Срещи с бежанските лагери в Босна и Херцоговина

 

Нашата авторка Геновева Сотирова участва в проект за стажант журналист от Европа на Програма на Майнорити райтс  за миграция и малцинства  с цел отразяване на бежанския проблем в Босна. Тя прекара 10 дни в Босна и Херцоговина. Посети няколко бежански центрове там.  Вижте първия й репортаж.

 

 

Пристигаме в края на кризата във  Вучак. Там хората вече са преразпределени в други центрове. Единият център  е Ушивак. Отиваме на посещение там.

 

Докато обикалях бежанските лагери из Босна се натъкнах на няколко жени. Общото между тях, че са мюсюлманки. Първата беше жена от Сирия . Докато се уговарях с преводачката  Хайрия срещнах жена от Сирия.

Ще я нарека условно Мюмина. Тя беше облечена в червена абайя и забрадена според ислямската традиция с бежава кърпа. Разговаряхме пред дървена къщичка тип общежитие.  Гледаше ме плахо и с помощта на преводач успя да ми обясни , че  в Херцеговина е била бита и унижавата от хърватски полицаи. Съблекли я гола, за да й направят полицейски обиск. Докато говореше на арабски гледаше в земята от срам и снижаваше гласа от преживяното унижение. Знам, че това е полицейска процедура, но се питам няма ли по-щадящи методи за полицейски обиск.

Мюмина споделя, че се страхува да бъде заснета от страх да не й навреди полицията. Докато пътувала от Сирия за Европа е платила 7500 евро. Била сама с детето си.  От езика на тялото й допускам, че е била подложена на сексуален тормоз по границите  Чуввстваше си някак опозорена, защото я бяха разголили пред други хора. За нея това е  било равносилно на изнасилване.

 

 

В същия лагер се запознах с Амина. Смела жена от Сомалия. Пътувала с кораб до Гърция, мъжа й бил болен от диабет. Успели да се доберат до Босна, с надеждата да стигнат до западна Европа. Малко по- навътре в лагера се натъкнах на група пакистанци. Те спяха в голямо хале, което приличащо на фургон. Голяма мизерия…Но те бяха щастливи за това,  че  имаха храна и подслон и бяха благодарни на всяка изпушена цигара.

Ден  петък след изтощително пътуване до Бихач пристигаме в лагера Боричи. Там се запознахме с Ум Захра. Всички така я наричат . Сядаме в коридора. Тя е от Иран, бяга от режима на Аятоллах Хомейни. Инженер по образование, Захра споделя, че е разведена от мъжа си защото не е съгласна с режима там.  Мюсюлманка  е, но не приема да я принуждават да се забулва. Средна на ръст, мургава, с руса коса и не желаеше да бъде снимана. Черните й очи те пронизват докато говори. Беше облечена в яке , дънки и по джапанки боса се разхождаше из лагера.

Има две дъщери. Едната е в Иран, а другата е с нея и доста ученолюбива. Всички в лагера я уважават. Захра  е нещо като лидер. Дори ние от Майнорити райтс го усетихме.

За тази бежанка там е безвремие. Тя сподели, че е самотна и няма приятели извън лагера. Каза ми, че за да преодолее самотата се опитва да спи. В депресия е. Първият въпрос, който ми зададе е дали съм мюсюлманка. Отговорих утвърдително. После започна да споделя историята си. На въпроса ми как прекарва деня си отговаря, че я обучават на изкуства.На жените след  тридесетгодишна възраст не се предлага друго освен обучение по изкуства в бежанските центрове.

Общото между тези бежанки беше, че те се боят от всеки който не е от тяхната култура. Предполагам защото са били отхвърляни многократно. В Босна към днешна дата на бежанците не се гледа с добро око. Хората се боят от зарази и болести и по тази причина бягащите от война или репресии в страната си живеят изолирани в бежанските лагери.

 

 

 

В световен мащаб бежанците са около 25 милиона годишно. Сирия е загубила милиони жертви от началото на гражданската война. Над 235 хиляди души са избягали между 12-ти и 25-ти декември от южните райони на сирийската провинция Идлиб към северните й части в търсене на по-безопасни райони. От друга страна, европейският съвет излива милиони в защита на външните си граници.  За изграждане на бежански лагери от Иом, Босна получава около 30 милиона евро от представителството на европейската комисия. Резултатът не е много окуражителен . Все още има мизерстващи  хора в лагерите. Причината за това, според председателят на ООН за Босна и Херцеговина Петер Вандер Ауагер, се дължи на обстоятелството, че много хора ги транзитират през центъра в Ушивак.  Там хората чакат да бъдат преразпределени. Жените просто ги транзитират и за това им се предлагат само такива обучения.   Бежанките като тях , които нямат квалификации или  не владеят езици, са принудени да разчитат на трафиканти.  Лесно стават жертви на насилие и от страна на полиция и трафикантите.

 

Босна и Херцеговина е държава изградена на федеративен принцип и много проблеми в бежанските лагери се решават на място от кметовете без подкрепа от федералното правителство.

 

Видяното в Босна ми напомни на несъстоялата се интеграция на ромите, харчат се милиони за интеграция, но реално няма кой знае каква промяна.Бежанците и ромите имаме сходни проблеми по някой теми като например гетата и лагерите, образование и културно сближаване. Мисля,че е време за промяна.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Геновева Сотирова

Геновева Сотирова е работила до 2012 г. като разследващ полицай . Завършила е гражданско право и процес , наказателно право и процес . административно право и процес. римско право. Карала е допълнителни курсове курс по журналистика, курсове по социология