Наградите за журналисти и саморегулацията

Споделете статията:

 

В края на май фондация „Радостина Константинова“ награди трима журналисти за техните разследвания. Генка Шикерова получи награда за разказа си „Война на трупове“, който не беше излъчен по „Нова тв“. Разследването бе излъчено в канала на Антикорупционния фонд.  Разследването на Николай Стайков „Липсващите имена по делото КТБ“ бяха показани отново в канала на Антикорупционния фонд, както и това на Теодора Трифонова от bTV за „Къщи без гости“.

Веднага след това от „Биволъ“ обявиха, че разследването на Теодора Трифонова е кражба на тяхното разследване „Къщи за тъщи“.

Защо обаче „Биволъ“ смесва всички теми? Посланието на медията е, че всички разследвания тръгват от тях, а другите медии не ги цитират.

На сайта на „Биволъ“ има списък с всички техни материали, които са излъчени по bTV,  без да има позоваване на източника. Посочени са различни разследвания, като започва с „Апартаментгейт“.

 Кой първи съобщи за „Апартаментгейт“?

Списъкът на „Биволъ“ започва от датата 20.03.2019 г. и материал за по-евтините апартаменти на властта. В списъка на „Биволъ“ обаче има една пропусната дата – 19.03.2019 г. На тази дата Полина Паунова от „Свободна Европа“ публикува материала си „Как Цветан Цветанов се сдоби с нов луксозен апартамент на преференциална цена“.

Според текста Цветанов е прехвърлил на фирмата-строител на луксозния апартамент два от своите стари апартаменти. Квадратен метър в новата сграда е заплатен на цена 627 евро, на ул. „Латинка“. В този текст Паунова пише: „Данъчната оценка съществено се различава от пазарната цена на подобни имоти, констатирт експертите от гражданската организация „Антикорупционен фонд“, с които Свободна Европа работи заедно за установяване на фактите.“ Цитирано е и изказване на Весела Мирянова, че цените на имотите достигат до 3000 евро за кв.м.

Седмичната си колонка “Имало едно време телевизия” доц. Жана Попова често оглавява топ класациите на Маргиналия

Тогава в блоковете на „Артекс“ се оказват министърката на правосъдието Цецка Цачева, която подаде оставка заради скандала; председателят на Комисията по културата и медиите в НС; председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който напусна Народното събрание и всички управленски постове на ГЕРБ, за да остане редови член на движението. Година по-късно Цветанов(2020) се готви да прави собствен политически проект, според медиите, близки до премиера.

Всъщност има ли смисъл от тази битка за първоизточника, която поведе „Биволъ“? Има. Това е сайт, който се финансира заради четивата. По същия начин, по който неправителствена организация „Антикорупционният фонд“ превърна своите разследвания в журналистически материали в youtube канал.

Полина Паунова получи наградата „Валя Крушкина“ за „Апартаментгейт“, Генка Шикерова – също за „Война на трупове“. Сега Шикерова беше наградена от друга организация за същия неизлъчен материал по „Нова тв“. Тогава нямаше обвинения за първоизточника.

„Биволъ“ имат право да протестират срещу награда на журналистически материал, в който няма позоваване на техните материали. Но смесването на материалите, които са изброили, показва, че те самите също използват чужди материали. Освен това – „Биволъ“ има предистория с фондация „Радостина Константинова“. Миналата година журито беше определило журналист от „Биволъ“ да получи награда, но тя не беше връчена заради един от членовете й – Петьо Блъсков.

Тогава „Биволъ“ участва с поредицата за скритата собственост на „Булгартабак“ и за обръча от фирми на ДСП около Бургас, за „Морският сарай на Доган“. Мотивът на УС на фондация „Радостина Константинова“ е, че текстовете трябва да бъдат подписани и „отличените материали трябва да носят смелостта на журналиста да ги подпише с името си“. Текстовете не са от подписани, но от сайта „Биволъ“ написаха, че за конкурса е било изпратено уверение, че двете теми са изготвени в съавторство от Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

Авторството, оригиналността, ефектът

Въпросът за авторството и за подписаните материали е изключително важен в журналистиката. Но една година по-късно след този скандал наблюдаваме същия проблем – има вестници и сайтове, които продължават да публикуват анонимни материали, в тях се съдържат заплашителни и обвинителни послания срещу хора, които застават с имената си – каквато беше атаката срещу журналистката Венелина Попова.

Усещането обаче е, че „Биволъ“ се опитват да се справят с  фондацията заради неполучена миналата година награда, а обвиненията са отправени към журналистката Теодора Трифонова.

Казусът с наградите за журналистика обаче поражда няколко важни въпроса – възможна ли е саморегулацията в журналистиката?

Всяка година наградите имат въпросителни около журито. Миналата година това беше решението на Петьо Блъсков, тази година въпросът на опонентите на наградата е има ли проблем в оценяващите, сред които е Люба Ризова. Да се открият независими експерти, журналисти и общественици се оказва не просто трудно, а почти невъзможно. На кого да се доверим да види медийната и журналистическата картина отстрани?

В поредица от предавания „Алтернативата“ Генка Шикерова разискваше случилото се с наградите. Не прозвуча убедително отговорът на Даниела Ферелиева от фондацията, че журито не може да проверява източниците на журналистическите материали. Всъщност това трябва да прави журито. Но пак щеше да възникне въпросът какво е постижението на Теодора Трифонова и какво на „Биволъ“. Не в това е трудността за награждаващите.

Трудността в решенията идва в самоопределението разследване, ако гледаме кой се е самономинирал или е номиниран. Трудността идва и от все по-трудното откриване на независими източници на информация. А най-големият проблем е, че ако не са тези награди, публичното говорене за нередностите, които все по-често не са престъпления, не са нарушения, а само морални дилеми, изчезват бързо в потока на пръскачките на анонимни текстове в интернет. Ако не са наградите, за да ни напомнят, думите „не е редно“ отдавна ще са изчезнали от речника ни. Може би, ако фондацията реши проблемите със състава на журито си, ще има по-голяма тежест.

Вторият въпрос е как се оценява оригиналността на материалите – къде са медиите, в които могат да работят разследващите журналисти? Двама от наградените тази година номинирани не са излъчили материалите си в медия. Колко са местата за журналистика, ако всяка фондация награждава изхвърлени от традиционните медии материали?

Само по себе си убийството на разследващата журналистика може да стане обект на разследване. Защото мястото ни в класациите на международните организации няма никакво значение, ако чакаме следващият невинен по журналистическо обвинение депутат да получи финансиране за политическия си проект.

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016