Всяко второ дете в България е преживяло някаква форма на насилие до 18 годишна възраст

Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид насилие (45,9%), последвано от физическото насилие (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%), съобщи вчера в новото си изследване УНИЦЕФ. Най-престижната организация за детските права за пръв път дава пълна картина на проблема с насилието над децата в България.

Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността. Децата и младите хора, преживели насилие или пренебрегване, и тези от тях, които се чувстват в опасност, имат много по-ниско ниво на благосъстояние в сравнение с останалите деца. Това показват данните от проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания „Coram International“, с подкрепата на ЕСТАТ.

Това е първото изследване у нас, включващо събиране на данни за всички форми на насилието над деца в различни видове среда, както и обстойна оценка на капацитета на съответните служби за превенция и противодействие на това явление. Проведено е в периода 2019–2020 година и включва национално представително проучване сред домакинства, обхващащи 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители.

Насилието над деца може и трябва да бъде предотвратено”, заяви д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, и допълни: “Ключова стъпка към превенцията на насилието е събирането на надеждни данни, които да помогнат за развитието на политиките, програмите и мерките за подкрепа на децата и родителите, както и за анализ на изпълнението им.“

Относно видовете насилие изследването посочва, че почти едно от всеки три деца и млади хора е било подложено на физическо насилие до 18-годишна възраст, като момчетата (37,2%) по-често от момичетата (25,6%) са били жертви на физическо насилие. Емоционалното насилие е най-разпространената форма на насилие над деца (45,9%), като момчетата и момичетата съобщават еднакво често, че са били негови жертви. За разлика от физическото насилие, децата се сблъскват най-често с емоционално насилие в училище и в общността, а не у дома. Едно от всеки 7 деца съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз, особено чрез социални мрежи.

Около 16%, или почти 1 от всеки 6 деца и млади хора, съобщават, че са били подложени на сексуално насилие в детството си. Момичетата (1 от всеки 5) значително по-често от момчетата (1 от всеки 10) са ставали негови жертви.

Едно от всеки 10 деца и млади хора съобщава, че е преживяло пренебрегване в детството си: 3,5% посочват, че лицата, полагащи грижа за тях, понякога са забравяли да ги нахранят, 6,8% посочват, че в някои случаи тези лица са забравяли да ги заведат на училище или да им кажат да отидат на училище, а 5,9% посочват, че лицата, грижещи се за тях, понякога са забравяли да ги заведат на лекар, когато са били болни.

При децата, преживели една форма на насилие, е установена силно изразена взаимна зависимост с преживяването на други видове насилие. 13% съобщават, че са били жертви на емоционално, физическо и сексуално насилие.

Децата, преживели която и да е форма на насилие, посочват по-често, че пушат, употребяват алкохол и наркотици, а също така по-често упражняват насилие над други деца. Чувството за опасност у дома оказва най-сериозно въздействие върху благосъстоянието им: 64% от децата, които посочват, че се чувстват в опасност у дома, имат ниско ниво на благосъстояние.

По-уязвимите деца, както и тези от семейства в неравностойно положение, като например децата с увреждания и децата от по-бедни семейства, децата от ромски или турски произход, са относително по-малко запознати с възможностите за търсене на помощ в случаи на насилие в сравнение с другите деца.

Възрастните, които са били подлагани на физически наказания в детството си, заявяват значително по-често, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо и по-рядко осъзнават вредите, които нанася то, в сравнение с тези, които не са били подлагани на такива наказания. Мъжете и момчетата считат по-често от жените и момичетата, че физическото и емоционалното насилие над деца е приемливо.

Изследването прави и обстойна оценка на капацитета на специалистите, работещи с деца, и установява, че имат различно разбиране за това доколко насилието над деца е сериозен проблем в България, както и различно разпознаване на признаците за насилие или злоупотреба.

Сравнително висок процент професионалисти смятат за приемливо удрянето на шамар на дете (6% – 16%). Около ¼ от професионалистите приемат учител или родител да крещи на дете, когато то не се държи добре. Обучение, свързано с темата насилие над деца, заявяват, че са преминали между 50% и 85% от специалистите, като остават неуверени в познанията си за идентифициране на случаи на насилие. Като цяло има добро познаване на задължението за подаване на сигнал при случаи на насилие при 90-97% от професионалистите, а между 70 и 93% съобщават, че имат механизъм за подаване на сигнал в институциите, в които работят.

Сред основните пречки пред специалистите се посочват липса на ресурси и сериозно работно натоварване, водещи до високи нива на стрес и текучество на персонала; липса на обучения, супервизия и конкретни насоки за реакция, както и неосведоменост за съществуващото законодателство, координационни механизми и протоколи.

Основните препоръки от изследването са:

  • Повишаване на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца.
  • Министерствата, ведомствата и професионалните организации следва да работят по-активно за повишаване на осведомеността относно държавните политики в областта на насилието над деца и да се осигури обучение за установяване и реакция на насилието над деца на всички специалисти, като се наблегне на по-слабо проучените и по-прикрити форми на насилие над деца, включително сексуалното насилие и онлайн тормоза.
  • Необходимост от повишаване на статута на социалната работа, разширяване на мерките за задържане на персонала, обезпечаване на адекватна супервизия и управление, и професионализиране на работната сила в социалния сектор.
  • Разработване на общи стандарти и насоки за използването на „сини стаи“ за провеждане на разпити и интервюта по щадящ детето начин.
  • Разработване на общи и специфични секторни насоки, процедури и правила за разпознаване на случаите на насилие и подаване на сигнали към компетентните органи.
  • Преглед на съществуващите координационни механизми и разработване на ясни правила и насоки за различните участници.
  • Подобряване на информационната система за събиране, управление и анализ на данните за преодоляване на съществуващите слабости като липса на дезагрегирани и достатъчно данни за наблюдение и анализ на политиките, тенденциите и ефективността на процедурите.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.