Да надиграеш системата и законите…

Споделете статията:

Тази седмица с настъпване на топлото време на няколко пъти имах срещи КППетя и нейния екип. КаПеПетя доскоро беше съседката леля Петя, която някак виждах с двата си пудела само в асансьора от време на време. От седмица две обаче тя всяка сутрин заема стратегическата пейка пред входа, разхождайки двамата си любимци и остава на пейката до падането на вечерта – най-вероятно пуделите обратно на размера им, имат огромни нужди.

Там на пейката КППетя спира и говори с всеки влизащ и излизащ във входа и за разлика от полицейските пунктове, писмена декларация или разрешително няма да те спасят от разговор и обсъждане. Освен всичко своеобразния генерален щаб на блока се допълва от съседката от първия етаж в ляво, която служи като медицинско лице на щаба, изпълнена с различни съвети за красота и здраве от дълбините на социалните мрежи и съседката от втория етаж в дясно, която след последните избори за домоуправител се скара със съседката от първия етаж в ляво и оттогава някак винаги й е „на въпреки“. И така застанали на своите тераси двете помощнички на началник щаба допълват с мнения и съвети.

И не знам дали всекидневните пресконференции, статистики и новини ме спират да излизам или мисълта за това, че всяко излизане ще е придружено с неловък и странен разговор с тях. Като онзи ден, когато пристигна една доставка за мен:

–        Оооо, момчето – какво сме си поръчали – каза КППетя изпод маска.

–        Ами едни шампоанчета – отвърнах аз плахо, докато приемах пратката от куриера.

–        Абе, момче, теб шампоанче няма да те оправи. Трябва май ножицата да играе – отвърна ми тя.

–        Не я слушай, момче, сега четох във фейса, че къдравите не боледуват от тоя вирус – отвърна съседката от ляво.

–        Ай, пак си чела глупости бе Гергано, остави го момчето на мира – да си пазарува – трябва да се стимулира икономиката – отвърна и тази в дясно.

И аз използвайки тази временна кавга сред тях можех бързо да се шмугна във входа и да напусна бойното поле.

И всяко излизане или доставка е придружено с онова тежко чувство в мен на какво ще обясня сега, като ме спрат трите лели отпред. Как да им обясня защо съм си поръчал пица (с тия килограми моите, както ще каже съседката от първия етаж, на което ще получи контра-аргумент, че момчето просто има тежък кокал) или защо отивам трети път до магазина и как така решавам да пазарувам без списък и забравям неща.

Съботният ни разказвач на истории Максим Делчев

И затова днес цял ден отлагах ходенето на пазар, гледайки през балкона, дали случайно не е чисто и КППетя и нейният екип не са в заслужена почивка. И в един такъв момент сякаш площадката пред входа се оказа чиста и аз се спуснах с моя списък за пазар, торба, маска, очила и портмоне към асансьора….

За съжаление асансьорът се оказа прекалено бавен и изскачайки от вратата, видях познатата ми троица да заема местата си:

–        Ооо, момчето, накъде си се запътил днес?

–        На пазар към големия магазин – отговорих разочаровано, приготвяйки се за серията следващи въпроси.

–        Аа добре, до него имаш да походиш – ще свалиш някое килце – се чу гласът от ляво.

–        Стига ма, Гергано с твоите глупости – се чу глас в дясно.

–        Да… Извинете ме, ама трябва да тръгвам – отвърнах.

–        Разбира се. Само че да знаеш полицаите са сложили лента на парка и ще трябва да го заобиколиш – каза КППетя. Или да минеш напряко през лепкавата кал. Ама после тая кал няма чистене.

–        Мерси, ще го имам предвид – отвърнах и побързах, слагайки слушалките, за да довърша разговора, смутолевих – Приятен ден.

Не чух отговор, а и с бързи крачки вече се бях отправил към магазина. И когато стигнах паркчето преди него, наистина видях, че е обградена с лента. И то на всичките входове. И видях, че в парка на доста от пейките седяха хора, наслаждавайки се на слънцето. Просто полицията беше решила да прегради алеите, но между тях през тревата спокойно можеше да влезеш в парка.

Направих първата крачка към прекия път и се спрях. Спомних си изведнъж съвета на моя началник – щаб. Че ако мина оттам ще се окалям. Огледах се – не знам кога за последно беше валяло, но всичко беше така сухо, че не знам за каква кал ми говореше тя.

Направих втората крачка и се спрях. И осъзнах глупостта си. Лесно можех да наруша глупавото правило и лесно можех да прескоча грешно сложените прегради и нищо нямаше да се случи – нямаше да се разболея. Нямаше и да бъда арестуван. Щях да надиграя системата и законите. И да спечеля. Но същевременно щях да се накалям. С онази кал, която няма чистене, дето залепва по теб. Онази вътрешната, душевна кал, за която КППетя явно ме предупреждаваше.

Минах по дългия път. И се върнах по него. И на влизане в блока, триото ме чакаше изпитателно:

–        Е напазарува ли?

–        Да и ви благодаря.

–        Защо пък сега ни благодариш?

–        Защото ми помогнахте да остана чист….

Та този Шабат искам да ни пожелая освен да сме здрави и весели, да сме малко по-чисти. И малко повече спазващи дори онези глупави и безумни норми и правила, които знаем, че лесно можем да заобиколим. Заради калта, която не се чисти.

Шабат Шалом

И на всички, които празнувате в неделя Хубав празник.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: