Турски трибунал в Женева съди режима на Ердоган

От няколко дни насам в Женева се провежда мащабен Турски трибунал (символичен наказателен съд за репресиите в Турция), на който се изслушват свидетелски показания и доклади на специалисти. Очаква се съдиите да излязат с окончателно становище относно действията на настоящата власт в Турция (не срещу самата Турция), информира сайтът Obzornews.

За Трибунала турският учен проф. д-р Ерсан Шен казва: „Този наказателен съд, който няма официален статут и не е правораздавателен орган, трябва внимателно да бъде наблюдаван – защо поставя на дневен ред закононарушенията в Република Турция и дали формирането на международно обществено мнение се основава само на безобидна инициатива.“ С тези думи, проф. Шен обръща внимание на фактът, че всъщност не е важно дали Турският трибунал има или няма официален статут, по-важното в случая е, че така наказателният съд съобщава на турското правителство колко е значим характерът на неговите послания.

„В продължение на три дни следя заседанията на Турския трибунал, слушам показанията на хората, които са били наказвани и се срамувам от това, че съм човек“, изтъква проф. Шен и допълва, че той също се опитва да се постави на мястото на репресираните и да усети тяхната болка.

Случаите на репресии, които бяха изслушани в съда, особено тези след опита за преврат на 15 юли 2016 г. не съставляват дори един процент от мъченията, извършени в Турция. Защото репресираните биват заплашвани чрез техните семейства и деца, като по този начин им се пречи да говорят. Има хиляди такива случаи, които чакат да бъдат разказани.

Турският трибунал дава зелена светлина на това. Той напомня на държавните служители, които извършват репресии под протекцията на настоящия авторитарен режим в Турция за нормите на международното право. Трибуналът запалва искрата на надеждата в сърцата на репресираните и се превръща в кошмар за мъчителите.

Затова проф. Шен акцентира върху целта на съда и предупреждава турското правителство.
„Защото трибуналът предупреждава, че мотиви от рода на „зави му се свят, падна от стълбите, нарани се и почина“ няма как да убедят прокурорите, нито ще спасят мъчителите.“, подчертава проф. Шен.

Конституционният съд (например, с решението по случая с Еюп Билинджи) излиза с решение, в което „репресията“ е упомената като „лошо отношение“ и срещу 4 хиляди евро се откупуват страданията на репресирания.

А в същото това време, мъчителите продължават да получават повишения от режима и биват награждавани. В случая Конституционният съд играе ролята на апарат, който възпрепятсвта работата по задвижване на процедура подобни случаи да станат достояние на международнта общественост.

Съдиите в Турски трибунал са уважавани в международен план юристи. Повечето са работили (трима от тях са били на служба в ЕСПЧ) като съдии в международни или национални съдилища.

Съдиите не получават никакво възнаграждение за участието си в Трибунала. Отговорът на въпроса защо не дадоха резултат опитите на турското правителство да попречи на организирането на такъв съд, може би трябва да се търси именно в тази му особеност.

Кокво цели с действията си Трибуналът? Всъщност основната цел ясно личи от посланието, което гласи: „Защото мълчанието е най-големият враг на основните човешки права.“

Хората, които биват отвличани от МИТ (турското разузнаване) от чужбина и докарвани в Турция се подлагат на мъчения в продължение на дни, седмици, а понякога и с месеци. Тези превърнали се в ежедневие закононарушения не се ограничават само с отвличанията от чужбина, има случаи когато хора се отвличат и качват в черни микробуси пред камерите.

Близките на отвлечените чакат с месеци, докато получат някаква вест от тях. После тези хора изведнъж се появяват или в някои от клоновете на „Бюрото за борба с тероризма“ или в затвора, след като вече са преминали през съдебен процес. Снимките, на които се виждат следите от мъченията по телата им излизат в медиите. При все това, тези отвличания, с които напълно се нарушава международното право, се представят като някаква ода за героизъм от човека с най-много правомощия и най-могъщия в държавата.

За да бъде отвлечен един учител, който никога през живота си не е участвал в насилствени прояви, се мобилизират цели екипи на МИТ и самолети. Под сцените с насилие лъсва със страшна сила лицемерието, което уж заявява, че е „възможен по-справедлив свят“ (това е препратка към новата книга на президента Ердоган, озаглавена „Възможен е по-справедлив свят – бел. ред.)
Така то излъчва посланието, че на света „винаги побеждават злите“.

Турция се превръща в страна, в която злото се задълбочава и се въплъщава в ясен образ.

Репресиите и отвличанията в Турция опират в миналото. Военният преврат през 1980 г. е един от периодите, символизиращи това явление, а може би е най-важният. Стотици хиляди души бяха арестувани, документирано беше, че 171 души са починали в резултат на изтезания. Тази лоша традиция продължи без прекъсване, макар понякога дозировката на насилието намаляваше.

Особено през 1990-те години кюрдските политици и активисти системно бяха подложени на подобни нарушавания на човешките права, а „Белите Тороси“ (Рено 12, произвеждано в Турция) се запечатаха в политическата история на Турция като символ на отвличанията.

Тези деяния никога не получиха справедлива присъда нито в съдилищата вътре в страната, нито бяха отнесени към международното право в рамките на престъпленията срещу човечеството. За жалост отделните решения на Европейския съд по правата на човека нямаха въздействащ ефект.

И този път, както и след военния преврат през 1980 г., опитът за преврат на 15 юли беше счетен за „Дар от Бога“, след което се образуваха обвинения за тероризъм срещу стотици хиляди души, а стотици хиляди бяха арестувани и задържани, сред които имаше учени, съдии, лекари, инженери, ръководители на стопански управления, военни, полицаи, учители, учащи се, жени домакини.

Както специализираните съдилища, така и съдилищата за тежки престъпления и касационните съдилища се превърнаха в народните съдилища на Хитлер (Volksgerichtshof), а съдиите в тях сякаш се преобразиха в своеобразни Роланд Фрайслеровци.

15 юли стана „Дар от Бога“ за Ердоган и кликата му, както пожарът в Райхстага за Хитлер. А съдебните дела се превърнаха в совеобразен „show trial“ (показен процес).

Нито полицията, нито прокуратурата не разследваха по надлежиня ред дали заподозрените наистина са извършили престъпленията, в които са обвинени. Защото според тях е достатъчно де се открие връзка с движението, което те обявиха за въоръжена терористична организация.

С други думи, разпоредено им е да унищожат напълно онези членове на Движение „Гюлен“, които не приемат да сътрудничат, като изявят своето ефективно разкаяние. В рамките на този измислен дискурс, наречен „ФЕТО“ лесно се пречупват дори онези, които са опозиция на властта, без да имат нещо общо с Движението.

Журналистите на вестник „Джумхуриет“, на вестник „Сьозджю“, които винаги са стояли далече, дори са били против Движението също биват поставяни в общия кюп, наречен „ФЕТО“ и биват тормозени.

Службите за сигурност и съдебната власт, които в наши дни непрекъснато изпълняват такива задачи знаят, че действията им са престъпления срещу човечеството, но въпреки това смятат, че няма да бъдат подведени под отговорност.

Строгостта на наказанието не плаши престъпниците тогава, когато няма риск те да бъдат задържани или този риск е съвсем нищожен. Така че службите за сигурност и съдебната власт в Турция продължават тежко и системно да нарушават човешките права без да чувстват и капка безпокойство.

Турското правителство продължава да държи в затвора Осман Кавала, Селяхатин Демирташ, членовете на Конституционния съд Алпарслан Алтан и Ердал Терджан, за които има решение на Европейския съд по прават на човека, съгласно което те „незабавно трябва да бъдат освободени“. Така правителството излъчва следното послание към своите симпатизанти и държавната администрация: „Никой не може да ни дава заповеди, никой не може да ни търси сметка“ и продължава да се съпротивлява срещу международното право.

Трибуналът за репресиите в Турция разследва дали системните нарушения на човешките права от правителството на една държава, която е член на Съвета на Европа и е подписала Европейската конвенция за правата на човека са достигнали до фазата на „престъпления срещу човечеството“.
Проф. Шен предупреждава службите за сигурност и съдебната власт на режима, заявявайки, че „ако извършените от вас престъпления са в нарушение на международните правни норми, ще отговаряте за това в рамките на международното право“.

Според проф. Шен, от гледна точка на личните възгледи на Хитлер народните съдилища (Volksgerichtshof) и техните решения и практики са напълно валидни.
Този възглед подчинява правото на господстващата воля и неговата форма.

Всъщност качеството на една правна норма е също толкова важно, колкото и формата му.
Въпреки че съдът за Турция (Turkey Tribunal) формално не е истински съдебен орган, като качество на съдържанието той включва в себе си всички атрибути на трибунал „ад хок“.

Делата на съдебната комисия са сред нормативните източници на международното право. Решението, което ще вземе или докладът, който ще огласи съдът ще имат много по-висока „нормативна стойност“, отколкото доклада на някаква неправителствена организация или някоя държава.

В крайна сметка Турският трибунал установява дали са нарушени принципите erga omnes (засягащи всички), които лежат в основата на международния обществен ред.

Подобно на всеки един съд „ад хок“ на ООН и Турски трибунал събира доказателства и ги документира. И ги споделя на живо с международната общественост. Съдът се готви да сподели тези доказателства още по-ефективно след това.

Това положение ни дава доста надежда, че няма да останат безнаказани службите за сигурност и съдебните органи в Турция, които извършват престъпления срещу човечеството в рамките на абсолютен произвол – разбира се, и онези, които директно или индиректно им дават тези заповеди.

Източник: Ahvalnews.com

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.