Съдът в Страсбург: Държавите носят отговорност, ако не защитават хората от хомофобска реч на омразата

С огласено днес свое решение по делото Бейзарас и Левицкас срещу Литва (жалба № 41288/15) Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) намери, че литовската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията) като е отказала да образува наказателно производство срещу различни лица, обиждащи и призоваващи за насилие към двойка гей мъже в социалната мрежа „Фейсбук“.

Двамата жалбоподатели по делото са литовски граждани, родени през 1995 и 1996 г., които са в еднополова интимна връзка един с друг. През декември 2014 г. единият жалбоподател публикува тяхна снимка, на която се целуват, в профила си във „Фейсбук“. Снимката започва да се разпространява чрез споделяне от потребители на мрежата и добива широка известност, а във връзка с нея са публикувани стотици коментари. Голяма част от коментарите гласят, че жалбоподателите трябва да бъдат „кастрирани“, „убити“, „унищожени“ и „погребани“ заради хомосексуалността им.

Жертвите се обръщат към неправителствена организация на ЛГБТИ хората за съдействие, а тя изпраща сигнал до прокуратурата с искане да образува досъдебно производство по случая. Прокуратурата обаче отказва. Наблюдаващият прокурор мотивира отказа си с това, че коментиралите са „изразявали мнението си“ и макар да поведението им да било „неетично“, то не следва да се преследва със средствата на наказателното право.

Националните съдилища потвърждават това произнасяне на всички инстанции. В актовете им поведението на жалбоподателите е определено като „ексцентрично“ и умишлено провокативно. По-конкретно те отбелязват, че жалбоподателите са могли да предвидят, че публикуването на снимка на двама целуващи се мъже няма да подобри сплотеността в литовското общество или да допринесе за толерантността в него, предвид че „традиционните семейни ценности са високо ценени“ в Литва. По-добре щяло да бъде, ако жалбоподателите били споделили снимката си с „хора с техните възгледи“, особено предвид, че „Фейсбук“ поддържа функция за ограничаване на достъпа до публикации само до лица, които потребителят на мрежата е посочил като приятели. Пред Съда в Страсбург правителството отбелязва, че коментарите не са били достатъчно тежки, че да ангажират наказателна отговорност.

ЕСПЧ намира нарушение на Член 8 (неприкосновеност на личния и на семейния живот) във връзка с Член 14 (недискриминация при упражняване на права по конвенцията) от страна на литовските власти.

По допустимостта на делото Съдът установява, че право да съобщят за престъпление на властите имат всички лица в Литва, в това число неправителствените организации, към каквато са се обърнали и жалбоподателите. ЕСПЧ отбелязва, че организацията, към която двамата жалбоподатели са се обърнали, е именно за защита на правата и интересите на ЛГБТИ хората и признава, че тя има право да представлява двамата жалбоподатели в наказателното производство. Да се прибягва до формализъм, ограничаващ достъпа до защита от такива колективни организации на жертви на нарушения по Конвенцията, би ограничило възможностите за ефективна защита.

По съществото на случая Съдът установява, че сексуалната ориентация на жалбоподателите е изиграла роля за начина, по който властите са се отнесли към техния случай. По-конкретно Съдът отбелязва, че наказателните съдилища, разглеждали жалбата им срещу отказа на прокуратурата да започне разследване на случая, изрично са се позовали на сексуалната им ориентация в решенията си и са определили поведението им като „ексцентрично“. Доста недвусмислено, намира Съдът, националните съдилища са изразили и неодобрение към това жертвите да заявяват сексуалната си ориентация публично, посочвайки несъвместимостта на това поведение с „традиционните семейни ценности“. Всъщност, произнася се ЕСПЧ, няма неяснота по въпроса, че държавите, страни по Конвенцията, следва да признават правото на лицата открито да се самоопределят като хомосексуални или членове на друго сексуално малцинство, както и да се застъпват публично за своите права и свободи. Съдът отбелязва още, че целта на жалбоподателите да се породи дебат по въпросите на гей хората в Литва, не може да се приеме за провокация, заплашваща обществения ред, а напротив – то е обществено полезно, с оглед постигането на единение в обществото и се стреми да постави на обществено внимание всички мнения по въпроса.

Заради това дискриминационно поведение на националните съдилища, жертвите на нарушението са били лишени от защита от неприкрити призиви за психически и физически посегателства върху тях, произнася се ЕСПЧ. Тези призиви са били подбудени от предразсъдъци спрямо гей хората като цяло и на същите тези предразсъдъци са се опрели и държавните институции, за да решат да откажат да изпълнят задължението си да разследват по ефективен начин дали коментарите, насочени срещу двамата мъже, съставляват проповядване на омраза и насилие. Омаловажавайки опасността от подобни коментари, властите най-малкото са проявили търпимост към тях.

Съгласно решението за да се установи подбуждане към омраза не е всякога необходимо речта, която съставлява реч на омразата, да призовава непременно към насилие или други престъпни действия. Лични нападки, извършени чрез обиди, осмиване или оклеветяване на цяла една група от населението, могат в някои случаи да бъдат достатъчни, за да предпочетат властите се борят с расистка реч (съответно, в настоящия случай – с хомофобска реч), доколкото свободата на изразяване на говорещия е употребена по безотговорен начин.

По отношение на защитата на семейството в традиционен смисъл, като семейство между мъж и жена, ЕСПЧ отбелязва, че то не е нелегитимно, но може да се преследва с много различни средства и – предвид промените в обществените отношения – средствата, с които тази цел се преследва, трябва да държат сметка, че има различни избори в сферата на това как човек да води личния или семейния си живот. Съдът не намира общественото приемане на хомосексуалните хора и техните семейства като несъвместимо с традиционната концепция за семейство.

ЕСПЧ намира още, че на жалбоподателите са отказани ефективни средства за защита. По-конкретно Съдът отбелязва по-ранна практика на Върховния съд на Литва по наказателно дело – съгласно която хомофобски коментари, за това как хомосексуалните хора са „перверзници“, които трябва да се лекуват в психиатрии, е защитено от конституцията свободно изразяване на мнение, – е дала основание на прокурора в настоящия случай да не започне наказателно производство за речта, на която са били мишени двамата жалбоподатели. И отбелязва сериозното несъответствие между характера на коментарите, предмет на разглеждане в по-ранната практика, и характера на коментарите по настоящия случай. ЕСПЧ отбелязва още, че потребителите на „Фейсбук“ отправили дискриминационните и призоваващи към насилие коментари към жалбоподателите, са ползвали лични профили, поради което е неправдоподобно да се твърди, че установяването на самоличността им е невъзможно поради технически ограничения, дори да бяха искали да сторят това литовските власти.

На жалбоподателите Съдът определя обезщетения, възлизащи на общо 10 000 Евро, както и общо 5 000 Евро за разноски по делото

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.