Силна книга за аутизма от Златко Енев се появи на книжния ни пазар

Споделете статията:

 

На 2-ри, 6 -ти  и  9 октомври в Пловдив, Русе и София се състояха трите премиери  на новата книга на писателя Златко Енев “Възхвала на Ханс Аспергер” . За публиката му тези срещи преминаха под знака на взаимното откриване и опознаване. Аудиториите, съставени отчасти от специалисти, но също и от много хора, просто заинтересувани да научат нещо повече за тази сложна и изключително специфична тема, бяха силно ангажирани и изпълнени с емоции, чиято интензивност ме завари донякъде неподготвен.

 

Писателят Златко Ангелов написа в Маргиналия: “Тя(книгата – б.ред) е необичайна не като литературен стил, а като уникален – неподозиран от никого – разказ за скривания от лицемерното общество живот на хората, които до неотдавна бяха наричани “ненормални”, след това станаха “умствено недостатъчни”,  с увеличаване на политическата коректност се превърнаха в ”хора с увреждания”, декомпенсирани или неприспособени индивиди”.
Иванка Мавродиева казва за “Възхвала на Аспергер”: “Не е само слово и интервю, това е изповед и споделяне след осмисляне”.
Литературният критик Марин Бодаков: “Много силна и честна книга”.
Писателката Антония Апостолова:”В психологията е описан любопитен феномен – вината на оцелелия. Става дума за случаи, при които преживелият  травматично събитие, например смъртоносна за останалите пътници автомобилна катастрофа, чувства, че е извършил нещо лошо, като е останал жив. Именно с такова интензивно чувство на вина четох книгата на Златко Енев – „Възхвала на Ханс Аспергер”(интервю със Златко Енев, направено още през май от Антония Апостолова, четете утре)

 

 

Ето още мнения за тази книга:

Кремена Димитрова от издателство “Колибри:

“Да, може и това да е първата лястовица, но затова пък тя със сигурност е бяла лястовица”!

Популярната журналистка Нери Терзиева:

Тази книга ще ви научи по неподражаем начин, че и да не знаете, сте щастливи, щом вие и близките ви сте здрави. Че е болезнено, но и пречистващо, когато напуснете зоната на притворството и покажете душата си. Че човек знае две и двеста, но животът му сервира по-често двеста – сетива, грижи, тъга и тъничка като слънчев лъч радост. Че да имаш болно дете вкъщи означава, че Господ ти е пратил да отглеждаш Ангел.

Никога преди “Възхвала…”- та не съм срещала такава вихрушка от емоции, опаковани в уж яростни, но всъщност пълни с кротка светлина думи.

Знаех, че Златко Енев е хъш, разпънал покрив над незаменими световни и български текстове, събира ги, превежда ги и ги издава за своя сметка повече от десетилетие в www.librev.com, И почти никой не му помага, за да не тънем в собствения си мрак.

Ето че той самият ни свети с големия фар на собствената си “Възхвала за Ханс Аспергер”.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.