Стартира проектът: Независимост на медиите и достъп до информация във връзка с пандемията COVID-19 в България

Както в повечето други страни, и в България много области от живота бяха дълбоко засегнати от пандемията от коронавирус. Това създаде редица заплахи за всички видове права на човека – икономически, социални, културни, граждански и политически. Извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г., предвиди временни противоепидемични мерки, насочени към борба с разпространението на COVID-19, както и ограничения на някои основни права, включително правото на свобода и лична сигурност, личен живот и свобода на движение. През май извънредното положение беше заменено от състояние на „извънредна епидемична обстановка“, което продължава и в момента. Задълбочаването на негативното въздействие на пандемията включва, освен влошаване на здравето на много хора и нарушения на права, като например правото на равно третиране без дискриминация, също и срив на цели сектори на икономиката, десетки хиляди загуби на работни места и пропуснато или некачествено образование за много деца, особено такива с увреждания и живеещи в бедни ромски общности.

От март 2020 г. и досега е видно, че редица медии не се справят с предизвикателството да функционират адекватно като независими източници на информация. Някои от тях  се опитват да представят правителствените действия и политики изцяло в благоприятна светлина.

В първите месеци на пандемията в страната ни се наблюдаваше значим консенсус в подкрепа на действията на власите, и медийната среда не беше изключение. Встрани от вниманието останаха задълбочаващите се социално-икономически неравенства и нарушенията на правата, селективно засягащи определени групи, като например ромите. Превалиращия през последните години проправителствен тон на големи и влиятелни медии, стана причина да липсват достатъчно гласовете, изразяващи загриженост, че правителството не е взело адекватни и навременни мерки за защита от инфекцията и от последиците от кризата. В същото време обективната картина представяше тежкото положение на най-уязвимите групи лица, като тези, които живеят в ромски квартали, блокирани от полицията, където често липсват течаща вода и канализация, или на хора, живеещи в общи помещения в затворени институции – кризисни центрове за бездомни или жертви на домашно насилие, различни видове домове за възрастни, деца, лишени от родителски грижи, бежански лагери и затвори. В онези първи месеци на кризата недостатъчно публично внимание получиха и проблемите в социалните услуги в най-бедните общности; как хората с увреждания се снабдяват с храна или други основни стоки; дали хората от групи с по-висок риск за здравето имат достъп до здравеопазване.

През лятото и есента, при променящите се епидемиологични условия, проблемите с информираността на гражданите се задълбочиха. Статистиката за основни показатели на пандемията и кризата остана ненадеждна.

У нас липсват добри практики при събирането и предоставянето на надеждни статистически данни и пандемията не промени, а само задълбочи този дефицит. В този момент се изискваше медиите да направят огромно усилие, за да преодолеят безкритичното отразяване на посланията на властите, и да потърсят по-грамотно тълкуване на наличните данни. За съжаление не всички се справиха с това предизвикателство, и както на масата на вземане на решенията, така и в медийното пространство наравно с науката звучаха псевдонаучни и откровено фалшиви и конспиративни теории. Гражданите бяха и са обект на разнопосочни и непоследователни сведения за въздействието на COVID-19 върху различните системи в обществото – правоприлагане, здравеопазване, пазар на труда, социални политики, социални услуги и образование. Инструкциите, свързани с противоепидемични мерки, често са непоследователни, объркващи или обект на множество хаотични изменения. Същото важи и за информацията, свързана с мерки, насочени към смекчаване на социално-икономическия ефект от кризата. В тези условия, създадени от властите, медиите нерядко стават волен или неволен разпространител на умишлено невярна или подвеждаща информация. Това явление e не само българско и дори се сдоби със собствен международен термин – инфодемия. У нас обаче разрастването му придобива заплашителни размери.

България е сред страните в Европа, които са най-уязвими за дезинформация, заемайки 29-то място от 35 европейски държави, анкетирани в Индекса на Отворено общество за медийна грамотност (2019).

Групите, които са най-уязвими към „инфодемията”, силно се припокриват с тези, които са най-уязвими и към ефектите на пандемията. Дезинформацията се разпространява по различни канали, особено съмнителни уебсайтове, а конспиративните теории, заливащи социалните медии, дезориентират тотално големи групи от обществото.

Настоящият проект, започнал през септември 2020 г. в партньорство между Български Хелзинкски Комитет (чрез БОЛД) и Сдружение Маргиналия, има за цел да работи за  медийна независимост и за увеличаване достъпа до точна и надеждна информация чрез кампания, основана на факти. Хората имат право на точна и адекватна информация, включително и на това да знаят правата си при настоящата пандемия и подобни бъдещи извънредни ситуации.

Основният проблем, с който ще се занимае този проект, е липсата на навременна, точна и надеждна информация, идваща от свободни и независими медии, свързана с пандемията и нейните последици.

Както беше посочено по-горе, проблемът с достъпа до информация е най-остър по отношение на онези, които са най-уязвими както към самата пандемия, така и към нейните социално-икономически последици. Проектът се фокусира върху три от най-уязвимите групи в българския контекст: жители на сегрегирани ромски квартали; лица с увреждания; и лица в затворени институции. Проектът цели подобряване на техния достъп до подходяща и адекватна информация.

Проектът ще допринесе за медийното предоставяне на обективна информация и коментари за степента, в която държавните институции защитават, ограничават или нарушават правата на хората, включително и по отношение на последиците от пандемията. Важността на решаването на този проблем произтича от критичната роля, която независимите медии играят при осигуряването на зачитане и защита на всички човешки права по време и след обществени извънредни ситуации в демократичното общество

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.