Съдът в Люксембург гледа казус за пенсии на българи, работещи в чужбина

Европейският съд в Люксембург ще се произнесе през юни по казус, свързан с Кодекса за социално осигуряване и отпускането на пенсии на българи, работещи в други страни от ЕС. Поводът е делото на Снежана Сомова, чиято пенсия е отнета, тъй като към момента на пенсионирането си е работела в Австрия. Решението на съда може да предизвика промени във вътрешното законодателство и да спести на много българи проблемите, с които се е сблъскала Сомова, пише сайтът defakto.bg.

Съдът в Люксембург тълкува правото на ЕС, за да гарантира, че то се прилага по еднакъв начин във всички страни-членки. Съдът урежда правни спорове между правителства на страни от ЕС и институции на съюза. Граждани, предприятия или организации също могат да сезират съда, ако смятат, че правата им са нарушени от някоя институция на ЕС.

В началото на 2007 г. Снежана Сомова подава молба за пенсиониране до „Столичното управление „Социално осигуряване” (СУСО). Първоначално получава отказ, защото не й достига трудов стаж – 2 години, 6 месеца и 17 дни. Жената пожелава да плати осигурителните вноски за недостигащия стаж, за да получи минимална пенсия. В началото на юли й е отпусната пенсия.

Четири години по-късно СУСО получава от австрийската осигурителна служба два документа, от които се вижда, че към датата на решението за отпускане на пенсия Сомова е работела като земеделец в Австрия, осигурявала се е и според тамошните власти този стаж трябва да бъде зачетен и в България.

Оттук започват проблемите на Сомова. Пенсията й е отнета, тя трябва да върне всичките платени до този момент пенсии – 12 029, 29 лв. главница и 5494, 21 лв. лихви. Освен това случаят й е предаден на прокуратурата, защото „противоправното“ вземане на пенсия е в „особено големи размери“ по смисъла на Наказателния кодекс.

До този обрат се стига заради чл. 94, ал 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), според който условие за отпускане на пенсия е лицата да са с прекъснати осигурителни права, т.е. да не работят. Чрез дъщеря си Сомова декларира, че към момента на отпускането на пенсията (5 юли 2007 г.) тя не се осигурява. В България тя наистина не се осигурява.

Жалбата срещу отнетата й пенсия е отхвърлена с аргумента, че декларацията за прекратяване на социалното осигуряване е трябвало да се отнася и за осигуряването й в другата страна от ЕС. Тогава нямало да е необходимо да купува стаж, защото стажът в Австрия й е стигал.

Никой преди това обаче не й е казал, че стажът в чужбина може да се зачете. Тя е представила документите, които са й поискани. Без специална подготовка или консултации не е имало как да знае, че според еврорегламентите е трябвало да съобщи, че работи в Австрия във времето, когато иска да се пенсионира в България. В декларацията-образец в НОИ такова изискване за отпускането на пенсия няма, както няма и указания, че стажът в чужда държава може да се зачете от българския закон.

Спорът стига до софийския административен съд и до съдебния състав с председател Наталия Ангелова, която открива, че проблемът е изискването за прекратяване на осигуряването. Съдия Ангелова спира делото и на 4 март 2013 г. отправя искане за тълкуване по множество въпроси, които този казус повдига. Един от тях е как задължението за прекратяване на осигуряването се вписва с чл. 49 от Договора за функциониране на ЕС, който гарантира свободата на установяване на граждани от съюза и правото им на труд в друга държава членка. Ангелова иска тълкуване и на съответствието на чл. 94 от КСО с регламент №1408/71, според който придобитият стаж в друга държава от ЕС се зачита за пенсия по българското законодателство.

На 9 януари тази година пред съда експерти на Европейската комисия и генералният адвокат по делото заявяват, че задължението за прекратяване на осигурителните отношения в чужда държава по българското законодателство е „пречка за упражняване на свободата за движение“.

Според аргументите на представителят на правителството пред съда в Люксембург задължението по чл. 94 от КСО „е с чисто формално изискване, поради което прекратяването и за един-единствен ден на трудовата дейност е достатъчно, за да се отпусне пенсия. След това дейността може да бъде възобновена още на следващия ден и едновременно да се получават доходи от пенсия и по трудов или друг договор“.

Европейските експерти казват, че задължението за прекъсване създава риск хората да не могат да възобновят повече трудовата си дейност в „другата“ държава членка – т.е. заради формалното изискване могат трайно да загубят работата си.

Агентът на българското правителство признава, че изискването за прекратяване на осигуряването, за да бъде отпусната пенсия, „не отговаря на някаква определена цел, няма нито интерес, нито дори логика от съществуването му“ и предстои промяната му. Това условие по чл. 94, ал. 1 от КСО вече е отпаднало от 1 януари 2012 г. за самостоятелно наетите лица. Още е в сила обаче за останалите работници и служители, въпреки че задължителното прекратяване на договорите при пенсиониране е отпаднало междувременно от Кодекса на труда, от Закона за държавния служител, а отскоро и от Закона за МВР.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.