Публикация за Столипиново на немския“Билд“е подложена на обстрел от ромски активисти и правозащитници

Със заглавия „Ужасии в Столипиново стъписват германците“. „Български семейства разказват: така живеем от германските детски надбавки“ , „Билд“ в търсене на следи в Пловдив, вторият по големина град в България“, най-тиражният германски всекидневник “Билд” скандализира преди дни българското общество. Репортажът е публикуван и на сайта на изданието придружен с видео – баща с дете на ръце в банята на жилището си – мухъл, олющени стени, от душа тече само студена вода, кофа вместо тоалетна, цитира Club „Z“. Журналистът Шнайдер от “Билд” и фотографът отиват в Столипиново, в отговор на актуалния дебат в Германия да се изплащат ли германски детски надбавки на живеещи на територията на ФРГ чужденци, макар и от държави от ЕС. Не би ли следвало тези надбавки да са в размера, изплащан от страната по произход?

Маргиналия зададе пет въпроси на авторитетни ромски активисти, правозащитници:

1. Какъв е коментарът ви за публикация на немския вестник „ Билд“?
2. Бихте ли реагирали по същия начин, ако български мейнстрийм вестник публикува подобна статия?
3. Съгласен ли сте с оценката,че пловдивският квартал „Столипиново“ е социална язва от десетилетия? Кой е отговорен за нечовешкия живот на децата там?
4. В пловдивското гето има няколко ромски организации, чието мнение за човешката ситуация там не е било потърсено. Защо? Каква е личната ви преценка за тяхната работа ?
5. Вече цяла година лидерът на НФСБ Валери Симеонов е вицепремиер от „Обединените патриоти“ в правителството на ГЕРБ, отговарящ за малцинствата. Какви са резултатите?

 

Деян Колев, председател на Център „Амалипе“:

1.Статията е тенденциозна – т.е. едновременно достоверна и не-верна. Подобно на много други журналистически материали за ромите, тя е написана без особени познания за ромите и без да се търсят по-информирани представители на общността. Затова досегът е с най-бедните семейства, които са представени като „сомалийци”, тръгнали за Германия единствено, за да източат социалната й система.

Картината, която статията  описва за живота в Столипиново в никакъв случай не е измислена и от нея  мнозина власт-имащи  в България ще ги заболи. Но в същото време се прави едно твърде опростено заключение, че хората от квартала отиват в Германия заради детските надбавки и социалните помощи, което не е така: голямата част от тях отиват, за да работят. Много от тях го правят и допринасят за благосъстоянието на Германия: този аспект липсва от статията, поради което я смятам за тенденциозна. Но не бих заклеймил автора, че представя реални картини от ромските гета в България, пред които Вазовото „Елате ни вижте” и Вапцаровото „Завод” бледнеят

2. „Билд” публикува статията като част от дебата в Германия за мигрантите от Източна Европа. В България контекстът за подобна публикация би бил различен. Обикновено статиите за ромските гета стигматизират обитателите им, представят тях за основни виновници …, което само по себе си е нелепо.

Безспорно е, обаче, че има нужда от журналистически материали за гетата, миграцията в Западна Европа и най-вече: защо ромите в Столипиново трудно говорят български, децата им отпадат от училище, а щом отидат в Германия научават перфектен немски и всеки ден са на училище. Очевидно проблемът не е в самите роми

3. Безспорно е така,  като много от ромските квартали  имат подобни характеристики.  Както посочих по-горе, наивно е да търсим вината за гетата в техните обитатели. Местната власт носи голяма отговорност, но сама не може да разчупи омагьосания кръг на маргинализацията. Нужно  е взаимодействие между местна и централна власт, ромската общност и организации. Плюс много сериозна работа за промяна на негативните нагласи на мнозинството!

4. Имам принцип да не коментирам дейността на колеги. А това,  че журналистите не са потърсилИ никоя НПО говори за тенденциозност

5. Напълно де-легитимиран НССЕИВ, отхвърлен от парламента Годишен доклад за изпълнението на Националната ромска стратегия и срам за България в международен план. Амалипе от самото начало възрази остро срещу това безумно назначение и организацията събра над 3200 подписа срещу него, като част от съвместна инициатива  с  3 други организации.

Разбира се, за да бъдем коректни следва да подчертаем, че ВС в никакъв случай не  е цялото правителство. Напротив – с повечето от министерствата може да се работи добре за интеграция на ромите. Твърдя съвсем отговорно, че с настоящото ръководство на МОН се работи много добре и се постигат реални резултати. Същото се отнася до управляващите органи на ключовите оперативни програми и др.

Адв.Даниела Михайлова, Сдружение „Инициатива за равни възможности“

1. Публикацията е тенденциозна затова я определям и като вредна. Няма го обективния поглед, който медията се опитва да повдигне за дискусия. Разбираемо е,че Германия – държава, която изнася голямата финансова тежест за функционирането на структурата Европейски съюз – очевидно поражда  подобен род въпроси в главите на германците, но начинът по който  журналистите са се опитали да го разгледат е необективен.
2. Няма съмнение. Ние реагираме ежедневно на подобен род статии, които българският печат произвежда доста по-обилно от германския. Това е причината да не се реагира на немската статия по-сериозно.
3. Отговорността е споделена между местото управление и администрацията на централно ниво, която също не предприема адекватни мерки  и разбира се, не можем да отречем отговорността на самите жители на квартала.
4. Не мога да коментирам в детайли, тъй като не съм запозната конкретно с какво се занимават гражданските активисти там. Това което зная, е че колегите там работят по програма за десегрегация на образованието и постигат успехи. Работата  на НПО не се изразяват да решават проблеми като този в Столипиново. Те могат и трябва да посочват проблемите . Крайно време е да спрем да ги товарим  с това,че проблемите в сегрегираните квартали стоят и не са решени.
5. Няма резултати. Отговорът е кратък и много ясен: няма абсолютно никакви резултати. Честно казано, г-н вицепремиерът не се е занимавал с тази част от отговорностите си, а се  товари  с доста други неща, като например шума в Слънчев бряг…Не знам дали сам си ги възлага тези отговорности, или кабиненът!  Единственият проблем с който се е занимавал е преброяването на ромите в Асеновград, което  беше дейност диаметрално противоположна на неговите задължения да  улесни процеса на интеграция.Това е вредно назначение, което правозащитниците  го казахме още в самото начало и си стоим зад това!

Румян Русинов, политолог, дългогодишен ромски активист

1.Преди всичко, доста манипулативна, защото цели да внуши, че в Германия огромни средства се отделят за детски надбавки за ромски деца от България. От официалната информация се вижда, че има крещящо несъответствие между това твърдение и реалността. Като цяло за деца идващи в Германия от ЕС страни сумите за детски надбавки са нищожни, около 1% от общата сума за надбавки. Отделно, делът на български деца, получавали надбавки в рамките на този 1% е също нищожен. Очевидно неоснователна, злонамерена и тенденциозна публикация. Вероятно цели да обслужи онези фактори в Германия, които имат интерес от разпалването на антиимигрантските чувства. България и ромите са внимателно подбрани като удобни мишени в тази кампания, целяща да създаде определени нагласи. Това за жалост е рецидив, след Великобритания, Франция и други страни, и фактори от Германия се включват в тази кампания. Все пак вярвам, че в Германия, досега образец за толерантност, разума и чувството за баланс ще надделеят.

2. Подобни статии в българската преса е имало многократно по време на прехода, но подбудите им са били различни. Реагирали сме многократно

3. Доста пресилена теза. Има, разбира се, маргинални прослойки, като посочените в материала, които се занимават с ровене по боклуците, но това са изключения а не правилото сред ромите. Огромното мнозинство от българските роми у нас или в чужбина работят и така допринасят за общото благо.

4. Като цяло, след присъединяването на България към ЕС подкрепата за НПО значително спадна, което важи и за подкрепата към ромските организации. Разбира се, това се отрази на обхвата и значимостта на техните дейности. До присъединяването в Пловдив функционираха над 20 организации, работещи по ромските въпроси, сега реално едва ли функционират повече от 1-2 и то със значително ограничен обхват на дейности.

5. Предстои да видим