Николета Даскалова: Тази мръсна дума „НПО“

Николета Даскалова е известен медиен експерт, Фондация Медийна Демокрация

 Мониторинг на медийно съдържание (1 октомври 2017 – 20 октомври 2018)

Наблюдението на публичната среда през последните няколко години показва, че редица неблагоприятни процеси в медийната сфера оказват пряко влияние върху работата, образа и доверието в гражданското общество. Резултати от предходни изследвания на екипа на ФМД свидетелстват например за: медиен натиск срещу неправителствени организации, дискредитиране на гражданския сектор чрез политическо и медийно конструиране на квазиграждански активности, практики на журналистическа корупция при отразяване на проекти на НПО, публичен език на крайна нетърпимост срещу защитници на граждански права.[1]

 

В този контекст публичният образ на граждански активисти и организации често е белязан от негативни внушения. Основна среда за разпространение на злепоставящи послания е интернет. От значение е фактът, че в мрежата се пресичат няколко канала с висока концентрация на крайно враждебен език, включително по отношение на неправителствени организации – социални мрежи, мнения на читатели, онлайн платформи с жълт и националистически профил. Тези най-рискови зони оказват сериозно влияние върху цялостния публичен дискурс. Доколко обаче те се припокриват с посланията в мейнстрийм медиите? До каква степен политиките на дискредитиране се разгръщат в редакциите на водещите издания?

 

Във фокуса на настоящото наблюдение са актуалните политики на представяне на гражданския сектор в изданията и каналите с най-голяма аудитория:

  • вестници – трите водещи всекидневника „Телеграф“, „24 часа“ и „Труд“ и двата водещи седмичника „Уикенд“ и „Капитал“;[2]
  • информационни сайтове, които нямат печатна или електронна версия – Dir.bg, Vesti.bg, Blitz.bg, Dnes.bg, Dnevnik.bg;[3]
  • телевизии – трите най-големи национални канала Нова телевизия, bTV и БНТ;[4]
  • радио – БНР и Дарик радио като водещите радиостанции с обществено-политически профил.[5]

 

Периодът на мониторинг обхваща малко повече от година: от 1 октомври 2017 г. до 20 октомври 2018 г. Този достатъчно широк времеви периметър позволява да се регистрират количествени натрупвания и да се откроят тенденции.

 

Предвид ограниченията във времето и ресурсите за наблюдение на радио- и телевизионното съдържание в неговата цялост, то е проследено през информационните сайтове на избраните канали. Това неминуемо води до стесняване на обхвата, но макар и частично, все пак дава ориентировъчна представа за съответните редакционни политики.

 

„НПО“ и „фондация“: две различни медийни реалности

 

Първичната обработка на информационния масив показва съществена разлика в обемите от съдържание, които съдържат ключова дума „НПО“, от една страна, и в публикациите, в които се споменава думата „фондация“, от друга.

 

Ако в предходни години, особено в първото десетилетие след 1989 г., фондациите често се асоциират в публичния дискурс с практики на непрозрачно усвояване на средства и са носители на не особено положителен образ като цяло, през 2018 г. ситуацията е съществено променена. Понятието „фондация“ вече е почти изцяло изчистено от негативни конотации. Споменаванията са предимно в неутрален или положителен контекст. Референциите са в посока на конкретни субекти, без съществени генерализации за фондациите като сумарен образ. Отделни организации са източник на медийно съдържание, често се препечатват техни прессъобщения и анонси. Отразяването покрива широка гама от тематични нюанси – светски събития и обществени каузи, подпомагане и благотворителност, артистични дейности и конкурси, данни за социалния и бизнес климат в страната. Все по-редовно на медийната сцена се срещат и фондации, обявяващи се в защита на патриотични каузи и националистически идеи.

 

С други думи, „фондация“ фигурира преди всичко като неутрално светско обозначение за този тип юридически лица. Абревиатурата „НПО“, от своя страна, се употребява както в нейната неутралност, така и в плана на политически ангажиран език. Именно чрез маркера „НПО“ се изгражда противоречив колективен образ на гражданските организации. Ако „фондация” не е непременно нещо лошо, то „НПО“ по-скоро е. Любопитно е, че в някои случаи, когато се цели компрометиране на дадена формация, която е фондация, „НПО“ се добавя като етикет към статута на въпросната организация („НПО-то Фондация…“).

 

Кой и как изгражда спорния образ на неправителствения сектор?

 

Медийната среда: атакуващите и неутралните

 

Налице са два основни медийни „фронта“ по отношение на НПО – медии, в чийто дневен ред организациите са представяни преди всичко в неутрален план, и издания, в чиято редакционна политика „НПО“ се употребява преобладаващо с пейоративен оттенък.

 

„НПО” в медиите: доминиращо отношение в практиките на споменаване

Цифрите показват общия брой регистрирани инф. ед.

 

В групата на неутралните попадат водещите електронни медии, по-голямата част от новинарските сайтове и седмичника „Капитал“. Онлайн изданието „Дневник“ в най-голяма степен демонстрира одобрително отношение към граждански организации и проявява редакционна чувствителност към рисковете пред сектора в страната и в ЕС („Думам ти, Унгария, сещай се, България […] Свобода на изразяване и на сдружаване: гражданският сектор е подложен на груби атаки“; „Сред лавина от хули по медиите гражданският сектор едва си върши работата“).

 

Всекидневникът „24 часа“ пък е склонен от неутрален да преминава в остър тон („НПО-тата са в грешка – не са власт“, „фалшиви НПО-та”, „кресливо НПО“, „т. нар. гражданско общество, което ще рече различните фондации, НПО-та и други подобни грантоедни общности“).

 

Най-остри и интензивни обаче са атаките от страна на „Блиц“, „Телеграф“ и „Труд“. Всъщност между трите издания е налице голямо припокриване в редакционната политика на тема „НПО“, засвидетелствано и от взаимно цитиране и публикуване на материали. Линия на нетърпимост към неправителствения сектор се разгръща и в коментарната рубрика на булевардния „Уикенд“. През последните години в тази секция на седмичника се срещат едни от най-твърдите, постоянни и груби анти-НПО послания на терена на популярната преса.

 

Медийни стратегии на злепоставяне: охранване, продажничество, хищничество

 

Водещ мотив в нападателния репертоар срещу неправителствените организации е техният модел на препитание. Извършването на проектни дейности чрез безвъзмездно целево финансиране е свеждано единствено до акта на вземане на пари. За „платените НПО-та“, „грантаджиите“ и „грантовите НПО-та“ се подразбира, че главната им цел е самото грантаджийство и получаването на пари наготово – „знайни и незнайни организацийки, които се чудят откъде да изсмучат малко пари, та да оправдаят съществуването си“ („Телеграф“). Впрочем презумпцията за „лесните пари“ и „сладките пари“ се оказва дълбоко вкоренена в публичния дискурс като цяло. В речниковия запас по тази линия на медийно говорене често се използват думи от сферата на животновъдството като „хранилка“, „люпилка“, „ясла“, „инкубатор“, които създават внушението, че НПО са отглеждани като подчинен, зависим и неавтономен субект („грантови НПО-та, държани на хранилка и разпространяващи опорни точки“). Асоциациите с животински поведенчески модел съдържат картини както за угояване – „…пеликаните от мрежата на Сорос яко напълниха гушите от фондове, фондации, програми и проекти“ („Уикенд“), така и за хищнически инстинкт – „грантаджии точат зъби“, „впият нокти в грантовете“.

 

„Захлебването“ с „тлъсти грантове“ е представяно като бизнес, включително „семеен“ или „шуро-баджанашки“. Незаслужено придобитите пари освен това ощетяват „държавата“ и „нас“ – „Грантаджиите с апетити към държавни пари“, „Изводът за нас е, че откакто България е в ЕС, Брюксел е раздал между 12 и 15 милиарда евро на НПО, като това са част и от парите на данъкоплатците у нас – страната ни всяка година плаща вноска за членството си в общността, която средно е около 400 милиона евро“, „Протестъри стъкмиха правила да гребат от хазната“ („Труд“).

 

Ощетяването на колективното „ние” е не само с ресурси, то е и вид ценностно предателство и „родооотстъпничество“ – „грантови НПО-та, които пишеха доноси срещу България“ („Телеграф“), „Тези добре охранени лица (и задници) са в кадър всеки път, когато иде реч за разпределяне на евро-фондове, субсидии, бюджетни средства за ухажване на зелени НПО. Нищо, че някои от тях с действията си против българския интерес се изявяват като ЧПО (чуждоправителствени организации)“ („Труд“). Сред големите грехове на грантаджиите е стремежът им да пренапишат българската история и да обезличат българския дух – „Не мога да им простя борбата с ценности като родина, национална принадлежност и семейство“ („Труд“).

 

„Продажничеството“ компрометира самата същност на гражданските организации. Те и каузите им са „фалшиви“, „лъжливи“, „псевдо“, „менте“. Гражданските протести не са за ценности, а за пари – „Маршируването по жълтите павета като бизнес. Протестът не е за Пирин и хомобраковете, а срещу България“ („Труд“). Защитата на правата на уязвимите не е автентична – „Няма джендър, няма мендър. Всичко е пари […] На тези джендър-мендър НПО-та не им пука за правата на тези хора с различна ориентация. На тях не им пука и за насилието над жените и децата, нито за положението на хората в неравностойно положение. Те искат само едни пари“ („Телеграф“).

 

Утвърдена практика в политиката на дискредитиране е преобръщането на посоката на протестната гражданска реторика. „Олигархия“, „мафия“, „октопод“, „рекет“, „задкулисие“, „грантаджийска шайка“, „НПО-тата бухалки“, „Гьобелс на нашето съвремие“, „либерална милиция/полиция“ са сред иронизиращите описания на мафиотско-тоталитарната структура, за каквато са представяни активисти и организации.

 

Централни мишени: „Зеления октопод“, „джендърите“, „манипулаторите на общественото мнение“, „агентурата на Сорос“

 

Медийният негативизъм през наблюдавания период е насочен към четири основни групи, които нерядко фигурират в общ сценарий:

 

  1. Природозащитници

 

Те са „любим“ персонаж са страниците на в. „Труд“, чиято политика на остра нетърпимост срещу „Зеления октопод“, „зелената мафия“, „зелените рекетьори“, „екоталибаните“, „зелените задници“ и прочее се мултиплицира и в публикации в „Телеграф“ и сайта „Блиц“. Тонът е устойчиво принизяващ. В някои случаи той е присмехулно-подигравателен – „Ангел Джамбазки култов: Псевдоеколозите са като динята – отвън зелени, отвътре червени“ („Блиц“), а най-често е разобличаващ: „Офшорката WWF атакува българския зимен туризъм… Неправителствената организация е оплетена в бизнес отношения с най-големите замърсители на околната среда по целия свят“ („Труд“).

 

  1. Защитници на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и организации в защита на сексуални малцинства

 

В полемиката около това дали трябва да се ратифицира или не Истанбулската конвенция реториката за „третия пол“ и обществено опасните „джендъри“ съчетава мачистка ирония, религиозен фундаментализъм, морално-оценъчно заклеймяване на ЛГБТ и призивен характер за противодействие срещу „налудничавото“ и „извратеното“. Любопитно е, че преди назряването на темата за конвенцията изданията, които по-късно ще всяват непоносимост към „джендърите“ и техните НПО, са склонни да се позовават на подобен род организации като легитимен източник на информация за мащаба на насилието над жени. Предвестник на ескалиращата враждебност в наблюдаваната извадка от медии е публикация в „Труд“ от 20.12.2017 със заглавие „Натискат България да признае хомобраковете“. Материалът има характера на програмен текст, чиито тези впоследствие се възпроизвеждат в публичното говорене на актьорите срещу ратифицирането на конвенцията. Публикацията освен това носи белезите на сценарий за действие, който също до голяма степен беше осъществен:

 

[…] 2. Нужно е ангажиране на политическия елит, на академичната общност, на експерти, на авторитетни общественици, на Православната църква, на мюсюлманското и другите вероизповедания, които да застанат в защита на изконните семейни ценности и традиции. Защото ответната страна води мащабна война срещу правото на нормалните да живеят нормално.

[…] 3. Необходима е мащабна обществена мобилизация […]

  1. […] И макар за момента това да се отрича от компетентните български власти, то е редно „Обединените патриоти” като част от управляващото мнозинство, много сериозно да се замислят – биха ли подкрепили ратификацията на документа от българския парламент. Документ, който отменя половата идентичност и я заменя с „джендър” такава.
  2. От съществено значение е кой точно съдия гледа казуса по делото в Административен съд – София град, както и кои съдии биха го направили, ако се стигне до обжалване пред по-горната инстанция. Това е важно заради известните пристрастия на определена група съдии у нас, концентрирани основно в компрометирания Съюз на съдиите в България, към политически партии като „Да, България” и ДЕОС, които са част от лобистите за официализиране на хомосексуалните бракове и у нас.

Очевидно е дошло време да предпазим истинското семейство между мъж и жена, ако искаме да има поколения и след нас…

 

  1. Донорите

 

Както през последните години, така и през наблюдавания период централен обект на неодобрение е Джордж Сорос. Освен наложилото се клише „соросоид“ спрямо всеки, който по някакъв начин е свързан с гражданските организации на известния милиардер, четем още за „хранениците на международния спекулант Сорос“, „финансирани от мизантропа Джордж Сорос НПО-та“, „агентурата на Сорос“, „лакомците на Сорос“. Освен това Сорос е „разконспириран“ в двуличие и пагубна за света злонамереност: „готви кървав кадифен майдан в Армения“; „Джордж Сорос си купи живот до 2071 г. Дарението от 18 млрд. долара, направено от 87 годишния милиардер на фондация „Отворено общество“, ще донесе нови 55 години страдание за света”, „пропагандираните от Сорос „ценности“, „морал“ и „развитие на гражданското общество и демокрацията“, са много далеч от „принципите“ на собствената му личност и представляват само красиво звучащи думи и прикритие на истинските му цели – превземане на политическата система и подчиняване на конкретната държава на собствените му спекулативни интереси“ („Блиц“).

 

Налице е и медийно недоволство спрямо грантовите практики на Фондация „Америка за България“. Но за разлика от предишни наблюдавани периоди директната атака към фондацията е смекчена, така че да не стига прекалено крайни внушения, а нетолерантността е насочена предимно към грантополучателите. В някои случаи се среща и критика към институциите на ЕС като източник на недостатъчно прозрачно захранване на НПО сектора – „Брюксел налива милиарди в НПО. Българските зелени усвояват милиони заради липсата на контрол и публичност в европроцедурите“ („Труд“).

 

  1. НПО в сферата на медиите

 

Не на последно място, налице е и трайна тенденция на дискредитиране на организации с поле на действие в областта на медиите. Негодуванието е адресирано към сумарния субект „НПО-та от фабриката за фалшиви новини“, като под това определение се имат предвид фигури, свързани с „Икономедиа“, Съюза на издателите в България и преди всичко с антигероя „олигарха Прокопиев“. Обвързването на медиен бизнес, НПО и политика ведно – водещият репертоар в този контекст – създава картина на сложна и „задкулисна“ плетеница от лица, чиято цел са лични облаги, тиражиране на неистини и подкопаване на държавата. В радара на очерняне попадат също така български и чуждестранни организации, които коментират свободата на словото и проблемното състояние на медийната среда в страната – „Репортери без граници“ доказаха, че са платени без граници. Смъкнаха рейтинга ни, за да отмъстят за разобличаването на задкулисните им обвързаности“. Водещи автори на атаки към субекти в медийната сфера са „Телеграф“ и „Труд“.

 

Политика на крайностите

 

Общото в представянето на споменатите мишени на неодобрение е, че всички те са безгласен обект на внимание и на агресивна реторика. Зад нападателния репертоар спрямо представителите на гражданския сектор в много случаи прозират фактори, които препращат към по-общата картина на медийния бизнес и свързаните с него противопоставяния и странични интереси.  „Телеграф“ и „Труд“ например се впускат в обща политика на дискредитиране на конкурентния издател Прокопиев и всички, които припознават като негови приближени. Пламенната нетърпимост на „Труд“ към природозащитници, които спъват строежа в природни зони, пък се съчетава със също толкова пламенна защита на строителни и инвестиционни интереси на подобни места.[6]

 

На този фон в най-голяма степен като идеологическа се очертава атаката към всякакви мерки, които биха довели до по-висока защита на либералните човешки права. Дали обаче този модел на редакционно поведение стъпва единствено на убеждение в определени ценности, е спорно. Допълнителен актуален анализ[7] на съдържанието на водещите печатни издания в страната показва, че в пресата в България е налице специфична симбиоза между популярно съдържание и консервативни нагласи. Това срастване по-скоро следва нагласите на обществото и избягва формирането на алтернативни позиции. Пазарно ориентираният „консерватизъм“ често продава образи, близки до патриархалната култура (сексизъм, мачизъм и др.). Анти-либералният тон и агресивната реторика са и своеобразна комерсиална медийна стратегия. Въпросът е, колко далече са готови да отидат медиите?

 

Вече се тиражират политически предложения, които са отвъд вулгарните подхвърляния за „НПО измекярите“, „НПО бардака“ и „маршируващите мерзавци“. „Насмитането“ на НПО от страна на български и чуждестранни властови фигури се представя като позитивен политически модел („соросоидите треперят след съкрушителната победа на Орбан на изборите“, „Каракачанов насмете НПО-тата, защитаващи циганите“ – в „Блиц“), за да се стигне до директния апел: „Крайно време е по примера на САЩ да се приеме закон, силно ограничаващ произвола на НПО-та“ („Труд“). Евентуалното напоително тиражиране на подобни тези има голям потенциал да се превърне в поредната реторическа мантра с голям обществен резонанс. Именно упоритото и постоянно възпроизвеждане на едни и същи крещящи образи, дори и да идват от ограничен брой водещи медии, води до трайни наслагвания в публичния дискурс.

 

 

 

 

 

 

Доклад на Фондация „Медийна демокрация”

 с подкрепата на Български фонд за жените и

 Civitates – инициатива за филантропия, демокрация и солидарност в Европа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Виж например част от анализите на Лабораторията за медиен мониторинг към ФМД (www.fmd.bg/?p=9095; http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2016/02/fmd-kas-bulgarian-media-monitoring-2015-report.pdf); докладите по методика на Фондация „Фридрих Еберт“ „Балкански медиен барометър: България 2012“ и „Балкански медиен барометър: България 2014“ (http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2012/10/bmb-bulgaria-2012-bg-full.pdf; http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2014/10/balkan_media-_barometer_bulgaria_2014_bg.pdf); сборникът „Езикът на омраза в България: рискови зони, уязвими обекти“ (http://www.fmd.bg/wp-content/uploads/2016/04/antihate_index.pdf).

[2] По данни от национално представително проучване за аудиторията на вестници с обществено-политически профил, осъществено през март 2018 г. от агенция „Маркет Линкс“ по поръчка на Асоциацията на европейските журналисти – България (виж: http://printmediareport.aej-bulgaria.org/research/).

[3] По данни за генерирания трафик към български сайтове от Alexa, октомври 2018 г.

[4] Съгласно данни за телевизионната аудитория в България от Nielsen Admosphere за август 2018 г. (https://www.nielsen-admosphere.bg/files/2018/10/Nielsen-Admosphere-Bulletin-August-2018.pdf).

[5] Съгласно данни за радиоаудиторията в България от Nielsen Admosphere за септември 2017 г. (http://bnr.bg/files/uploads/BNR%20AUDIOAUDITORIA%20SEPTEMVRI.pdf).

[6] За повече информация по темата проследи изследването на вестникарския пазар „Какво четем“ (http://printmediareport.aej-bulgaria.org/).

[7] Пак там.