Тайван: Само една година остава на властите на страната да въведат брачно равенство като изпълнят решението на най-висшия съд

от -
92

По-долу може да бъде прочетено мнението на директора по застъпничеството за правата на ЛБГТ хората на Хюман райтс уоч Борис Дитрих за положението с брачното равенство в Тайван.

„Вече 25 са държавите в света, където еднополовите двойки могат да сключват брак. Тайван все още не е между тях.

На 23 май аз посетих Тайпе, столицата на Тайван, където бях поканен от Коалицията за брачно равенство. Срещнах се с активисти от кампанията за равни брачни права, а също и с вицепрезидента на тази страна, с депутати от парламента от различни политически партии, както и с ръководители на общината в Тайпе. Управите на някои градове, включително тази на столицата Тайпе, както и други големи градове в Тайван позволяват на еднополовите двойки да регистрират партньорства. Но регистрираното партньорство дава по-малко права отколкото брака.

От много време вече активистите в страната водят кампания за брачно равенство. През май 2017 г. Конституционният съд отхвърли определението на брака като такъв, който е „между мъж и жена“ като неотговарящо на конституцията страната. Това основополагащо решение прокарва път за постигане на брачно равенство. Конституционният съд даде на парламента в Тайван срок от две години да измени законодателството за брака така, че то да е в съответствие с неговото решение. Парламентът има възможността или просто да промени определението за брака в гражданския кодекс или да приеме ново законодателство, специално за еднополовите двойки. В решението на съда се казва, че ако законодателите не успеят да направят нужното в отпуснатия им двегодишен срок, то по силата на самото решение еднополовите двойки автоматично ще имат правото да сключват брак.

По време на визитата си разбрах, че макар да одобрява решението на най-висшия съд в страната, вицепрезидентът твърди, че нещата са по-сложни отколкото се е мислело, защото има предложения от три различни групи, които са противници на идеята за брачно равенство,  за провеждане на национален референдум на тази тема. Две от тези предложения пряко забраняват еднополовите бракове.

През април Централната избирателна комисия на Тайван реши, че тези предложения са допустими и че може да бъде проведен референдум, ако подписката за това събере нужните за целта 280 000 подписа, което се равнява на процент и половина от електоралната маса, както е според тайванското законодателство. Ако тези подписи бъдат събрани, референдум ще има.

Референдумът по въпросите на основните права, като например равенството в брака, всъщност поставя човешките права на еднополовите двойки в контекста на нещо като конкурс за популярност и ги поставя в уязвимо положение. Животът и идентичността на ЛБГТИ хората ще бъде предмет на обществен дебат, на дискусии, на най-различни оценки и дори на злоупотреби. Но в една демокрация мнозинството от населението не би трябвало да може да блокира или отнема основните права от малцинство. Част от отговорността на законодателството и на съдебната власт е да защитава и защитава правата на малцинствата.

В моите разговори с вицепрезидента и членовете на парламента предложих на политиците в Тайван да демонстрират лидерство и да предложат изменение на гражданския кодекс, което ще позволи на двойките от един и същи пол да имат същите брачни права като тези от различен пол. Ако изберат пътя на конкретното законодателство, те не трябва да представят разпиляна версия на гражданския кодекс, а да предоставят на двойки от един и същи пол точно същите брачни права, каквито имат двойките от различен пол в гражданския кодекс.

Политиците не трябва да се крият зад факта, че в тайванското общество има някои хора, които не желаят да постигнат напредък по този въпрос. Опитът от страни, които вече са въвели равенство в брака, показва, че след като веднъж двойките от един и същи пол могат да се оженят, дебатът умира и хората стават по-отворени към правата на двойките от един и същи пол.

Има още една година от двугодишния период, който Конституционният съд даде. Чрез своята работа тайванският законодател има уникална възможност да докаже, че равните права и недискриминацията не са празни думи в конституцията на Тайван. Законодателството може да превърне Тайван в първата азиатска страна, в която двойките от един и същи пол могат да се оженят и да превърнат Тайван във вдъхновение за останалата част от региона и света.“