Академична дискусия открои задълбочаването на разделителните линия между здравите и не-здравите ученици, между българчетата и не-българчетата

На дискусия в  СУ“Св.Климент Охридски“ бяха представени резултатите от проекта“Образователни неравенства и социални шансове“. Доклади бяха изнесени от преподавателите по социология доц. Светла Маринова, проф. Майя Грекова, проф. Петя Кабакчиева.

„Как да разширим емпатичния модел на българското образование и как да произвеждаме образование, ориентирано към нуждите на всяко дете, без да възпроизвеждаме предразсъдъци за тези нужди“ зададе тон на дискусията социологът Мила Минева. Тя изтъкна сериозните проблеми при прилагането на Законът за средното образование и зададе въпроса той дали той е ориентиран към равенството на шансовете на децата от всички социални слоеве. „МОН прилагаше механизми за задържане на децата в училище(…)Семействата търсят алтернативни ресурси за образование, създава се паралелно образование(…)“. Минева изтъкна, че шансовете на учениците не са равни.

Фокус на докладите и изказванията бе (не)качественото образование, проблемът за мотивацията на децата, ролята на приемните изпити като лост за селекция на учениците, функциониращ все повече като своеобразен  „Дарвинов“ механизъм. На практика приемният изпит осъществява естествения подбор. Селекцията е резултат на социалния произход, който все повече е от огромно значение.

Въпросът за хомогенния и хетерогенния характер на училищата е в основата на аналитичния доклад на доц. Светла Маринова. Има класове и цели училища, където учат само ромски ученици, защото българските родители изтеглят децата си в нежелание да учат заедно с тях.  Същото е положението и с децата със специални образователни потребности(СОП). Масово сред бащите и майките е разпространено мнението „да не се допускат елементи, които „замърсяват средата“. Една е средата в природо-математическите училища, друга е в кварталната. Нивата на подготовка и конгнитивен потенциал са с огромна разлика. В гетоизираните училища децата не разбират предметите „Човек и общество“, „Човек и природа“, много от тях работят с пръсти, не знаят български.

Проф. Майя Грекова, автор на книгата „Какво е сбъркано с политиките за „Интеграция на ромите в България“ постави акцент върху темата „Възможно ли е „дегетоизиране“ на образованието?“В доклада си  тя анализира проблема за нормативната уредба на МОН и се спря на Закона за приобщаващото образование. Може ли да има нова философия за образованието? Дали новият термин „приобщаващо“ задава реално нова визия как да бъдат включени в училището „изключените“ и каква е разликата в последните нормативни документи за образованието с предходните, които говореха за „интеграция“ на ромите и децата с двигателни и психически затруднения?Какво се спечели като бе въведен абревиатурата „СОП“ за обозначаване на аутистите например, за разлика от предишните документи където те бяха наричани „деца с физически, сензорни, интелектуални, езикови и говорни увреждания“! Реалността в училище е задълбочаването на разделителните линия между здравите и нездравите ученици, между българчетата и не-българчетата“. Дали подмяната на едни думи с други допринесе реално за решаване на проблемите с неравенствата по социален произход и етнос, след като практически съществуват навсякъде в кварталите и гетата на големите и малки градове „сегрегирани училища“, в които дори да има басейн това не променя качеството на образованието! И как се приобщава дете в масовото училище, което след часовете се връща обратно в гетото!

Проф. Лиляна Деянова постави акцент именно върху разделеното живеене на ромските и българските деца. Основният проблем според нея, е „социаналният расизъм“, „институционализираната конкуренция“.

Проф. Петя Кабакчиева зададе въпроса как да излезем от капана на „елитните“ и „проблемните“ училища и може ли училището като център на общността да предложи изход от възпроизводството на социални неравенства? Кой тип училище предлага и равни, и добри шансове за децата ни – СОУ, професионалното или профилираното образованиепосочи причините. Между причините довеждащи системно до ниските резултати на изследванията на PISA, проф. Кабакчиева изтъкна степените на социалните неравенства, разминаване в целите на образователните реформи, обстоятелството, че те не се обвързват с икономическото ниво, наличието на сериозни социални дефицити. Тя препоръча да се измерва „добавената стойност“ на образователния процес, който се измерва с придобиване на социални умения от децата от различен етнически произход.

Предстои публикуването на докладите.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.