Журналист за репортаж с окървавения Андрей Ковачев: Това да спре!

Споделете статията:

Журналист призова колегите си да престанат със сензационното отразяване на трагедии. Иван Иванов от Bulgaria ON AIR публикува статус във Facebook по повод на публикацията на Александър Хинков в сайта „Успелите“ „Можеш ли да ни кажеш как си и кво се случи?“. В статията става въпрос за репортаж на „Нова телевизия“, в който репортерката Екатерина Николова се опитва да вземе интервю от еколога Андрей Ковачев, след като той и алпинистът и зоолог Боян Петров бяха блъснати от кола на главния път Е79. Докато Ковачев е окървавен, обездвижен и на носилка, Николова насочва микрофон към него и се обръща на „ти“:

– Можеш ли да кажеш как си и какво се случи? – пита журналистката.
– Нямам спомен… за жалост – отговаря Ковачев и, след като микрофонът продължава да е насочен към него, повтаря – Просто нямам спомен в момента, наистина.

В края на статуса си по този случай Иван Иванов казва, че ще го изтрие, но следват коментари да не го прави и тестът остава в социалната мрежа. Marginalia го публикува със съгласието на автора и с незначителни технически корекции:

Не съм във Фейсбук, за да съм сериозен или да се вземам на сериозно с работата си. При втория случай е така и в самата работа, без обаче да не върша работата си сериозно. Или поне да се старая да е така. Днес този линк обикаля Фейсбук и предизвиква обичайните тридневни, най-често гневни, реакции. Споделям го, за да споделя най-сетне нещо сериозно тук. За работата.

Спомням си, когато загинаха хора във влака София – Кардам. Отразявахме трагедията с оператора Кристиян Иванов. Вадеха телата на загиналите. Предимно млади хора. Тогава един баща, без още да знае, че детето му е мъртво, разговаряше с жена си по телефона. Обезумял, обясняваше, че не знае къде е синът им. Явно не искаше да ѝ каже, че може да е сред онези тела. Тогава един младеж си натика микрофона пред лицето на бащата. Засне всичко и го излъчи. Ние се бяхме отдръпнали. Нямахме право да сме част от този момент. Младежът сега има кариера. Води новини. Пример е за някои стажанти, които идват при нас, без да знаят защо искат да бъдат журналисти.

Когато стана атентатът в Сарафово, с оператора Петър Симеонов тръгнахме за Бургас. Няма да описвам при какви обстоятелства. Не е звездно. Отидохме и до болницата в града. Там един ранен мъж дойде при нас и показа на телефона си снимката на своята жена. Бременна, дошли на почивка в България. Искаше да я покажем, ако някой знае къде е да съдейства за намирането ѝ. После влезе в болницата и започна да търси отново, стая по стая. Местни кореспонденти с микрофони хукнаха след него. Да покаже снимката и на тях. Не може други да имат Ексклузивните кадри. Оцелелите от атентата бяха изписвани към коли на израелски медици. Всички бяхме помолени да се отдръпнем и да уважим личността на пострадалите хора. Наложи се линейки да правят кордон, заради хората с микрофони, за да не могат да снимат превързаните рани на оцелелите от атентата. Без успех. Лешоядите се впуснаха към ранената плячка.

Когато едно по-силно земетресение удари Перник и събуди София, с оператора Ангел Малинов тръгнахме към миньорския град. Няма да разказвам при какви обстоятелства. Хората там бяха отишли на пътя за Драгичево. Цялото семейство, с одеяла, някаква покъщнина. Имаше много страх. Хора с микрофони и диктофони направиха репортажите на живота си от напуканите къщи на хората. Паниката се подсилваше с живи връзки, стената на яз. Студена щеше да се събори според тях и да удави района. Ние с моя небрандиран сеат, паркирал до есенджитата (SNG, или satellite news gathering – специални микробуси, оборудвани за сателитно предаване на новини, бел.ред.) в територията от национално значение, охранявана от военните, не видяхме такова нещо. И не го съобщихме. Стената е здрава и в този момент.

Случаят с Боян Петров и линка, който с неохота споделям, ми напомня за тези истории. Срещал съм Катя. Когато гръцките фермери блокираха границата с България. Тя беше една от двете кореспондентки на големите телевизии, известни предимно у нас. Другата имаше „живо“ с Министъра. „За нас ще говори Министърът“, казваше тя. Министърът говореше и за нас. За всички. Катя остави добро впечатление у мен. На съвестна, морална, етична… всички тези думи. И допускам, че е такава. Просто има едни Продуценти, редактори… които искат тия глупости и ги Поръчват. Колко и какви репортажи са имали те, не съм ги виждал. Може би защото не гледам телевизионните ни новини. Не оправдавам Катя за това. Не мога да я съдя. Мога само да извикам, пишейки този статус:

Това да спре!

Загубих един приятел заради това. Смята, че сме гнусни, журналистите. Каза ми го и неотдавна. Още ми е кофти.

Ще го изтрия, тоя статус, и ще пусна някоя от дългите повече от 4 мин. песни, които знаем с още 20 човека. След малко.

В точка 2.3.3 от Етичния кодекс на българските медии, който „Нова телевизия“ е подписала, се казва: „Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.“

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.