Важна наредба на Европейския съд: отричането на Холокост не подлежи на защита от Европейската конвенция за човешките права

Европейският съд за човешки права взе единодушно решение, което оповести на 03 октомври, че отричането на Холокост не подлежи на защита според клаузите на Европейската конвенция за човешките права/ЕКПЧ/, отнасящи се до свободата на изразяване.

Наредбата на съда бе обявена в отговор на изявлението на  Удо Пастьорс, бивш член на регионалния законодателен орган в Германия.

На 28 януари 2010 г., в деня след Международния ден за възпоменание на Холокост, Пастьорс, по това време член на Парламента на Мекленбург – Западна Померания, държи реч, в която казва, че „т. нар. Холокост се използва за политически и комерсиални цели.” Той също така споменава „камара от критики и пропагандни лъжи” и „проекции свързани с Аушвиц”.

През август 2012 г. Пастьорс е осъден от районен съд за злоупотреба с паметта за мъртвите и за умишлено оклеветяване на eврейския народ.

През март 2013 г. областен съд отхвърля обжалването му срещу присъдата му като неоснователно.

След пълен преглед на речта съдът установява, че Пастьорс е използвал термини, които се изразяват в отричане на систематичното, расистки мотивираното, масово унищожение на евреи, извършено в Аушвиц по време на Третия райх.

В единодушното си решение от 03 октомври 2019 Европейският съд за правата на човека постановява, че жалбата на Пастьорс въз основа на „свободата на изразяване” е била „очевидно неоснователна и трябвало да бъде отхвърлена” и с четири на три гласа Съдът решава, че не е имало нарушение на правото на честен процес.

Според Съда жалбоподателят умишлено е казвал неистини, за да оклевети евреите.

„Подобни изявления не могат да доведат до защита на свободата на словото предлагана от Конвенцията, тъй като са против нейните ценности. Следователно няма видимо нарушение на правата на жалбоподателя и жалбата е недопустима.”

Европейският съд за човешки права също така е прегледал жалба от жалбоподателя за съдебно отклонение на основание, че съдията от Апелативния съд, който се е занимавал с неговото дело, е бил съпруг на съдийка от първа инстанция.

Установява се, че няма нарушение на правото му на честен процес, защото независим отдел на Апелативния съд , без връзки с нито един от двамата съдии, в крайна сметка е взел решение за твърдението за отклонение и го е отхвърлил.

Според членове 43 и 44 на ЕКПЧ решението на тази Камера не е последно.

По време на тримесечния период след произнасянето му, всяка страна може да изиска делото да бъде прехвърлено към Голямата камера на съда.

При подобно искане комисия от петима съдии решава дали случаят заслужава по-нататъшно разглеждане. В такъв случай Голямата камера ще осъществи изслушване и ще произнесе финално решение. Ако искането е отхвърлено, решението на Камерата ще е последно. Щом едно решение е финално, се прехвърля към Комитета на министрите на Съвета на Европа за надзор над изпълнението му.

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.