Експертна ли е работната група за новия закон за медиите?

Споделете статията:

 

Месечната дискусия на клуб Маргиналия  е за предстоящите промени в Закона за радио и телевизия. Преди повече от десетина дни по инициатива на Комисията по културата и медиите в НС бе създадена работна група за промени в него. Заседанията на тази работна група не са публични и никой не може да разбере какви промени в Закона за радио и телевизия се подготвят. Защо е полуконспиративна тази работна група? Законът за радиото и телевизията  е закърпван многократно през последните две десетилетия и вече е неадекватен на променената дигитална среда – дали групата ще изготви предложения за нов модел на финансиране на обществените медии? 

По тези въпроси поканихме преподавателите от Факултета по журналистика и известни медийни експерти: Доц. Георги Лозанов, доц. Орлин Спасов, доц. Жана Попова, доц. Вяра Ангелова

 

 Юлиана Методиева: Добре дошли в клуб Маргиналия! Вашите позиции по проблемите на медийната среда  и свободата на словото неведнъж са намирали място в единствената в България онлайн платформа за човешките права. Да започнем дискусията с готвената промяна на Закона за радиото и телевизията. Има  ли сформирана работна група? Каква е медийната компетентност на юристите на Телевизия СКАТ и Канал 3 участващи в нея, за функцията на обществените медии?

Георги Лозанов:  Аз няма как да отговоря с някаква по-голяма информираност от това, което всички знаем. Това се чу. Мина и през медиите като факт. Тази група не е обявена в професионален или някакъв друг аспект. Разбира се, Комисията по култура и медии има правомощия да прави законови промени, да внася предложения за законови текстове, и може да формира към себе си експертно тяло.

Доц. Георги Лозанов е член а медийния регулатор от самото основаване 1997-2001, а от 2004-2007 е негов председател

На Световната среща на медиите в Албания беше депутата от ГЕРБ Тома Биков. Повече или по-малко, той потвърди че има такава група, но няма отношение към нея, не знае точно как е, на какъв принцип е формирана. Възникна въпросът защо точно тези медии /БНТ, СКАТ, Канал 3/ предварително внасят проблем по отношение на тази група. Явно има опит да се създаде група, която да прави законови промени. Впрочем за това има отдавна предпоставка, тъй като още с избора на Емил Кошлуков стана ясно, че все повече изборът на генерален директор и на двете медии, така да се каже, част от неписания критерий е,  да могат да влизат в доброволни отношения с институциите, които да решават бюджетните въпроси. И аз мисля че това всичко е задвижено от решаването на бюджетния въпрос на БНТ.

 Орлин Спасов: Аз бих върнал проблема за нуждата от промени в Закона за радиото и телевизията дори още по-назад. Както добре знаем, това не е нова идея и фондацията, в която с Георги Лозанов работим – “Медийна демокрация” – многократно през годините е поставяла на дневен ред този въпрос. Още преди доста време беше ясно, че такива промени са наложителни. Между 2010 и 2016 година ние организирахме конференции и срещи, включително и международни, в които участваха политици, депутати, директори на ключовите български медии, експерти от чужбина, юристи. Заедно с медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” поканихме един от големите немски юристи в сферата на медийното право – професор Веберлинг от Европейския университет „Виадрина“, който е и практикуващ юрист. Той дойде в София, за да коментира немският опит в медийното законодателство. И по-специално представи Закона за медиите на провинция Бранденбург. Това е провинция от бившата ГДР и затова там имат опита, който и ние имаме – как се прави трансформация от една медийна система към друга. С помощта на фондация „Конрад Аденауер” преведохме Закона за медиите за провинция Бранденбург на български език и го разпространихме в медийните среди. Но в крайна сметка до промяна не се стигна, въпреки многото инициативи. Според мен причините, поради които това не се случи бяха няколко. Първо, липсваше политическа воля. Получи се просто едно говорене и дори съгласие от страна на всички, че трябва да има такива промени, но останахме само на ниво декларация. Второ, нямаше и медийна воля за промени, тъй като съществуващото статукво до голяма степен удовлетворяваше не само политическия, но и медийния естаблишмънт. Всички се задоволяваха с някакви ситуационни кръпки в Закона. Някъде около тези наши дебати дойде момент, в който самият премиер Бойко Борисов обяви гръмко, че фондация „Конрад Аденауер” ще пише нов медиен закон. Което предизвика голям потрес както в самата фондация „Конрад Аденауер” – тъй като не е прието фондации, особено чужди, да пишат закони в други страни – така и в българските политически и медийни среди, защото много хора там се уплашиха, че, ето, сега изведнъж тук ще бъде вкаран нов закон, който ще разбърка съществуващите конфигурации. Като финален резултат, прокарването на по-сериозни промени в Закона за радиото и телевизията беше възпрепятствано. Мисля, че сега практически сме в сходна ситуация, макар че контекстът е малко по-различен. Освен това, което Георги назова като причина за промяна на медийния закон, има и още една много важна причина, която е, така да се каже, неизбежна. Тя е в това, че през следващата година България, като страна-членка на Европейския съюз, е задължена да хармонизира своето законодателство с европейската Директива за аудиовизуалните услуги. Става дума за телевизионните услуги, но преди всичко за услугите в Интернет. Така че в съвсем близко бъдеще ще трябва да се направят промени в ЗРТ, а може би дори, което е по-малко вероятно, ще видим да се върви и към един изцяло нов закон.

 Георги Лозанов: Има група  към Министерство на културата, създадена от министър Боил Банов и  в която аз участвам. Работим от 6-7 месеца  по тази проблематика и мисля, че в началото на следващата година трябва да сме готови с предложение. Но мандатът на тази група е да въведе само промените, които се изискват във връзка с хармонизирането с Директивата за аудиовизуалните услуги. Те са доста ограничени като проблематика и са в съвсем друга посока – свързани са главно с разширяването, регулацията на Интернет.

Орлин Спасов: На фона на натиска за промени, това което виждаме да се прави, е създаването на работни групи. Вече се действа в плана на едно тромаво раздвижване на системата, с елементи на лека паника, за да се отговори на този външен натиск. В крайна сметка, според мен, целта обаче остава същата, каквато беше и досега – нищо да не се промени. В смисъл – тези промени да не засегнат съществуващите вече интереси на различни медийни и политически кръгове.

 Георги Лозанов: Мисля, че започва да има напрежение между Министерство на културата и Комисията по култура и медии. Тази група, която създаде Министерство на културата  е естествен резултат от нашите европейски ангажименти и в някакъв смисъл е  нейна алтернатива, и даже нейна съпротива, да се създава и друга група вече към Комисията по култура и медии!

 Юлиана Методиева: Добре, да чуем сега Жана Попова, която, освен че е преподавател по телевизионна журналистика, изследовател на медийните практики, но и води колонка във вестник Култура, всяка седмица ни дава и друг аспект, нюанс, в интерпретиране на телевизионните проблеми. Доколкото разбрахме от информациите, те са оскъдни, тази работна група ще съществува в условията на отказ от медийно участие – да слушаме какво става. Защо е този конспиративен характер?

 

 Доц. Жана Попова(вляво) е автор на специализирана колонка за медии в Пространство Култура(приемник на в. Култура); Доц. Вяра Ангелова(в средата) изследва големите медии в Румъния и България

Жана Попова: Не мога да кажа дали е конспиративен, защото всички в телевизиите знаят, че има такава група. Емил Кошлуков знае, че има такава група. Според информацията, която излезе, той е поискал инициирането на тази група.

Доколкото прочетох, има решение на Вежди Рашидов. Той има право да прави това, това не може да бъде обсъждано. Хубавото е, че те видимо нямат нужда от експерти. Това е хубаво. Тоест най-вероятно там ще тече медиен, а не експертен разговор. Това разделение е хубаво – ние, медийните хора, и вие, експертите. Натам върви, поне за мен, работата. Казвам, че е хубаво, защото досега експертите понякога бяха използвани за легитимиране на решения, които не са плод на експертност.

Лошото е, че има разделение сред медийните хора, защото хората от БНР не са поканени. Да, вярно, там има временен изпълнителен директор, и няма кого да поканят, но това стана поради някои властови намеси, а не защото така трябваше да стане. Тоест първо, вътре в самата група, която се е сформирала, има проблем, и той е, че хората от БНР ги няма. Едно от съмненията е, че промените ще вървят в посока към ново КТР – Комитет за телевизия и радио. Това е опасението на хората от БНР. А другото опасение, разбира се, върви по посока на това, че промените ще стигнат само до увеличаване на мандата на генералните директори и до увеличаване на парите. Нищо повече. Което ние вече сме го виждали, защото подобни групи се събираха и по времето на Вяра Анкова, тогава Вяра Анкова и Бойко Василев бяха участниците в тези групи, но те не доведоха до нищо повече, освен решаването на проблема как още една година да бъде увеличен мандатът на Вяра Анкова

Юлиана Методиева: Какъв е коментара за тази тайнствена работна група и  нейните цели на Вяра Ангелова? Като специалист по радиожурналистика, тя познава отлично проблемите на БНР отвътре – и като мениджмънт, стандарти, но и като условия за работа на журналистите.

 Вяра Ангелова: Искам да уточня, че работната група не е съвсем конспиративна като участници. Не можем да твърдим, че представител на БНР няма, защото Валери Тодоров, като бивш генерален директор на радиото е вътре. Също така и юристката в БНР участва.

Но аз бих добавила още един аспект към това, което казаха Георги и Орлин – освен двете комисии, които работят и как те ще излязат с някакви предложения, които не може механично да бъдат дописани в Закона. Трябва някак да има обща платформа, която да ги обедини, и съществуващата сега псевдо-политическа воля за промяна. Имаме и ситуацията, в която се случи генералния директор Светослав Костов (вече бивш – б.а.) от една страна, и фалитът на БНТ. Тоест, според мен има нова ситуация, в която се признава капитулацията на обществените медии и необходимостта от там да видим какво ще правим с тях.

 Юлиана Методиева: Мога ли да използвам това, че говориш ти, авторът на един  много силен текст в Маргиналия за безпрецедентния скандал в националното радио, да попитам – знаеш ли какви са причините временната комисия за разследване на спирането на сигнала на БНР и свалянето от ефир на Силвия Великова да удължи своя мандат до началото на януари?

 Вяра Ангелова: Не, не зная.

Юлиана Методиева:  Ако става дума за това, че тази работна група е инициирана само заради финансовия проблем на БНТ, то как ще се развият нещата?

 Георги Лозанов: Моята прогноза е, че нищо няма да излезе. Аз вече съм в това положение да участвам в разни групи, от които нищо не произтича! Това има, разбира се, хубава и лоша страна. Лошата страна е, че БНТ и БНР наистина се нуждаят от много сериозни реформи. Нямам предвид само финансовите проблеми в БНТ и управленческата криза в БНР. Тази криза вървя и през мандата на Радослав Янкулов, Бог да го прости. От другата страна си отиде абсолютно в ужас Ирен Филева(водеща предаване за медиите в “Христо Ботев” – б.а.). И от двете страни се дадоха човешки жертви, така да се каже, в този конфликт, който на всичкото отгоре имаше неясен произход. Той даже не беше като този сега, свързан с цензура.

 Юлиана Методиева: Какво имаш предвид като говориш за цензура? Какви са казусите, които те карат да смяташ,че има цензура?

 Георги Лозанов: В БНР беше свързано с опит за сваляне на журналист от ефир – Силвия Великова. Когато по времето на Радослав Янкулов попитах Силвия „има ли от страна на ръководството опит за намеса, за цензура?”, тя каза – “Ами не, няма го това, има друго – не може да управляват добре медията. Включително във финансовата й част.”.

 Юлиана Методиева: Имаш ли пример за цензура в БНТ?

 Георги Лозанов: В БНТ някак си ситуацията се промени сериозно и то не през конкретен казус, който да го извадим и да покажем. От там имаше следната промяна – в предишния мандат, от Вяра Анкова, повече или по-малко, особено протестите през 2013-2014 година, имаше една връзка между медията и гражданския подем в обществото. Тя беше свързана с това, че и говорители на тази гражданска линия, съпротива, стигаха до БНТ, стигаха основно в предаванията за култура.

После започна едно тихо и негласно прочистване на този тип либерални гласове. Това не мога да го нарека цензура, като някакъв показен цензурски акт. Дори недопускането на Александър Кьосев да говори, Бог да го прости, за Никола Георгиев(литературен критик преподавател в СУ – б.а.) не ми се струва достатъчно драстично и предполагам, че не е  бил проблем темата. Тези гласове, включително с техните виждания, с техните таланти, защото става дума за хора свързани главно с културната сфера, за мен това е чувствителна тенденция. И тя едва ли е случайна като политика. Това либерално общество, което се формира около 2013 и така нататък, беше в подем, да не използвам етикети и да казвам “умни и красиви” или каквито са, но имаше един подем граждански, и то главно свързан със София, на тези хора и хора, свързани с култура. Аз обичам да казвам, че талантът сам по себе си е либерален. Такива талантливи, либерални хора, сега по-малко се чуват в БНТ. Мисля, например, че в този период е абсолютно невъзможно да бъде произведен сериал като “Четвърта власт”. Не обсъждам  качествен сериал ли е бил, или не. Твърдя,че произвеждането на такъв сериал  днес е абсолютно невъзможно – с  политически послания,  с относително разпознаваеми адреси на критиката!

 Юлиана Методиева: Така ли е Жана? Има ли цензура в БНТ?

 Жана Попова: Не, думата не е цензура. Обаче аз си мисля за двата казуса, които разви доцент Лозанов. Лошото управление също може да бъде някакъв вид натиск, защото случаят с БНТ е точно такъв. Там има лошо управление – лошо управление не само като финанси. Само първо да изясним тази част. В момента, ако БНТ е фалирала, трябва да е обявен фалит на телевизията. Той не е обявен.

Там е обявен дефицит, който е планиран до 2021 година. Такова нещо е абсурдно да съществува. Не може да планираш дефицит – може да планираш приходи и разходи, но не и дефицит. Това означава, че има проблем в бюджета. Какво влиза в бюджета? Не видяхме, финансовият министър Владислав Горанов, който се разправя с една кабелна телевизия, макар и на БСП, да се справя с въпроса за дефицита на пари в БНТ.

Юлиана Методиева: Какво стана с репортерката на БСТВ?

 Жана Попова:  Това, че на Нора Стоичкова, при опит да зададе само въпрос, наистина беше само въпрос, ѝ беше казано “по-добре да питате за субсидията”. Та, първият проблем е този – че никой не се занимава с това къде отидоха парите от държавния бюджет през БНТ? Един човек излиза и казва: “Няма ги 70 милиона лева.” и никой не се занимава с този проблем. А работата на Вежди Рашидов е тази, и на Владислав Горанов е тази. При предишните събирания на подобен тип групи имаше, между другото, едно предложение на Владислав Горанов да се изчисляват едни кутийки с това колко струва еди колко си минути, часове програмно време. Изглеждаше сякаш се цепи всяка секунда телевизионно време, а хората вътре в телевизията трябва да обясняват всеки път какво работят и за какво е тяхната заплата – така изглеждаше всичко това като предложение. В момента въобще не се говори за това какво ще се произвежда в БНТ. Никой не пита какво става с журналистиката там. Първият проблем е, че не е изчистен въпросът с финансите на БНТ. Вторият проблем е, че там много предавания бяха свалени, най-вероятно те нямат рейтинг, само че нито едно предаване на БНТ няма висок рейтинг, така че това не може да бъде критерий. И нищо ново не е предлагано от Кошлуков. Нищо, което да замести това, което не се харесва на ръководството. Остана неясно защо са свалени част от предаванията. Дори водещите им не знаят защо са свалени. Това е голям проблем, защото дори да е прав Кошлуков, той действа без аргументи. Другият проблем са конкурсите в БНТ. Там бяха обявени конкурси за програмни директори и нямаще резултати от тези конкурси. Кой носи отговорност за случващото се в БНТ?

 Георги Лозанов: Във връзка с това да кажа едно предаване “Нощни птици”. Предаването “Нощни птици” е нежурналистическо и критическо предаване. То не се занимава с разследващи и каквито и да е било други неща. То е лайфстайл предаване до голяма степен. Но то падна, поне моето впечатление е такова, поради това, че беше трибуна точно на един кръг от хора, които сега вече нямат достъп до ефира на БНТ! Струва ми се, че това е една тиха офанзива срещу онези гласове, които са свързани с културата. Преди всичко, и които са гласове критически настроени към властта.

 Юлиана Методиева: Такава „тиха офанзива срещу либералните гласове“ по време на мандата на Константин Каменаров ли започна? Спомням си знаменателната фраза на Вежди Рашидов  “Кой Ви дава заплатата?” към Георги Ангелов, водещ на предаването „Денят започва с култура“ .

 Жана Попова: По времето на мандата на Вяра Анкова стана това.  Анкова излезе с писмо… Но Кошлуков покани Вежди Рашидов в „Още от деня“, за да говори против опонентите си, вместо да говори за развитието на медиите. Втори път отиде и разказа в сутрешния блок как трябва да се сменят хората, които правят културното предаване в БНТ, защото не подбирали правилно темите, според него. Това е  намеса в работата на една независима медия от парламентарен шеф – темите, гостите…

Доц. Орлин Спасов е автор на книгата”Преходът и медиите: политики на репрезентация”

Орлин Спасов: Ще отговоря и на въпроса за БНТ, но нека първо върна разговора към общия контекст на тези очаквани промени, защото и БНТ се вписва в тях. Бих модифицирал леко това, което каза Георги. Той каза, че най-вероятно нищо няма да се случи. Аз смятам, че нещо ще се случи, но така, че нещата да останат същите. Има дори опасност да станат и по-лоши. Най-вече се опасявам, че нуждата България да предприеме стъпки за регламентиране на Интернет средата може да бъде отиграна по начина, по който бяха направени промените във връзка  с GDPR. Видяхме как става това. Под формата на външно изискване за имплементиране на определени мерки, тук изискванията бяха разширени в посока на налагане на определени рестрикции върху журналистически практики, върху свобода на медиите – неща, които се оказаха силно проблематични и които в крайна сметка бяха оспорени на ниво конституционен съд. Сега очаквам, че нещо подобно ще се случи отново и че в близко време ще видим такива ограничаващи свободата на медиите и на журналистиката действия. И тук вече БНТ се вписва в този по-голям контекст, като, според мен, основният проблем е, че българските политици, казано максимално обобщено, просто не желаят обществените медии. Това е централният проблем. Те нямат нужда от тях и се страхуват от това да не би те да изпълнят действително ролята, която би трябвало да имат в едно нормално общество. А основното за една обществена медия е да бъде независима. Именно като независими, обществените медии могат да работят в подкрепа на демокрацията. От тук тръгва това нежелание на политиците да има силни обществени медии. Тези медии може би де факто няма да бъдат ликвидирани, но ролята им ще бъде изключително минимизирана и за тази цел ще се използват всякакви инструменти, включително и самият нов медийно-комуникационен контекст. Ние сега живеем в ситуация на информационна криза. Вече нямаме тези големи публики, каквито бяхме свикнали да виждаме. Публиката е фрагментирана. Ето, Жана Попова каза, че БНТ няма рейтинг. Това до голяма степен се отнася и до всички останали медии, просто мащабът е различен. Стана така, че някои от най-известните ютюбъри вече имат по-голяма аудитория, отколкото, да речем, Бойко Василев. И това радикално преобръща изобщо информационната среда. Вече не можем да очакваме от БНТ и от БНР просто да съобщават новини и информация. Защото това го правят всички. На този терен обществените медии много трудно могат да се конкурират. Струва ми се, че в контекста на информационната криза има нужда от сериозно преосмисляне на ролята на обществените медии. Те трябва да започнат да създават иновативни продукти, неща, които търговските медии не могат да правят достатъчно добре.

 Юлиана Методиева: Вяра Ангелова ме е научила на нещо, което така много опорно ми стои, затова искам да я чуя нея – защо са нужни обществените медии! Тя казва така: “Когато стане земетресение, хората пускат радиото, за да чуят какви са последиците, има ли щети и жертви.”. Тоест тя ми е казала, и аз й вярвам, че без обществени медии, особено без БНР, е невъзможно да си представим информационната среда.

 Вяра Ангелова: Аз съм напълно съгласна с Орлин и мисля, че това е процес на умишлена маргинализация на обществените медии от години наред не само от политици – това са сдружените сили с частните медии, които искат да превземат това поле, нормално, за да печелят от него.

И всъщност възползвайки се от цялата тая световна тенденция на театрализиране на информацията, някак си научихме и гражданството, публиката, да не ги търси тези медии. И когато ги търси да намира там нещо скучно. Скучно ли ще бъде като продукт, не знам. То си има поне четири измерения – продуктът, който се предлага от обществените медии, които не могат да го произведат качествено, защото са под натиск, защото нямат пари, защото нямат идеи, така, политиците, частния бизнес., интернет

 Юлиана Методиева: Значи вече няма да пускаме радиото, за да чуем за земетресението?

 Вяра Ангелова: Не, ще го пускаме, защото няма какво друго да пускаме.

 Орлин Спасов: Бих добавил, че към тези фактори за маргинализиране на обществените медии трябва да причислим и самия избор на генерални директори. Защото изборът на Кошлуков, изборът на Светослав Костов – това са стъпки в посока на минимизиране на ролята на обществените медии. Става дума за персонална компетентност, експертиза и, преди всичко, авторитет. Това е все едно да сложиш Емил Кошлуков за директор на Софийската опера и балет или на Националната библиотека. Не, че не може.

 Юлиана Методиева: Но не е в това работата.

 Орлин Спасов: Не е в това работата. Но не е достатъчно ти да си добър мениджър, какъвто той може би е, не знам, възможно е, възможно е и да не е. Но просто това са национални институции – БНР и БНТ, и тук би трябвало да има фигури със съвсем друга експертиза.

 Юлиана Методиева: Може би и с друга обществена репутация

 Вяра Ангелова: И въобще с виждане какво е обществената медия. Още при Каменаров мисля, че той въведе всичките тия директори по веригата – от самия Кошлуков, до останалите директори. Те идват от частните медии!

Жана Попова: Не е от частните, а е от ТВ7. Това е много важно да се каже, защото ТВ7 някак си изчезна от задълженията ни да питаме какво стана с парите, с които е правена тази телевизия. Но това, което казахме тук е, че въобще няма никаква идеология за какво са нужни тези бъдещи промени. Никой не казва каква е цялата рамка на това, което трябва да се промени.

 Юлиана Методиева: Ние с това започнахме, че конспиративно работят…

 Жана Попова: Ами не, все пак има появявания… Шефът на Комисията Вежди Рашидов ходи от време на време по предавания да говори за изложбите. Обаче въпросът е, че от една страна много отдавна се прицелиха в Интернет, защото Интернет е важното място в момента. Не за първи път се говори за това, че трябва да бъде овладян „медийният поток“, както му викат, в Интернет. Знаете това предложение, че СЕМ трябва да следи и Интернет изданията. Нещо, което е абсолютно невъзможно СЕМ да направи. Между другото, те плащат на външни фирми за това само да им направи мониторингите за телевизиите и радиата, пък какво остава за Интернет изданията. Така че това не е ново. Но не виждам да има някаква ценностна идеология в промяната на закона, дори няма обяснението кое е Интернет издание, какво всъщност е това, освен ония, които са в списъка на Министерството на културата.

Вяра Ангелова: Това се предполага, че трябва да го прави Комисията към Министерството на културата.

 Георги Лозанов: Демек като цяло аудио-визуалното съдържание в Интернет.

Жана Попова: И второто нещо, което е важно – имаше периоди, в които Законът за радиото и телевизията беше добър за частните медии. Това беше първият период. От 1998 година нататък. В тези години трябваше властта на държавните медии да бъде ограничена, така че да има място за развитието на частен бизнес. Имаше периоди, в които все пак се върна акцентът върху обществените медии. А в момента за частните медии е трудно да се развиват. С изключение на тези, които са много ясно натоварени с тази репутационна криза, която доц. Лозанов спомена, която трябва да овладяват. Това са Канал 3, телевизия Европа, телевизиите на БСП, на СКАТ, на Атака, България 24 – това са все политически телевизии, те са свързани с политически проекти. И само една от тях, Алфа, беше със статута на обществена програма – никоя от тях не е програма, която може да ни даде нещо отвъд, като общество имам предвид, освен пропаганда. В момента няма добър пазар за частните медии. Още по-лоша е ситуацията, както чуваме, за обществените медии и ние седим без промени в закона.

 Георги Лозанов: Няма пазар за частните медии – тук вече въпросът е глобален, започнем ли да говорим за него. Бизнес моделът на медиите е създаден изцяло върху практиката на традиционните медии. Той е създаден да се продава съдържание по един или друг начин, и срещу съдържание да се печели. Откакто сходно съдържание може да ползваш безплатно в Интернет, този модел е силно разклатен, престава да функционира. Заедно с това нов модел не се създава! Първо, то чисто регулаторно и правно, е много трудно да се рационализира комуникацията в Интернет. Така че това е дълбока криза. При нас, разбира се, всяка криза идва по по-драматичен начин, обстоятелствата са от всякакво естество. Но тя е дълбока и е свързана с това, че в момента се намира между двата модела – онзи започва да издиша, и съвсем вече хлопа, новитя не се създава, и е нещо средно. И в това средно се получи следното, за което много пъти става дума – в момента, за да има медии, трябва някой да налива в тях.

 Юлиана Методиева: Това е друга тема вече.

 Георги Лозанов: Това не е друга тема. Това е същата тема, защото когато някой налива в медиите, той не може да го прави и не го прави, няма някакъв такъв идеален капитал, който – ето, давам ти го, за да може да има добри медии в България.

 Юлиана Методиева: Искам точно това да изведем като обособена тема. Но, можем ли все пак да идентифицирате няколко политически фактори, които влияят на цялата тази ситуация? Аз, например, смятам за крайно проблематично обстоятелството, че Вежди Рашидов е поканил Канал 3, СКАТ,  да помагат в изработването на Закона, неглижирайки други представители. Това вече говори  за партньорство с медии, които дават комфорт на властта.

Георги Лозанов: Разбира се. Това е… отворена врата, но на мен ми се иска да кажа и друго. В тази ситуация само обществените медии могат да бъдат извън кризата, ако тази криза не се инжектира политически, или както казва Орлин – по някакво нежелание, по някаква конюнктура, да ги смачкаш. Защото те единствени нямат проблем с кризата на модерните технологии. По замисъл частните медии се наричат търговски, и не случайно е написано, че функцията на търговските медии е печалба. Това не е някакво печалбарство, да кажеш – “Ей, сега, виж ги тия, по закон им е сложено да печелят.”

Печалба значи ти да печелиш от собствения си бизнес, което ти дава независимост. Ако ти печелиш от това, което правиш в медийната среда, значи нямаш нужда някой да ти налива и този някой като ти налива, да ти налива и поръчки. И в този смисъл търговските медии са търговски наистина и имат шанс да изпълняват действително функция от гледна точка на Конституцията – задоволяване правото на информация, което е конституционно право, ако печелят. Тоест, ако те не са в тази криза. Както ТВ7, да кажем, тя беше най-класическият пример за това какво се случва, когато една медия по никакъв начин не печели, а точно обратното – се превръща в инструмент на някой, който влага пари в нея. Тези медии, за които споменаваме, повече или по-малко, всичките партийни телевизии са много характерни. Не случайно можеха да се правят партийни телевизии, вместо да изчезват. Защото в тази криза имаш една партия зад гърба, която ще ти дава пари. Сега това вече е видим ангажимент, съдържателен, но така или иначе ангажимент – форма на зависимост. Казваме, тези медии работят в конфликт на интереси. Но…аз не знам, да си признаеш конфликт на интереси – той изчезва ли? Ако си признаеш зависимост, така ли ще изчезне?

 Вяра Ангелова: Конфликтът – да, интересите – не.

 Георги Лозанов: И тук е така – едни зависимости, те са признати, разбира се, но от това те не са изчезнали и не изчезва фактът, че това е зависима медия. А пък аз обичам да казвам, че няма зависима журналистика – тогава това е нещо друго.

 Юлиана Методиева: Когато няма независима журналистика е голяма беда!

Георги Лозанов: Когато една журналистика е зависима, тя не е точно журналистика – може да е пропаганда, но може да е и пиар, може да е нещо средно, може да се опитва в единия край да бъде журналистика, в другия край…

 Юлиана Методиева: Доцент Спасов, какъв е политическият контекст, в който се правят промените днес в Закона за радиото и телевизията? Има ли някакви очевидни политически фигури, които искат да влияят?

Орлин Спасов: Очевидно е, че има един политически блок, който си е осигурил медиен комфорт през последните години. Този блок сега се консолидира и чрез предстоящите промени с всички средства ще се опита да запази медийния си комфорт. Това е, което виждаме. И тъкмо това обяснява изключването от работната група, поне на този етап, на хора, които биха били критични към този модел. Просто е абсурдно, че не са поканени някои хора. Например, абсурдно е, че не са поканени хората, които са правили действащия Закон за радиото и телевизията.

 Юлиана Методиева: Като професор Нели Огнянова, например.

 Орлин Спасов: Да, както и други хора, които имат принос за медийната регулация. Като Георги, например. Това са хора които имат роля в самото стартиране на медийната регулация в България. Става дума за континуален процес, а не за нещо, което започва от днес. Така че не може тази експертиза да бъде игнорирана по никакъв начин, камо ли пък по политически причини, което виждаме да се случва. Аз се притеснявам, че с изолирането на тези по-критически, по-либерални гласове, в крайна сметка се подготвя нещо, което като краен резултат няма да бъде добро. Опасявам се, че възможностите да се прави независима журналистика и да има свободни медии в България ще бъдат ограничени още повече. Това е политическата опасност в този начин на действие

 Юлиана Методиева: Предлагам да засегнем въпроса и със Съвета за електронни медии, все пак.

 Георги Лозанов: Ще говоря, да, но искам да се върна отново към темата за закона за радио и телевизия. Закони се пишат от юристи. И аз не съм писал закона, но Нели Огнянова писа закона в диалог много пъти с мен, изяснявайки си себе си самата. Но накрая това минава през правен разум и е много важно правният разум, който движи ръката. Може да правиш консултации с всеки, и с Канал 3, ако искаш, направо с Пеевски може да се консултираш, но накрая трябва да има един юрист, който да пише от гледна точка на правото, на медийното законодателство. Писането на закони е свързано, първо – с общностното право и с отношенията към него. То е свързано с вътрешния диалог между предишните закони, който става все по-сложен. И да пише така просто закон, това не е есе за свободата на словото!

 Юлиана Методиева: Е, биха ти възразили, че има достатъчно продажни юристи, които биха обслужили опакована в правна форма всяка материя.

 Георги Лозанов: Трябва да стои един възглед, който да има правна легитимност. Аз не виждам кои ще са юристите, които ще пишат тези закони. Това не е техническа работа. Това не е машинопис – ти да го кажеш, той да го облече в членове. Трябва да хванем във философията – дали ще остане същата философия, дали ще променяме… Иначе ще стане това, за което Орлин каза – може да сложат още няколко кръпки. Аз отдавна съм казал, че този ЗРТ е превърнат в индианско одеяло. Той е само кръпки, разбира се – може да сложат толерантни кръпки. Трябва да се напише в новата ситуация един закон с нова философия. Нова философия, която идва преди всичко от тази промяна на колективната ситуация, когато вече модела не го задават традиционните медии. А те трябва да се променят по модела, според който да могат да печелят. Аз не се плаша от тази дума – за да могат частните медии да печелят. Да се издържат от корична цена – това, което едно време се казваше. Когато 24 часа твърдеше за себе си в началото от пресгрупата, че е независима – казваха, “Ние пишем така текстовете си, че да говорим на езика на нашите читатели, за да могат нашите читатели да ни купуват, и ние с парите от това, че те ни купуват, да може да правим журналистика. Защото ако някой друг плаща, значи това няма да е възможно да бъде независима“. Коричната цена е свършила и някой трябва да плаща. Ние знаем кой плаща.

 Юлиана Методиева: Нека и Жана и Вяра да кажат мнението си по тази тема, за да минем към последния въпрос за Съвета за електронни медии.

 Орлин Спасов: Мисля, че СЕМ има сериозен проблем в последния си състав и този проблем стана особено видим при избора на генерални директори на БНР и на БНТ. По причини, които бяха вече коментирани многократно и от други експерти, този избор остави съмнение за външни зависимости на регулатора, за дирижиране отвън.

Съветът за електронни медии не се представя като най-независимият орган, меко казано. И тъй като нашият разговор се завъртя около нуждата от промени, мисля че те са наложителни и по отношение на СЕМ – съставът на регулатора, начинът, по който се избират членовете му, нуждата от присъствие на гражданска квота в СЕМ, процедурата, по която СЕМ избира генералните директори и така нататък. Просто има толкова много проблеми, които през годините са станали видими, че мисля, че заедно с другите промени в медийното законодателство наближава моментът да бъде преосмислена и ролята на СЕМ. Защото, както каза Георги, в тази нова медийна среда, доминирана от цифровия преход, и ролята на регулатора също трябва да бъде съвсем наново дефинирана.

 Вяра Ангелова: И при СЕМ и при подбора на хората в СЕМ, и покрай тази работна група за промяна, остава усещането, че става дума за някакви лобита, които ние не виждаме кои са, защото дори и да знаеш, че са представители на Канал 3, на някакви други медии – ние не знаем реалните им собственици. И това усещане за неяснота кой лобира за тези промени ни прави толкова подозрителни.

 Жана Попова: Това, което мен ме учудва, е че толкова години вече ние седим в мисленето си за обществени медии само БНР и БНТ… В Интернет могат да бъдат открити издания, които могат да бъдат наречени обществени, ако продължаваме да използваме същата класификация. Но дали можем да си служим още с нея? На мен ми е много трудно да реша кой може да направи тази типология в момента на медиите в Интернет от състава на СЕМ. Там няма такъв човек в момента. Не казвам, че хората там не са експерти – те са си експерти в някакви парцели. Но няма кой да види картината в цялост. Проблемът на СЕМ, според мен, от самото му създаване, е в ресурса, който има този орган. Тъй като този орган няма ресурса да прави мониторинг на всички медии, то не е и нужно да претендира, че може да проследи всичко. Загубих смисъла на СЕМ и по тази линия – как се създава връзка с предходни СЕМ управления, защото знаете че имаше период, в който не беше спазен Закона за радиото и телевизията, и самата Бетина Жотева беше назначена по-късно – тоест целия смисъл, че има приемственост в този състав, беше нарушен. Тъй че дори да има добър закон, не съм сигурна, че дори самите му творци ще посегнат да го изпълняват добре

Юлиана Методиева: Предсказана ли беше кризата в регулатора?

 Георги Лозанов: Аз не мисля, че регулаторът в криза. Той си е такова нещо, каквото си е. Но там където са активните зони на регулация въобще няма регулаторна идея, и нещо друго – няма и потенциал. Но те са свързани, действително, с едно съдържание, което не се разпространява само по радио и телевизия. Как да кажа, СЕМ не е демоде, но по предпоставка държи регулацията на трупчета по отношение на сериозните проблеми. И затова Съветът за електронни медии се превърна в един избиращ генерални директори орган и това е като основната му задача! Оттам нататък е въпрос вече за степен на зависимости – кой точно ще каже какъв генерален директор да бъде избран. Тази криза, за която говорихме – моделите, от там и на финансирането, има и следния ефект – вече да си генерален директор на двете медии не е престижно!

Жана Попова: Никой не иска. Никой нормален човек не иска.

 Георги Лозанов: Аз съм правил опити да моля хора, включително и мои приятели от детските години, и с репутации, няма да им казвам имената на хората – но с репутация, в България и извън България, да се кандидатират. Те казват “Дай нещо по-приятно да свършим. Недей сега да искаш такова нещо!“ В заключение искам да кажа – няма никакво съмнение, че трябва сериозна, и то през някакъв тип неполитическа, а експертна мъдрост, да се направи закон! Но…ако трябват промени те няма как да не са във връзка със защитата от фалшиви новини. Фалшиви новини е едното страшилище, което ще бъде използвано като форма за разправа с журналистиката. Въпросът е – кой ще казва коя новина е фалшива? Защото на един политик, когато му казваш истината, той след това казва “Ами, ето, това е фалшива новина, не е така.” И започва да обяснява нещо друго.

 Вяра Ангелова: Хрумна ми сега докато слушах доцент Лозанов, че в СЕМ всъщност регулират водоподаването в сградата, докато през покрива тече дъжда. Това е цялата работа.

 Юлиана Методиева: Хубава метафора за края на дискусията ни. Благодаря ви на всички!

Дискусията е проведена на 28 ноември 2019 г.

Подготвена за печат:

екип на Маргиналия

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: