ЦИД: Хомофобията пречи да забележим момчетата, жертви на сексуална експлоатация

Споделете статията:

Хомофобията в обществото и институциите е пречка за идентифицирането на момчетата, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Незабелязването на тези деца е предпоставка те да нямат достъп до съществуващите механизми за подкрепа. Това е един от изводите на доклад за противодействие на трафика на деца и подпомагане на жертвите му, разработен от експерти от Центъра за изследване на демокрацията. “Доброволни жертви” и “сами са си виновни” – това казват по адрес на момчетата, жертва на сексуална експлоатация, не само представители на държавни институции, но и членове на неправителствени организации.

През септември Marginalia публикува репортажа “За трафика и хората” на Камелия Димитрова, старши експерт в ЦИД. Наблюденията, които тя описва в репортажа, са получени по време на изследването, доклада върху което се представя днес от 9:30 часа в хотел “Шератон”. В него се разглеждат три сравнително нови форми на трафик на деца – с цел джебчийство, просия и сексуална експлоатация на момчета. Те са изследвани сред уязвими ромски общности, а в проучването са участвали и членове на самите общности – ромски активисти, представители на организации и доброволци.

Транссексуални лица, които предлагат сексуални услуги на мъже в България и чужбина, стават жертви на експлоатация и насилие, се казва още в доклада. Според експертите от Центъра за изследване на демокрацията обаче официална информация за момчетата, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, липсва. Съдебните решения за периода 2011 – 2013 г. сочат, че сред непълнолетните, жертви на трафик за развратни действия, делът на момчетата варира между една пета и една трета, като годишно постъпват между 10 и 14 такива дела. Въпреки това, институциите не ги идентифицират като жертви и те не получават никаква подкрепа.

В резултат на проучването се очертават профилите на децата, жертви на трите форми на трафик. Трафикираните с цел просия деца например са и момчета, и момичета, до 16-годишна възраст. Трафикантите ги изпращат в Гърция, Австрия, Германия, Франция, Италия, Швеция, Обединеното кралство, а и също в различни български градове.

Жертвите на трафик с цел джебчийство са предимно момичета, от 13 до 16-годишни, въвлечени най-често чрез ранни бракове. Те са емоционално свързани с експлоататорите, които обикновено са родителите им, и не се възприемат като жертви. Техните дестинации са Швеция, Италия, Испания и Обединеното кралство.

Момчетата и транссексуалните момичета, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация, често пъти са отраснали в домове за деца, лишени от родителска грижа, или в проблемни семейства, били са малтретирани физически и сексуално. Те са принудени да проституират в Германия, Белгия, Франция и други европейски страни.

В изследването се подкрепя тезата, че няма културно вкоренени практики, които са предпоставка за уязвимостта на ромите към трафик. По-скоро са налице социално-икономически фактори като бедност, масова безработица и ниско образование, които произтичат от исторически обусловеното социално изключване на ромите, твърдят експертите от Центъра за изследване на демокрацията.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.