Шивачките за големите брандове у нас – по зле от тези в Камбоджа.

Изследване на кампанията “Чисти дрехи” сравнява условията на труд в шивашката промишленост в България, Турция, Индия и Камбоджа, предаде БНР. Работа до припадък и мизерни заплати: така се шият дрехите за шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. Изненадващо е, че най-тежко е положението в България.

За да спестим пари, си купуваме дрехи втора употреба. Често те са на същата компания, на същия бранд, за който шием за жълти стотинки“, разказва шивачка от България за международно изследване в рамките на кампанията Clean cloths – „Чисти дрехи“ за по-справедливо заплащане на работещите в текстилната промишленост.

Кампанията си поставя за цел да анализира обещанието на една от големите корпорации, притежател на един от най-известните брандове за дрехи, втора по пазарен дял в света. През 2013 година компанията гарантира, че до 2018-а заетите във фабриките доставчици за фирмата ще получават по-справедливо заплащане. Според анализаторите, обещаното към днешна дата е далеч от желаното изпълнение. Изследването е съсредоточено в България, Турция, Индия и Камбоджа, защото там са позиционирани големи доставчици на корпорацията.

Регистрираните у нас казуси от изследването сочат, че жените шивачки работят по 12 часа седем дни седмично и това работно време не може да бъде заплатено, защото е извън закона. Минималната нетна заплата за месец е 400 лева, обясни пред водещата Ирина Недева  на „Хоризонт“ социологът Георги Медаров, един от изследователите в анализа на Clean cloths, вече разпространен от агенция „Ройтерс“.

Докладът показва, че шивачките в България получават едва 10% от т.нар. заплата за издръжка за разлика от Камбоджа, където средствата достигат повече от една трета.

“Беше много трудно да намерим хора, с които да говорим – не само заради страха. Поради това по време на теренното ни изследване, те тогава буквално работеха по 12 часа на ден, нямаше кога физически да се срещнем с тези хора, по тъмно вечерта, беше доста трудно. Направихме изследване не само в това конкретно село, където е тази фабрика, а в цяла България за по-голямо изследване, пак на кампания “Чисти дрехи” за техен доклад за състоянието на сектора в България от гледна точка на работниците. Някои от разказите бяха потресаващи. Например, една жена разказа, че е трябвало да ядат няколко месеца само картофи, за да могат да си позволят да си пратят детето на училище. И такива истории има не малко”, разказа Георги Медаров.

Ръководителката на кампанията „Чисти дрехи“ Бетина Мюзиолек заяви от Берлин, че от експлоатацията печели основно марката, защото около 60-70% от крайната цена отива при притежателя на бранда. Мюзиолек вижда сред причините ситуацията в България да е толкова зле недостатъчната активност на синдикатите.

В сектор “Текстил, облекло, кожа” в България заплащането наистина е изключително ниско, признава председателката на синдикат “Лека промишленост” към КТ “Подкрепа” Росица Маринова. 120 хиляди са били работещите в сектора през 2017 година. Секторът по думите ѝ се отличава с много висок дял на сивата икономика, продължително работно време и неустойчива, несигурна заетост. Над 90% от шивашките фирми у нас работят на ишлеме за световноизвестните вериги, съобщи още Росица Маринова, предаде БНР.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.