Водещите международни стандарти допускат промяна на данните за пол при определени групи хора

Повод за искането на ВКС е тълкувателно дело, образувано поради противоречива съдебна практика по дела за промяна на данните за пола в регистрите и актовете за гражданско състояние на трансджендърни и интерсекс хора. Преобладаващата част от практиката допуска такава промяна, докато в малцинство от случаите съдилищата отказват извършването й.

Трите групи, нуждаещи се от възможност за промяна на данните за пола им в регистрите и актовете за гражданско състояние са трансджендърните, интерсекс и небинарните хора.

Актовете за гражданско състояние са основно акт за раждане, за сключен граждански брак и за смърт. Актът за раждане се издава въз основа на определения от лекарите при раждането на лицето пол и въз основа на него се издават документи за самоличност, а това лице се третира от държавата като такова от определения при раждането пол. Така например при лица с полова дисфория (остро психическо страдание от несъответствието между телесния и психичния пол) медицинските стандарти предписват преход към пола, съответен на психичния пол на човека, което се съпътства с промяна на външния вид. В тези случаи лицето спира да отговаря по външен вид на данните за пола в актовете за гражданското му състояние и в документите му за самоличност, което би затруднило идентификацията му при полицейска проверка, при необходимост да пътува извън страната, при получаване на услуги и други.

Биологичното естество на пола не се ограничава единствено до хромозомния и гениталния пол. То има и други проявления, които по много причини и в различни случаи могат да не съответстват помежду си. При трансджендърните и небинарните лица например има несъответствие между психичния пол и физическите проявления на пола. При интерсекс хората пък има вариации именно на проявления на пола като хромозомите или гениталиите, които не позволяват индивидът да бъде еднозначно определен от един пол, или които се изменят с настъпването на пубертета.

Водещите международни медицински стандарти по отношение на подобряване на положението и здравето на засегнатите групи също предписват допускане на промяна на имената и данните за пол в актовете за гражданско състояние и документите за самоличност на такива хора. Същите са и стандартите в практиката на Европейския съд по правата на човека, както и практиката на водещи в света юрисдикции – Съдът на Европейския съюз и Върховния съд на САЩ – относно обхвата на забраната за дискриминация по пол, в който попадат и случаите на дискриминация спрямо трансджендърни хора.

В 32 от 49 европейски държави съществува законова процедура за промяна на данните за пол в регистрите за гражданско състояние, въпреки липсата в конституциите на почти всички от тези държави на конкретно понятие, различно от „пол“, относимо към засегнатите хора.

БХК заключава, че понятието за пол в Конституцията следва да се разбира като включващо всички аспекти на пола, включително психичния пол, както и че държавните органи трябва да зачитат следващата от него лична идентификация на лицата. Основание за това е, че човекът е преди всичко социално същество и именно чрез самоопределението и външния си вид взаимодейства с другите; че законодателят изрично е допуснал промяната на данните за пол в няколко закона; че това съответства на принципите на справедливостта и хуманизма в правото, доколкото недопускането на такава промяна обрича засегнатите на страдания; че това би било в съзвучие с утвърдените през почти целия ХХ век медицински стандарти; че гарантира неприкосновеността на личния живот; че Конституцията следва да отговаря на променящите се обществени потребности и развитието на науката; както и че произнасянето в обратен смисъл ще постави държавата в нарушение на ангажименти, поети по международни договори.

„За БХК е особено учудващо, че по делото Конституционният съд е поканил за становища Българската православна църква, Католическата църква в България, Мюсюлманското изповедание, Религиозната общност на евреите в България и Арменската Апостолическа Православна Света Църква“, заяви адв. Адела Качаунова, директорка на Програмата за правна защита на БХК. „Делото не се отнася до религиозни въпроси, а по Конституция Република България е светска държава. Този ход на Конституционния съд поставя под въпрос това. Неговите решения трябва да се основават на фактите и правото, а не на религиозни вярвания“, допълни тя.

цялото становище виж тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.