрямо които са извършвани действията на обвиняемия при превишаване на власт… Ищецът е сред тези лица…

Фактът на засягане на неимуществената му сфера, по посочения по–горе начин, му придава качеството пострадал от престъплението и обосновава правото му да се ползва от търсената с предявения иск закрила /статут на жертва по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията/, изводима от интереса образуваното досъдебно производство да се разгледа и реши в разумен срок.

Съдийката опровергава и твърденията за сложност на делото:

“Процесното дело е образувано през 1991 г. и към настоящия момент, след период от 26 години (когато се произнася СРС през 2017 г.), е на фазата на досъдебното производство. В тази връзка, на първо място, съдът счита, че няма фактическа и правна сложност, която да обоснове провеждане на досъдебно производство с продължителност надхвърляща почти два пъти абсолютната давност… По същество това поведение представлява отказ от правосъдие, тъй като на практика изключва възможността за упражняване на законоустановени права на пострадал в рамките на един човешки живот.”

“Репресията е била насочена към ищеца само поради етническия му произход, с цел насилствена промяна на етно-културната му идентичност, но същевременно с това пострадалият е бил използван като средство за подчиняване на останалите в общността. Начинът на засягане на правата, освен че е изключително мъчителен и грубо потъпкващ човешкото достойнство на лицето, засяга по такъв начин основните му човешки права, че има за последица гражданска смърт на пострадалия за този период.

Горното съдът счита за проявление на изключителен държавен произвол, подриващ устоите на правовата държава и нарушаващ основни международни демократични стандарти за етническо самоопределяне на индивида.”

Осъжда сумата от 5001 лева – представляваща частично обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в “разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото; страх, че обвиняемите ще останат ненаказани; излъгани очаквания за възмездие за погазените права и достойнство; емоционално напрежение; загуба на доверие в институциите; безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си, артериална хипертония, умерено дилатирано ляво предсърдие и лека до умерена митрална клапна регургитация, претърпени в периода 1991 г. – 2017 г., вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок наделото”.

Районният съд признава въпросните пари като част от бъдещо вземане в общ размер 100 000 лв. После СГС потвърждава присъдата, само приема, че справедливото бъдещо вземане на потърпевшия би било 30 000 лв.

Градският съд се позовава на съдебно-медицинска експертиза на жалбоподателя. Според нея влошеното здравословно състояние на Мехмед не е пряк резултат от самото проточено дело, а от репресиите, на които е бил подложен през 80-те години на миналия век.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.