В Полша никнат селища за бездетни, селища за християни

На много места в Полша никнат нови жилищни квартали като „Пристан“. Пазарът на къщи близнаци (за две домакинства – бел.ред.) с тераса и двускатен покрив изживява истински бум в момента. На пръв поглед те не се различават много от останалите райони с нови постройки. Но който си купи къща или жилище в селище като „Пристан“, знае отлично разликата: всеки един от тези имоти носи името на някой светец.

Две трети от къщичките вече са продадени на цена около 5000 злоти (1000 евро) за квадратен метър. Това е много по-евтино, отколкото във Варшава – в по-престижните райони там цените са между 4000 и 5000 евро за квадрат.

Селището ще разполага и с малък параклис, а в стените на къщите ще бъдат вградени предмети, които представляват скъп спомен за собствениците, например венче от рози или кръстче. За децата пък ще има детска площадка, както и детска градина.

Съвсем различно е селището, което в момента се строи в Силезия, предназначено за бездетни двойки. То ще предлага жилища под наем на хора, които искат да живеят далеч от площадки за игра и детска врява, без да се страхуват, че изритана топка може да счупи нечий прозорец.

Идеята е да съберем на едно място хора, които се чувстват добре в такава компания и които имат общ фундамент – вярата в Бог“, казва Камил Квиатковски, който се представя като „инициатор“ на проекта. Пред ДВ той се оплаква от неуместни публикации, подигравателни коментари и дори от език на омразата.

А на какви условия трябва да отговаря едни кандидат за такова жилище, Квиатковски отвръща саркастично: „Най-вече трябва да представи уверение от епископа, да е поискал разрешение от свещеник и накрая да има и заверка от папата“, шегува се той. Разбира се, че никой не трябва да доказва по никакъв начин своята вяра. Всеки, който иска, може стане член на тази общност, уверява той.

Културоложката Александра Кунце от Силезийския университет в Катовице критикува концепцията на този вид селища: още от самото начало да се подбират само съседи, които са с приблизително еднакви възраст, мироглед и начин на живот. „Това превръща тези селища в карикатури“, казва тя. „Те функционират като бункер: вътре се чувстваме на сигурно място, но същевременно се оглеждаме за врага.“ Това, според Кунце, създава страхове. Тя припомня, че на обитателите на тези селища от затворен тип все някога ще им се наложи да излязат навън, където дебне „врагът“.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.