Михаил Иванов: Колко /не/ знаем за гетата?

от -
23

 

Министерският съвет да възложи на НСИ редовното и обстойно събиране, обработване и публикуване на статистическа информация за депресивните градски територии, които имат характер на гета. Списъкът от показатели, по които да се събира тази информация, да се изготви от специално назначена работна група.  Информацията да се извлича от преброителните участъци, разположени в тези територии. Границите на депресивните градски територии да се очертаят от съответните общини. За целта в бюджета на НСИ да се предвидят необходимите средства, предлага известният експерт по малцинства Михаил Иванов

 

ЗА ДЕПРЕСИВНИТЕ ГРАДСКИ ТЕРИТОРИИ, КОИТО НИ Е СРАМ ДА НАРЕЧЕМ ГЕТА[1]

 

В България различаваме два вида територии, които изискват специално внимание като територии на застой, мизерия и изолираност:

  1. Селищни системи, състоящи се от разпръснати малки населени места, предимно в планински и полупланински райони.
  2. Гета в градовете, предимно в големите и средноголемите градове.

Тук ще става дума за гетата.

Гетата на България продължават да не са първостепенен приоритет за българското общество. Те продължават да не са в центъра на вниманието на държавните органи.

Някои общини полагат  частични усилия, които обаче не са системни, разточени са във времето и имат ограничено финансиране.

За гетата се говори без изрично да бъдат назовавани като такива. Те присъстват ежедневно в медиите. Спорадично някои популистки етноцентристки партии призовават за тяхното ликвидиране по булдозерния метод.

Ето един непълен списък::

„Факултета“, „Филиповци“ и „Ботев“ („Абисиния“) в София, „Столипиново“ и „Шекер махала“ в Пловдив, “Надежда” в Сливен, “Хумата”, „Младеново“ и “Момин брод” в Лом, “Каменар” и „Максуда“ във Варна, “Комлука” и „Меден рудник“ в Бургас, “Махалата” в Казанлък, „Нов път“ във Видин, „Кошарника“ в Монтана, “Изток” в Пазарджик, “Република” в Хасково, “Изток” в Кюстендил, „Лозенец“ в Стара Загора, „Махалата“ в Асеновград, „Шекер махала“ в Петрич, „Боровец“ в Кърджали, „Махалата“ в Ямбол, „Махалата“ в Самоков.

Не всички гета са еднакво проблемни. Някъде условията на живот са малко по-добри, докато в други картината е тягостна. Освен това в самите гета наред със зоните на дълбока мизерия има и относително по-благоустроени зони..

 

Характеристики.

Проведените изследвания и непосредствените наблюдения дават възможност да се извлекат някои общи характеристики, валидни повече или по-малко за всяко от гетата. Макар че по-голямата част от тези характеристики се смятат за добре известни, полезно е те да бъдат представени обобщено и  систематизирано:

  • Обособеност. Гетото е обособила се с времето градска територия.
  • Затвореност. Относително затворен свят със свои вътрешни правила. За много от живеещите в гетото то е „своя“ („нашия“) свят. Наблюдава се синдромът „уют на гетото“.
  • Границата на гетото с макросвета често е конфликтна зона между живеещите в гетото и живеещите извън него.
  • Етнически специфична територия. Населяващите гетото се самоопределят предимно като принадлежащи към етнически групи, различни от българската – като роми/цигани, турци, мюсюлмани (като етнос), а известна част се самоопределят и като българи. Населението извън гетото обикновено ги нарича цигани, но част от тях отхвърлят тази идентичност. Наблюдава се и ситуационно променяща се идентичност.
  • Религиозна нехомогенност. Мюсюлмани и християни. Християните от своя страна биват православни и различни протестантски деноминации.
  • Вътрешна териториална структурираност. В рамките на гетото често се наблюдава териториална обособеност по социален и етнорелигиозен признак, включително според принадлежността към различни ромски субгрупи.
  • Етническата (субетническата) и религиозна фрагментация, която се наблюдава в някои гета, е взаимно обусловена от дистанции и дори враждебност между различните фракции.
  • Разрастване. След политическата промяна през 1989 г. и 1990 г. много от гетата стихийно се разраснаха, акумулирайки придошли от селата, където икономиката изпадна в колапс.
  • Липса на регулация и/или неактуална регулация. Незаконно строителство. Процесът на регулиране на тези територии (кадастрални карти, установяване на собствеността на земята, подробни устройствени планове и планове на улична регулация) върви много бавно. Липсата на регулация прави невъзможно благоустрояването чрез строителство на техническа и социална инфраструктура. През последните години зачестяват акции на отделни общини за събаряне на незаконни постройки. като в редица случаи на останалите без жилище не се предлага адекватна възможност за настаняване.
  • Ниско строителство. Преобладава едноетажно и двуетажно строителство. Значителна част са паянтови сгради, които несъответстват на строителните норми, включително и бидонвили (бордеи). Има също така и масивни сгради, отговарящи на изискванията,  както и сгради, които могат да бъдат определени като търпими, включително и след неголямо подобрение. Напоследък се проявява тенденция на подобряване на сградния фонд, главно със средства, идващи от мигриралите в чужбина.
  • Частично или изцяло отсъствие на техническа инфраструктура –  водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, прокарани улици, пътни настилки, тротоари, улично осветление.
  • Частично или изцяло отсъствие на социална инфраструктура – училища, здравни заведения, културни институции, зелени площи, социални служби, полицейски участъци.
  • Религиозна инфраструктура. Големите вероизповедния (православно и християнско) в повечето гета нямат свои храмове. Функционират молитвени домове на различни протестантски деноминации – по правило в приспособени за целта сгради.
  • Замърсеност. Непочиствани улици, стихийно образувани сметища.
  • Пренаселеност. Напоследък е налице тенденция за намаляване на гъстотата поради засилената емиграция след приемането на България в ЕС.
  • Социална стратификация. Преобладаваща бедност. Преобладаващата част от живеещите в гетото са бедни. Значителен е броят на свръхбедните. Има и открояващ се слой на заможни. Разликите в социалния статус се проектират в установените в гетото социални отношения между различните слоеве.
  • Необразованост. Териториалната гетоизация има за следствие гетоизация на образованието. Изключително ниско равнище на образованието. Широко разпространена неграмотност и функционална неграмотност сред трудоспособното население.
  • Висока заболеваемост. Териториалната гетоизация има за следствие гетоизация на здравеопазването. От оскъдната статистическа информация се знае, че основните демографски показатели имат крайно неблагоприятни равнища, сравнени със средните за цялото население на страната. Става дума например за очаквана продължителност на живота (значително по-ниска от средната), смъртност, детска смъртност, майчина смъртност (значително по-високи от средните) и т. н. Високо равнище на инфекциозни заболявания. Високо равнище на хронични заболявания. Разпространение на наркомания.
  • Висока безработица. Висок дял на участие в нискоквалифициран труд. Висок дял на участие в сивата икономика. Участие в черния пазар, особено на цигари и наркотици. Напоследък се наблюдава повишаване на заетостта.
  • Лихварство. Големи групи от свръхбедното население в гетото се намират в пълна или частична зависимост от лихварите.
  • Пазарища на евтини гласове по време на избори. Търговията с гласове в гетата се върти от местни брокери, зад които стоят влиятелни мафиоти.
  • Престъпност. Високо ниво на битовата престъпност. Зачестяват битовите сбивания предимно вътре в гетото, но има сбивания и на границата на гетото с макросвета.
  • Миграция. След присъединяването на България в ЕС се наблюдава засилена емиграция. Трайно мигрират главно по-образованите, по-квалифицираните, по-подвижните, по-предприемчивите. Обикновено най-напред мигрират родителите, които после изтеглят и децата, а понякога и възрастните си родители. По-рядко се наблюдава емиграция и на неквалифицирани, но подвижни хора от гетата, които заминават на сезонна селскостопанска и друга черна работа.

 

Информацията за гетата.

Наличната информацията за гетата в България е непълна, разпиляна, несистемна и събирана епизодично. Националният статистически институт (НСИ) не публикува статистическа информация за гетата. По изключение в началото на века по конкретен повод в Самоков след очертаване на територията на „махалата“ от общината е събрана и обобщена статистическа информация, извлечена от разположените в нея преброителни участъци (най-низшите първични териториални единици по време на преброяванията).

Националните изследвания, в които е отделено специално внимание на тези градски територии, се броят на пръсти:

  • През 1994 г. Илона Томова заедно с ръководен от нея екип за целите на изследването „Циганите в преходния период“ посещава и изготвя описание на 137 компактни цигански махали в 56 града и 69 села. Генералната съвкупност е около 600 000 души, идентифицирани от околното население като цигани..
  • През 2004 г. Международен консорциум FAS 2003 осъществи „Подготвително проучване на урбанизацията и жилищните условия в ромските квартали, България“. В представения доклад, одобрен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са анализирани и обобщени данните за жилищните условия на „ромските” градски квартали в 88 населени места с общо население около 400 000 души. Някои от резултатите от изследването са представени в отделни публикации. Самият доклад не е достъпен публично.
  • През 2013 г. екип с ръководител Румян Сечков работи по изготвяне на общински „карти на уязвимите етнически общности и най-маргинализираните общности“ („роми и други етнически общности в сходна ситуация“). Идентифицирани са 320 по-големи и по-малки проблемни селищни територии. Идентифицирани са 10 110 най-маргинализирани домакинства от етническите общности. Направен е известен опит за описание на тези територии. Резултатите са собственост на МТСП и не са публично достояние.

Дефицитът от информация за гетата се наслагва с изключително оскъдната статистическа информация за населението и жилищния фонд по етнически групи и вероизповедания, публикувана или предоставяна от НСИ в публикациите на данните от преброяванията, в други публикации и в служебни документи.

Излишно е да се обосновава, че без изчерпателна и системно събирана информация е невъзможно провеждането на политики, насочени към ликвидирането на гетата като депресивни градски територии. и по-специално – на планирането, финансирането, провеждането и  контролирането на изпълнението на такива политики.

 

Препоръки:

  1. Министерският съвет да възложи на НСИ редовното и обстойно събиране, обработване и публикуване на статистическа информация за депресивните градски територии, които имат характер на гета. Списъкът от показатели, по които да се събира тази информация, да се изготви от специално назначена работна група.  Информацията да се извлича от преброителните участъци, разположени в тези територии. Границите на депресивните градски територии да се очертаят от съответните общини. За целта в бюджета на НСИ да се предвидят необходимите средства.
  2. Министерският съвет да възложи на НСИ редовното и обстойно събиране, обработване и публикуване на статистическа информация по етнически групи. Списъкът от показатели, по които да се събира информация, да се изготви от специална работна група. За целта в бюджета на НСИ да се предвидят необходимите средства.
  3. МС да възложи на министъра на регионалното развитие и благоустройството редовното събиране и обобщаване на информация за устройственото състояние, техническата и социалната инфраструктура на депресивните градски територии, които имат характер на гета. Първичната информация да бъде предоставяна от съответните общини.

 

Предложения за политики (дискусионно):

Ликвидирането на гетата трябва да се извършва планомерно на последователни    стъпки при разграничение на ролята на различните актьори:

  1. Регулацията – установяване на собствеността на земята, кадастрални карти, подробен устройствен план и план за улична регулация е задължение на публичните власти – на съответните държавни органи и общините.
  2. Благоустройството – създаването, обновяването и поддържането на техническата и социалната инфраструктура е  задължение на общините.
  3. Изграждането, подобряването и развитието на жилищния фонд трябва да бъде предоставено преимуществено на инициативата на хората – узаконяване на незаконни сгради, които отговарят или след съответни подобрения отговарят на строителните изисквания или могат да бъдат определени като търпими, както и строителство на нови жилища или преустройство на съществуващи. При необходимост може да се строят и общински социални жилища, но при строго определени правила при ползването и при гарантиран контрол за спазването на тези правила и санкции в случай на нарушаване.
  4. При започването на строителство на ново жилище без необходимите разрешения то трябва да бъде съборено в самото начало на строителството.
  5. Събарянето на жилища, които са извън съществуващата регулация и/или не отговарят на строителните изисквания и не могат след подобрения да бъдат приведени в съответствие със строителните изисквания или в съответствие с определението за търпимост, да става при строго определен ред, като на останалите без покрив задължително да бъде предложена възможност за настаняване в годни за обитаване жилища.

 

[1] Този текст е конспектно изложение на доклада „Гетата“, изнесен от автора пред конференцията „Демографски предизвикателства и политики“, 14 – 15 ноември 2018, София.