Лятна класация: Поредна порочна практика в социалното подпомагане е санкционирана от съда

Нова стъпка напред в развитието на българското право и защитата на човешките права

На 24 февруари 2021 г. Софийски апелативен съд постанови решение, с което категорично намира, че Столична община, в лицето на своите служители е спомогнала за нарушаването на основни човешки права и свободи на Георги Ценов – български гражданин, човек с увреждания, неоснователно поставен под запрещение, настанен и държан в продължение на шест години против волята му в Дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер.

Млад мъж с изключително силен характер и воля, Георги е бил поставен под запрещение през 2002 г., след което е бил насилствено настанен в институция със заповед на министъра на труда и социалните политики. Условията на живот в дома са били силно нехигиенични, нечовешки и брутални – с липса на отопление през зимата, липса на предмети от първа необходимост като чаршафи и завивки, с лоша храна в особено малки количества.

Роден свободолюбив и бунтар по природа, Георги Ценов често бяга от институцията и търси помощ. При едно от своите бягства той успява дори да осъществи среща с администрацията на президента на Република България, за да отправи за пореден път своето искане за свободен и равноправен живот в обществото, и да се надява то да бъде чуто.

Благодарение на упоритостта си и непоколебимата си целеустременост към своята свобода и правото да се разпорежда сам с живота си, Георги успява да постигне желаната промяна[1]. През 2008 г. съдът отменя запрещението му и той отново става дееспособен и пълноправен гражданин.

Задържането му в институция и отнемането на дееспособността му обаче далеч не са единствените нарушения и посегателства срещу неговите права.

През целия период на престой в Подгумер, директорът на институцията, д-р Лулчев е бил назначен за настойник на Георги Ценов. Създаден е изключително опасен за волята и живота му правен абсурд – конфликт на интереси, в който единствената личност от която затвореният в институцията Георги може да търси подкрепа е началникът на същата институция. Така когато се появи противоречие между интересите на институцията и интересите на настанените в нея, не би имало кой да ги защити и кой да се погрижи за тях. По този начин единственият, който може да се оплаче от директора на „затвора“, в който Георги е поставен е… същият директор на „затвора“.

Очевиден пример за конфликта на интереси и несправедливостта, на която е бил подложен запретеният, е моментът в който д-р Лулчев е подал молба от себе си в качеството си на настойник, до себе си като директор на институцията, в която иска настаняването на Георги в Дома в с. Подгумер.

Конфликтната фигура на директора-настойник обаче не изчерпва отговорността в случая на Георги Ценов. Българският закон е предвидил по-висшестоящ орган, който да контролира настойника и да се намесва, когато действията на същия не са в интерес на поднастойния. В семейния кодекс ясно е посочено че този орган е кметът на общината или посочено от него длъжностно лице.

В настоящия случай отговорна за действията на настойника е била и самата Столична община, която би могла да се намеси във всеки един момент и да контролира изпълнението на настойническите задължения. Законът установява, че „органът по настойничество и  попечителство може по всяко време да направи промени в настойническия съвет и попечителите, когато интересите на малолетния, непълнолетния или поставения под запрещение изискват това.“ (чл. 113, ал. 1 от СК (отм.))

Именно общината е била тази, която е можела да назначи и промени настойник, и чрез своите правомощия да се погрижи за подобряване на състоянието на поднастойния. Меко казано смущаващо и притеснително е да разберем, че Георги не е единственият човек, на когото за настойник е бил назначен директора на институцията, в която е настанен.

Правният абсурд се е превърнал в порочна практика.

Именно поради това, за да прекрати и поправи подобни неправомерни практики, Софийски апелативен съд постановява едно прогресивно за защитата на правата на хората с увреждания и изобщо за фундаменталните човешки права, решение.

В него съдът изтъква, че „когато се появи противоречие в интересите на настойника   и   на   поставения   под   настойничество, органът по настойничеството при общинския съвет следва да отстрани настойника от настойническия съвет.“ Това е установено и в разпоредбите на семейния кодекс, както и в трайната практика на ВС и ВКС. Въпреки твърдените противоречия и от ищеца Георги Ценов и от настойника му обаче, такива действия не са били предприети от Столична община.

Съдът не се ограничава само с цитиране на вътрешния български закон. По-нататък той посочва, че  неизпълнените задължения на Столична община произтичат и от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, на чиито разпоредби се е позовал ищецът Георги Ценов.

Съгласно разпоредбите на ЕКПЧОС именно Държавата чрез своите органи (в случая Столична община като Орган по настойничеството) следва да осъществява хуманна политика в областта на социалното подпомагане, като гарантира изпълнението на основните човешки права и свободи на поставените под пълно или ограничено запрещение, в качеството им на уязвими лица. Съдът счита, че Столична община не е осигурила на Георги Ценов хуманно и неунизително отношение при настаняването му в Дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер. По този начин същата е извършила непозволено увреждане спрямо него.

С решението си апелативният съд в София потвърждава решението на първата инстанция и осъжда Столична община да заплати финансово обезщетение на Георги Ценов за прекараните от него дълги години в унизителни и нечовешки условия в институция, против волята му.

Това решение е стъпка напред в борбата за правата на човека, която изобличава поредната порочна практика в социалното подпомагане, и изтъква че водещо в него следва да бъде именно хуманното, равноправно отношение към всеки един човек.

 

 

 

 

 

[1]     ​https://www.marginalia.bg/aktsent/vazmozhni-chudesa/

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
myroslav.moravsky@gmail.com'

Мирослав Моравски

Мирослав Моравски е адвокат и застъпник за човешки права, писател и музикант от гр. София. Той активно работи по редица казуси в сферата на правата на хората в неравностойно положение, запрещението, деинституционализацията и социалното подпомагане. По съдебното дело на Георги Ценов адвокат Моравски работи в тясно сътрудничество с международната правозащитна организация Валидити - https://validity.ngo/Съвместно с това той е автор на книги, пиеси и музика, свързани с българските корени и фолклор. Първата му книга "Невидена река" излиза през 2018 г., заедно с албум с авторски музикални композиции.