Мехмет Юмер: Брюксел ще настоява Турция да спазва споразумението за реадмисия в замяна на финансова помощ.

Споделете статията:

Господин Юмер, в края на февруари, след сблъсък със сирийската армия, при който бяха убити 36 турски войници, Анкара реши да не спира бежанците от Сирия, които се опитват да влязат в ЕС. Президентът Ердоган заяви, че Турция вече няма нужда от шестте милиарда евро, които Европейският съюз се е ангажирал изцяло да изплати заради сделката за мигрантите от 2016. Можем ли да наречем това рекет?

Причина за голяма част от проблемите, с които се сблъсква турският президеднт Реджеп Тайип Ердоган е самият той. Когато говорим за бежанската криза не трябва да забравяме, че още от самото начало на вътрешния конфликт в Сирия Турция подкрепяше опозицията срещу сирийския лидер Башар Асад. Конфликтът, в който турската държава, ръководена от управлляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган доведе и до бежанска вълна оттам. И Турция прие около четири милиона сирийски бежанци. Вярно е, че в последствие Турция се нагърби с редица проблеми, произтичащи от това, за които Европа си затваряше очите. Европа почти винаги говореше за проблема с половин уста. От друга страна, в Европа се родиха и крайни националистически формации, които искаха да правят политика на гърба на бягащите от войната хора. С други думи, Европейският съюз водеше недалновидна и често егоистична политика спрямо бежанския проблем и Ердоган добре забеляза този факт и прецени, че бежанската карта може да бъде силен коз в ръцете му.

Но турското общество не прие много радушно прииждащите бежанци. Те подбиха цените на пазара на труда, на много места започнаха да се появяват магазини с табели на арабски език, местните жители започнаха да избягват местата с концентрация на бежанци, заради притеснения от криминалния контингент сред тях. Ако си спомняте, след като стана кмет на Истанбул, Екрем Имамоглу върна близо един милион бежанци от Истанбул в лагерите, защото голяма част бяха ги напуснали и дошли в мегаполиса за по-добри уславия за работа и начин на живот.

Сега президентът Ердоган реши да отвори границите и турските власти непрекъснато съобщават за десетки хиляди напускащи страната бежанци главно поради две причин. Първо, президентът Ердоган поиска подкрепа от ЕС, НАТО и Вашингтон в сирийската провинция Идлиб, където загинаха турските войници, за които споменавате. Целта на Ердоган беше да се еманципира от Русия, взимайки зад гърба си подкрепата на западните му съюзници, но те не откликнаха на призива му и той остана принуден да замине за Москва и да договори примирие обаче по правилата на Владимир Путин. Второ, голяма част от недоволните от наличието на бежанците в самата Турция са гласоподавателите на управляващата ПСР и Ердоган добре знае това.

Сега турският президент шантажира отново Европейския съюз с бежанската карта, за да може да откъсне каквото може. Вярно е, че бежанците са проблем за Турия и за управлението на Ердоган, но дали използването им като коз срещу Европа оправдава действията му е отделен въпрос. Но ние вече свикнахме да виждаме, че в Турция на Ердоган проблемите се решават с правото на силата, а не обратното.

Проваляйки се в Сирия, Ердоган се обръща към обичайната си изкупителна жертва: Европа. След срещата си с Путин, турският ръководител планира да посети Брюксел на 9 март. Това се случва на фона на кризата около сирийските бежанци, които започнаха да преминават границата на Турция и ЕС. Бихте ли споделил прогнозите си от това посещение?

 Темите, по които ще разговарят турският президент Ердоган и европейските лидери ще бъдат основно отношенията Турция-ЕС, бежанците, сигурността и Сирия. В свое изявление по този въпрос турският президент изтъкна, че акцент в срещата ще бъде споразумението за реадмисия между Турция и ЕС и получаването на по-голяма международна помощ за бежанците, намиращи се в Турция.

Най-вероятно Брюксел ще настоява Турция да спазва споразумението за реадмисия, в замяна на което тя да получи допълнителна финансова помощ.

Как оценявате действията на опозицията в Анкара?

 В Турция вместо да предлагат реални политики за решаването на бежанския проблем, опозиционните партии се чудят какви формулировки да използват за да критикуват властта. Например езикът на опозиционните партии към бежанците е по-остър в сравнение с управляващите. Проблемът, свързан с реда и сигурността се нарича „проблем за националната сигурност“ от опозиционните Републиканска народна партия (РНП) и Добрата партия. РНП поставя основния акцент върху средствата, които се изразходват за бежанците. След последните събития на турско-гръцката граница говорителят на РНП окачестви действията на гръцките власти като „насилие“ и заяви, че те са неприемливи.

Какво мислите за външнополитическата стратегия  на българския премиер в тази обстановка? Турският ръководител поздрави “здравомислещата позиция на България под председателството на приятеля ми Бойко Борисов”?

Посещението на българския министър-председател г-н Бойко Борисов в Анкара може би целеше да се постигне ново качество на диалога както между Анкара и Брюксел, така и между Атина и Анкара, но на този етап второто се оказа невъзможно. А и нямаше голям оптимизъм това да се случи по разбираеми причини. Сега Анкара насочва бежанския поток предимно към гръцката граница, защото Атина наложи вето на решението на НАТО да подкрепи Турция в Сирия. Освен това около газовите находища край водите на Кипър се сблъскват интересите на Турция и Гърция, а и не само на Гърция.

България се опита да посредничи, като инциира среща в София между гръцкия премиер и турския президент, но това не се случи. И възможностите ни се оказаха дотук. Но няма съмнение, че премиерът Борисов ще извлече вътрешно политически дивиденти от тази инициатива.

Въпросите зададе:

Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.