Не само забраната за избиране на лица с двойно гражданство в конституцията ни противоречи на международното право

 

 Бланкетната забрана за гласуване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода и бланкетната забрана за гласуване на лицата, поставени под запрещение също са в нарушение на член 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека, както и забраната лица с двойно гражданство да се кандидатират за народни представители. Нужно е цялостно преразглеждане на тези конституционни норми.

 

На 26 август група народни представители внесоха предложение за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България, което цели да премахне забраната за кандидатиране на лица с двойно гражданство за народни представители. Тази конституционна забрана застана във фокуса на общественото внимание и във връзка с предполагаемото двойно гражданство на министър Кирил Петков. Според разпоредбата на чл. 110 от Конституцията министри могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители, тоест, такива без двойно гражданство.

Тези разпоредби на Конституцията бяха приети от депутатите от Великото народно събрание през 1991 г. с очевидна политическа цел – да изключат от предизборното състезание „външните българи“ – лицата, които към онзи момент бяха живели като политически изгнаници в чужбина и имаха както българско, така и чуждо гражданство. Основни техни застъпници бяха депутатите от БСП по очевидни политически причини. Към онзи момент обаче противоречията на тези разпоредби с международното право по правата на човека не бяха така очевидни каквито са днес.

Чл. 65, ал. 1 от Конституцията, както и няколко други конституционни и законови разпоредби доведоха да това, няколко месеца след ратифицирането от парламента през 2005 г. на Европейската конвенция за гражданството на Съвета на Европа (ЕКГ) България да заяви резерва, обявявайки, че няма да прилага член 17, т. 1 от конвенцията според която гражданите на държава – страна по конвенцията, притежаващи друго гражданство, трябва да имат на територията на тази държава – страна по конвенцията, в която пребивават, същите права и задължения като останалите граждани на тази държава – страна по конвенцията. Тази резерва се отнася както до забраната за кандидатиране на лица с двойно гражданство за народни представители, така и до други разпоредби на Конституцията и законодателството, гарантиращи права, които могат да бъдат упражнявани само от лица с едно, българско, гражданство.

Въпреки резервата на България към ЕКГ, днес всякакви законови ограничения в избирателните права, както тези, свързани с двойното гражданство, така и няколко други, са в очевидно противоречие с други действащи международни стандарти по правата на човека, а някои от тях вече доведоха до осъждания на България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Водещо в практиката на ЕСПЧ по въпроса за ограничаването на правото на чужди граждани да се кандидатират за народни представители е решението на Голямата камара по делото Тънасе срещу Молдова от 2021 г., по което жалбоподател е лице, което не е имало възможност да кандидатства за народен представител поради въведената със закон в Молдова забрана двойни граждани да се кандидатират за народни представители. Съдът обяви, че забраната противоречи на член 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), гарантиращ правото на свободни избори. По Тънасе ЕСПЧ обръща особено внимание на обстоятелството, че в Молдова има значителен брой лица с двойно гражданство и че жалбоподателят би могъл да е легитимен представител на техния интерес като кандидат за народен представител.

Предложението на групата народни представители за изменение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията е и в някаква степен куриозно. То предвижда премахване на забраната за кандидатиране на лица с двойно гражданство за народни представители, но в него са оставени да действат други две ограничения – бланкетната забрана за гласуване на изтърпяващите наказание лишаване от свобода и бланкетната забрана за гласуване на лицата, поставени под запрещение. И двете забрани са в нарушение на член 3 от Протокол № 1 към ЕКПЧ, и от гледната точка на правата на човка са пряко свързани с предложените промени.

Трудно е да се прецени дали народните представители ще имат достатъчно време и желание да разгледат предложението за изменение на чл. 65, ал. 1 от Конституцията, направено от групата народни представители. Ако това стане, наред с тази, те би следвало да изменят и останалите части от разпоредбата, с които се лишават от правото да гласуват изтърпяващите наказание лишаване от свобода и всички лица под запрещение.

Пълния текст на становището е достъпен в сайта на БХК тук. ♦

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.